Тихомълком ставаме полигон за хиляди въоръжени либийци

Автор: Велизар ЕНЧЕВ, в-к "Десант", снимка: Капитал

В разгара на кризата със сирийските бежанци, България тихомълком става пристан за легална арабска инвазия, и то на въоръжени либийци. На седмата година от договора с Големия брат за разполагане на американски бази у нас военният министър съобщи нещо шокиращо: през юли т. г. американското посолство поискало да използва базите за обучение на военни от либийската армия."Към този момент това е двустранно предложение - каза Найденов, но то се обсъжда и в рамките на НАТО и може да се очаква, че ще бъде част от мисията на пакта за следвоенното възстановяване на Либия. Позицията на министерството е за приемливост на предложението..."

Вместо да признае, че безропотно е приел искането, министърът безлично говори за „приемливост на предложението“. Пред изненаданите журналисти той поясни, че янките искали

базите в Ново село, Безмер и Граф Игнатиево да приютят в рамките на тригодишни ротации от 5 до 8 хиляди либийци.

Министърът не знаел какви ще са финансовите ползи за нас, но всички разходи по обучението щели се плащат от Либия. По неговите думи това е операция, включена в договора между България и САЩ за съвместните военни съоръжения, вкл. за обучение и на представители на трети страни. Затова не се налагало отделно споразумение.

Дали обаче Найденов не превишава правата си? Изчетох договора за базите, подписан на 28 април 2006 г. от външния министър Ивайло Калфин и държавния секретар Кондолиза Райс, и установих едно: министърът или лъже, или е заблуден от съветниците си, или и двете.Изключа ли многократното споменаване на НАТО, договорът не допуска трета страна да ползва базите. Нещо повече - терминът "трета страна" изобщо не присъства. А след като

Либия не членува в НАТО, на какво основание се преговаря с американците за военно обучение на либийци?

При това без решение на Народното събрание?

При това в точка 1 на договора изрично е указано, че "използването на съоръженията и обектите става при пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България, чрез консултации и при отчитане вижданията на двете страни...с цел провеждане на учения по сътрудничество в областта на сигурността, смесена/съвместна подготовка, хуманитарни дейности и дейности за оказване на помощ при бедствия, многовариантни операции и други мисии, включително такива, предприемани в рамките на Северноатлантическия договор..."

Четете ли внимателно? Тук се говори само за НАТО и за никаква трета страна извън тази военна организация.
Но армейският бос е на друго мнение. Позовавайки се на несъществуващи клаузи, Найденов заяви, че американците и либийците още уточнявали необходимостта от сключване на споразумение между тях. И ако решат, че такова споразумение е нужно, тогава и ние ще подпишем договор с Триполи.

Определяйки нашите действия в зависимост от договореното между САЩ и Либия, военният министър загърбва българския суверенитет. Но понеже си дава сметка, че позицията му е юридически незащитима, се застрахова с твърдението, че експерти му казали, "че може и да не се налага отделно споразумение, което да се ратифицира от НС"...

Фразата "може и да не се налага" е срамна улика, доказваща пълната несъстоятелност на министъра.

След като договорът за базите е двустранен, естествено, че е задължително ново решение на Народното събрание, позволяващо на трета страна да стъпи в българо-американските бази. Сега обаче ще задам въпрос на министъра, чийто отговор предполага сключване на отделен договор с Либия: Под каква юрисдикция ще попадат либийците в базите при извършване на престъпление на наша територията? Дали ще са третирани като американците, които са със специален статут, или ще бъдат наказвани според българското законодателство?

Говорим ли за щатските бази, да не забравяме, че те бяха разположени при премиерстването на Сергей Станишев, към когото президентът Буш-младши се отнасяше с почти бащинска грижа. А при визитата си в София го нарече „Мистър Чист“, сиреч янките оценяват червения министър-председател като некорумпирана особа. Дали обаче Станишев защити българските интереси при преговорите за базите? В разкрит от Wikileaks доклад от 2005 г.,  изпратен във Вашингтон от посланик Джон Байърли, щатският дипломат дава следната интерпретация на текстове от договора:

- Използване на съоръженията и терените: Този член отбелязва, че военни действия ще се предприемат “с консултации и разбиране за гледната точка на двете страни”. Този член не ни задължава за предварителни консултации и не дава на българите право на вето върху действията на САЩ.
- Придвижването на самолети, кораби и сухопътни превозни средства: Самолетите и корабите на САЩ не са задължени да плащат за ползване на правителствените и военните летища и пристанища.
- Трудови взаимоотношения: Българските работници в базите нямат право на стачка и договорите им могат да бъдат прекратявани съгласно военните разпоредби на САЩ.

И на първо четене е видно това: договорът обслужва предимно американската страна, която нито е длъжна да се консултира с българските власти, нито домакините имат право на вето по какъвто и да е въпрос.

Смущаващи са и клаузите, спестяващи на гостите обичайните такси за ползване на летища и пристанища.

Що се отнася до работещите в базите българи, те са без синдикална защита и се третират като наемници на повикване.

Приемайки либийци в американските бази, ние се превръщаме в полигон за обучение на ислямисти от Близкия изток. Това са същите наемници, които сега воюват на страната на т.нар. Сирийска освободителна армия, редом с ислямисти от Афганистан, Египет, Тунис и Йордания. Няма да гадая за последиците за нас, защото след атентата в Бургас всеки се досеща колко дълги са пипалата на подкрепящата Башар Асад "Хизбула" и колко беззащитни сме ние.

Все пак е интересно как Ангел Найденов ще коментира проведената на 6 октомври операция на американските специални части в центъра на Триполи? По време на десанта в сърцето на либийската столица бе арестуван лидер на "Ал Кайда", издирван заради ключовата му роля в атентатите срещу американските посолства в Найроби (Кения) и Дар-ес-Салам (Танзания) през 1998 г., при които загинаха над 200 души.

За 49-годишния либиец Ал-Либи САЩ определиха награда от 5 милиона долара. Дълги години той бе извън Либия, но се върна в страната, когато започна бунтът срещу Кадафи. Впрочем каква гаранция ни дава Найденов, че последователи на Ал-Либи няма да залеят щатските бази в България като прилежни курсанти на американците?

Той и Бин Ладен бе курсант на янките в Афганистан.