Бургаската публика е предизвикателство за нас, а на 14 август Кармен обещава неочакваното

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА Снимки Архив

- Г-жо Робева, за първи път гостувате с „Кармен от Факултето“ в Бургас, разкажете малко повече и на бургаската публика за този спектакъл.

- За нас стана традиция всяка година лятно време да идваме в Бургас. Имаме си вече нашата публика. По-трудно ни е да оповестяваме спектаклите и затова съм благодарна, че сте тук.

Тази година спектакълът е „Кармен от Факултето“. За първи път правим нещо подобно – смесваме класическа музика – най-популярните арии от „Кармен“, цигански фолклор от целия свят и български фолклор. Когато кажа фолклор обаче, не трябва да се мисли, че това са тези танцови състави, които ние гледаме.

Ние стилизираме, поставяме на сцена, вграждаме, за да можем наистина да привличаме и младите хора, за да разберат какъв невероятен потенциал има нашата традиция. Спектаклите ни се посещават от много младежи, дори и от деца, които накрая се качват на сцената и заедно танцуваме. Моята най-голяма мечта е да създадем училище по изкуствата, където да предаваме на по-младото поколение, на нашето бъдеще, това, което правим, да ги запознаваме с историята, с традициите и фолклора на българите и да създаваме у тях памет за това.

В „Кармен от Факултето“ се придържаме към сюжета от Проспер Мериме, ползваме музика от Жорж Бизе и от Родион Шчедрин. Леко сме осъвременили сюжета, тъй като двете групи жени, които се състезават за мъжките сърца, не са от тютюневата фабрика, а са една група танцьорки – българки и група танцьорки – циганки. В едно заведение се състезават за вниманието на мъжете. И двете са красиви.

Нашата Кармен е руса, защото Кармен не е цвят, дори не е националност. Това, че е циганка е избрано в сюжета заради темперамента. Преди всичко Кармен е тип човешки и най-вече женски характер. Нашата Кармен си прилича със своята посестрима от операта по това, че тя за любовта е готова да даде всичко. Тя е жената, която поставя любовта на първо място.

Решила съм, че няма да има драми в спектакъла, защото хората са безкрайно потиснати и не искат драми. Затова сме направили така – Кармен оживява, не я убиваме, но пък в замяна на това тя е изоставена от всички, защото не се съгласява с предложението на Съдбата да стане чалга певица. Злата Съдба, срещу която Кармен непрекъснато се противи, превръща тази скромна, нежна, тиха годеница на Дон Хосе – Михаела, в чалгаджийка и всички мъже, под съпровода на „Изкарай, Гано, говедата“, хукват след нея. Но Кармен остава гордата Кармен, жената Кармен. В същото време музиката, песните, танците са прекрасни. Имаме и малко злободневие, но то си е и по сюжета. Например, контрабандата с цигари, нашата полиция, която ни пази и се грижи за спокойствието на Факултето, а това е циганският квартал в София.

Спектакълът е добронамерен. Ние търсим опознаването на етносите, които живеят заедно. Ако се опознаем, ако опознаем културата си, ако осъзнаем, че няма хора, родени лоши, че хора с такава музика, с такива песни и танци, не могат да бъдат генетично лоши, ако се опознаем един-друг, може би ще проявяваме и по-голяма търпимост.

Навсякъде, където сме поставили спектакъла, публиката реагира по един невероятен начин, въпреки първоначалните страхове на ръководството, които казват, че хората мразят циганите и т. н. Обаче като изкарат Кармен на бис, се оказва, че не ги мразят.

- Радва ли се новият спектакъл на същия успех, както предишните, с които десетки пъти сте пълнили зала 1 на НДК и не само нея, а и най-големите концертни зали и площади в цялата страна?

- Декември месец правихме два спектакъла и напълнихме НДК. През месец април отново направихме два спектакъла и отново напълнихме НДК.

Според мен, това, че спектаклите са много различни, ги прави интересни и хората ги търсят. Най-хубавото е, когато накрая казват: „Очаквахме, очаквахме... но това точно не сме очаквали.“ Към това ни тласка принудата. „Ела, Неволю, че с тебе е зле, ама без тебе е по-зле...“ Ние се издържаме сами, разчитаме на това хората да харесат това, което правим. Имаме един определен път, който следваме. Стараем се да популяризираме непреходното, това, което не се поддава на приватизация, на ограбване. Това е нашето народно творчество. То е минало през вековете. То е невероятно красиво. И когато го облечем в съвременния му вид, дадем му съвременна форма, то става и много близко до всички възрасти.

 - Идвате през зимата и през лятото в Бургас, как Ви посреща бургаската публика и защо се връщате всяка година? 

- Тази година не можахме да дойдем зимата, но се надявам през тази зима, която идва, да дойдем със зимния спектакъл. Наредили сме ги така – зимен и летен спектакъл. Зимният спектакъл тази година беше „Не се гаси туй, що не гасне“. Изградихме го в памет на загиналите и във връзка с честването на 135-годишнината от Освобождението на България, 165 години от рождението на Христо Ботев, 100-годишнината от завършването на Балканската война, където българският народ е проявил невероятен героизъм. Съчетанието между словото, песента и танца, където представихме спектакъла, много силно се възприе. И независимо, че сме го нарекли на някакви годишнини, той ще бъде интересен, защото особено в тези времена, размирни, на протести, словото на нашите големи мъже звучи по един невероятен начин. То е просто като една камбана.

 Бургаската публика е публика, която разбира. Тя е претоварена с възможности да види много големи световноизвестни артисти, както и нашите най-добри. За нас е предизвикателство дали пак ще развълнуваме бургаската публика, дали ще я просълзим. Радвам се да сме тук и искрено вярвам, че и този път ще успеем да напълним Летния театър.

- Г-жо Робева, като гледате публиката на Вашите спектакли, оптимист ли сте за силата на характера на българина в тези размирни времена, както казахте?
- Абсолютно. Лятно време ние играем предимно по площадите - там, където кметовете могат да откупят спектакъл. Даже аз лично настоявам това да бъде така, защото усещаш пулса на хората. И ако за нещо много, много ме боли, това е, че нашите политици се разхождат между хората само преди избори, и то предимно по пазарите. Да влезеш между хората, да усетиш тяхната добронамереност, да усетиш тяхната болка, е различно. Вие все пак живеете в един голям и добре устроен град, какъвто е Бургас, но ние пътуваме в малки градчета и дори в селца. Там непрекъснато разговарям с хората.

 

Сега съвсем наскоро бяхме в град Трън и играхме навънспектакъла „Кармен от Факултето“. Там една голяма част от населението е ромско, но това е градът, в който няма кражби. Представяте ли си?! Няма кражби и кметът се хвали с това. И когато на този площад на 24 май играхме „Кармен от Факултето“ и публиката започна да скандира: „Още, още!“, ние не бяхме подготвени. Все пак това е на улицата, а там толкова няма бисове, кой ще вика „Още!“ Кой ще вика на улицата... Спонтанно излязохме на бис. Тогава си помислих: „Добре, тук населението е повече циганско...“ Същото стана в Горна Оряховица след това. Виждаш един огромен площад, потъмнял от народ, който вика на бис. Хората казват: „Дадохте ми надежда, давате ми вяра, давате ми енергия.“ Народът ни е добър.

Ще бъде лошо, ако кажа, че България рядко е случвала на управници, но там, където сме имали управници, България е изхвърчала нагоре в Златния си век. Като чета историята и нашите големи творци – писатели, публицисти, като чета публицистиката на един Ботев, която е изключителна, разбирам, че колелото се върти. България изпада в тежки ситуации, дори някога на отчаяние. Ботев казва: „Нашият православен народ е достигнал такова гнуснаво положение, че аз не знам какво още трябва да се случи, че да скочи и протестува срещу кръвопийците си. Тук се подиграват с живота ти, с имота ти, с децата ти, с най-свещените предмети на твоето човешко съществувание...“ И казва: „Той мълчи като риба, тегли като вол и чака втори път месия да дойде...“ След това казва: „Ако сега не скочи, проклет да е, проклинам го!“ Вижте до какво отчаяние се стига и след това само след 2 години ние вече се борим за свободата си. И то млади хора. В Балканската война това са цели композиции млади и образовани хора, студенти тръгват от цял свят към България да се бият за освобождението на Македонска България. Смея да кажа Македонска България, защото една част от рода ми са македонски бежанци и винаги са се припознавали като българи.

Искам да се обърна към бургазлии и да кажа, че едни от най-хубавите ми години са били тук. На турнира в Бургас в памет на моята треньорка Жулиета Шишманова аз спечелих призовете като най-добър треньор. С Бургас съм свързана и чрез треньорката си, и чрез моите състезателни и треньорски години.

Идвайки на нашите спектакли, бургазлии ни дават възможност да съществуваме, защото ние нямаме нито държавната подкрепа, въпреки че нас ни има, благодарение на кметовете. Ето, идвам, моля и 80% от кметовете се отзовават. Бургазлии, ако решат, да дойдат. Ако искат още да ни има, нека да дойдат на този спектакъл и да повярват, че ще видят нещо, което не са очаквали да видят, но то ще им въздейства по същия начин, както и другите спектакли.

- Бургас е кандидат за европейска столица на културата през 2019 г. Според Вас, имаме ли качествата да станем културна столица на Европа от българската страна?

- Бургас има най-големите качества. Така се очертава. София също, Пловдив също, Велико Търново също, но Бургас върви добре, развива се. Дай, Боже. Водила съм японци в Морската градина на Бургас, които питаха: „Как, не се ли плаща, за да видиш това?“ Това е музей на открито, това са най-големите ни творци.

В Бургас видях нещо, което беше удивително и не мога да не го спомена – едно казино, което е превърнато в Дом на културата, на изкуството. Това означава, че има мисъл и аз искрено пожелавам на Бургас да спечели. Желая го на всеки град, защото би заслужил България да бъде такава столица.

Спектакълът „Кармен от Факултето“ гостува в Бургас на 14 август в 21,00 часа в Летния театър. Цената на билетите е 10, 12 и 15 лв. Можете да закупите своя в Билетния център на ул. „Александровска“.