Чудодейна икона лекува 340 болести

Източник: скандално.нет

Лопушанската Богородица с Младенеца е на път да се превърне в най-новата сензация на България. Броени дни след като бе открита от монасите в "Свети Йоан Предтеча" и поставена на централно място в храма, хиляди миряни очакват чудо. Куци се редят на опашка, за да се докоснат до нея или пък да заврат крайник в дупката в стената, където ликът на божията майка е престоял по незнайни причини цели 168 години. След минути на мълчаливо смирение правят кръст и бавно потеглят за дома си. Бездетни палят свещи в очакване на благата вест, че след визитата в метоха най-сетне ще се сдобият с лелеяна рожба. В аванс я отрупват с кърпи, детски шушони, шоколадови бонбони и цветя.


Тайната на иконата според епископ Сионний, викарий на видинския владика Дометиан, е скрита в сребърния обков над главите на Девата и Младенеца. Среброто е един от малкото метали, които имат качеството да пречистват организма на болния. Ако се вярва на древните предания, колкото е по-старо, толкова повече болести лекува. Благородният метал в новооткритата икона е на 340 години, което ще рече, че с негова помощ и благословия могат да се церят 340 болежки.

Един ден телефонът на светата обител звънял на пожар. Мъжете в расо трябвало да прекъснат поредната си литургия, за да видя на кого толкова са притрябвали навръх коледните празници. Оказало се, че ги търси някаква жена, която се представила за Мария от София. Гласът й звучал развълнувано и тя обяснила, че имала пророчески сън. Видяла лика на Богородица, зазидан в една от манастирските стени. Светата жена била облечена в червени дрехи и имала сребърен ореол на главата. Почти телепатично предала на софиянката, че иска да излезе на свобода и да помага на християните.


Мария се събудила доста притеснена. Картината от съня ясно се запечатила в главата й. Тя била на сто процента убедена, че виденията й са истински, защото всичко сънувано видяла в цвят. Това според поверието значело, че нещата наистина съществуват някъде в пространството, а в случая – манастирът край монтанското село Георги Дамяново. Присъни ми се чудотворна икона. Това не беше като сън, беше нещо повече. Сякаш участвах в него, сякаш чувах и знаех предварително всяка дума. Виждах различни цветове, образи. Убедена съм, че е Божие знамение. Светият Дух ми показа точното място, където е зазидана иконата. Тя вече искаше да излезе, да помага на българите. Не ми обясни защо е зазидана и кой го е направил. Вероятно някой е искал да я спаси от пожар, от грабеж. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови, кълна се! Имате голямо богатство във вашата църква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне, почти през сълзи наредила пред игумена на Лопушанския манастир Сионний Мария. Без да е стъпвала никога в района на манастира, тя описала с изключителна прецизност прозорците. Наставленията й били да копаят на метър и половина височина в храма, като за ориентир ползват левия прозорец на храма. Разказала, че от външната страна на прозореца има много икони, но те са съвременни и дори изброила имената на светците, изографисани по тях.


Това стреснало свещениците, които набързо спретнали съвет и трескаво обсъждали какво да правят. В манастира вече имало икона на Богородица, която отдавна помагала на местното население и доказала на дело привързаността си към него. 

Разбиването на стената станало бързо. Още с първия удар в нея се чуло, че чука на кухо. Отворила се малка ниша, от която се показвал наяден от молци стар месал. Когато разгънали парцала, той се разпаднал в ръцете им, но пък ликът на Богородица засиял в цялото си достолепие. Отчетата били единодушни, че намирането на иконата е знамение за цялата страна и благословия за новата 2014 година. Веднага я изнесли на слънце, за да я почистят от мухъл и върнат към живот.

Разгледали я внимателно и стигнали до извода, че някога е била притежание на стария храм, който е унищожен от турците при потушаването на Чипровското въстание от 1688 година. Голяма част от местното население било избито. Малцината оцелели били принудени да търсят спасение в други краища на страната. Те нямали право да се завръщат в родния край в продължение на 30 години. Според една от версиите именно тогава нечия вярваща в Бог ръка е зазидала иконата на Богородица с младенеца в стената с надеждата, че един ден ще се върне и ще я постави на полагащото и се място. Друга хипотеза гласи, че през 1850 г. строителите на новия манастирски храм попаднали на масова гробкостница на над 2000 човека. Скелетите били закопани доста плитко в земята, което притеснило работниците и те преустановили строежа. Спешно подхванали изграждането на гробница по християнските църковни правила и тогава зазидали иконата. Иконата е дело на неизвестен майстор. По времето на ранното българско възраждане не било прието творците да увековечават имената си по иконите. Допуска се, че е направена в Чипровската златарска школа. Зад гърба на Дева Мария са нарисувани два зелени кипариса, които са символ на непреходността на православието и безсмъртието на човешкия живот. Между тях е изографисана финикова палма символ на божията благодат. Ясно личи също, че някога е била в храм, където е имало пожар, защото на гърба е леко обгоряла.

Най-радостни от откритието са хората от Георги Дамяново и околните села. Те вярват, че иконата ще насочи вниманието на медиите и на туристите към техния край, който икономически изнемогва през последните две десетилетия и всеки втори тук стои без работа. Наричат иконата с Девата и Младенеца Небесен дар и разбира се, са сред първите, които отишли да й се преклонят с надеждата, че нещо в живота им ще се промени. Смятат себе си за благословени, най-малко защото зимата, в която бе намерено светото изображение, се оказала мека, та не се наложило да купуват тонове дърва. Над 6000 българи вече са посетили светинята. В събота и неделя стотици туристи пристигат с автобуси от всички краища на страната. Сред тях била и тайнствената Мария с двамата синове. Тя се разплакала пред иконата със сребърния обков, но не пожелала да разкаже нищо от личния си живот пред монасите.