Истината за смъртта на две влиятелни жени от Бургас

Автор: Катя КАСАБОВА Снимки архив Флагман.бг


Давам си ясна сметка за риска, който поемам пред журналистическата гилдия в Бургас, но някой трябва да каже истината. При това високо – в памет на Йорданка Ингилизова и Веселина Павлова, които вече не са сред нас. 

Зная, че написаното по-долу няма да се приеме еднозначно, но съм убедена, че така помагам на много млади, образовани и амбициозни жени да не допуснат фаталната грешка. Както и да се спре долнопробното шушукане около тези две трагедии.

Йорданка Ингилизова ни напусна на Великден през 2012 г., на 53 години. Имах рядката възможност и честта да работя с истински интелектуалец почти 8 години бюро срещу бюро в областния в.“Черноморски фар“. Йорданка Ингилизова бе много човек, а не просто шеф на отдел „Общество и култура“. Самата тя излъчваше култура и създаваше значимите за историята на града ни просветни събития. Дълбок познавач на киноизкуството, създател на международния „София филмфест на брега“, журналист от висока класа, писател, публицист, радетел на патриотичната идея за съхраняването и популяризирането на Тракийската кауза, за  последното наскоро бе наградена посмъртно. Пак посмъртно дузина бургаски авторитети внесоха искане в Общинския съвет за удостояването й със званието „Почетен гражданин“. Всичките почит и признание  Йорданка Ингилизова можеше да получи и ако беше сред живите, защото щеше да продължи да раздава от себе си за доброто на града ни. В съобщението на близките й до медиите в деня на нейната кончина, бе написано „след кратко боледуване ни напусна...“. От уважение към паметта й никой не повдигна завесата и замълчахме за истината. А тя е, че Йорданка Ингилизова си отиде от злокачествено заболяване на панкреаса, установено малко преди фаталния край. Повече от година   лекарите не можаха да поставят ясна диагноза на влошеното й здраве. А тя се топеше пред очите ми, кожата й беше придобила пръстен оттенък и вече не беше така хубава, както когато постепенно, за 4 години, свали близо 15 килограма и успя да поддържа перфектна форма „благодарение“ на диетата на Дюкан. Слагам благодарение в кавички, защото четири години Данчето се хранеше само с белтъчна храна и държеше книгата на Дюкан като настолна върху бюрото си. 

Убедена съм, че диетологът Дюкан уби Йорданка Ингилизова!

След кончината й изчетох достатъчно литература по въпроса, за да стигна до своя собствен извод за пораженията на т.нар. белтъчна диета върху вътрешните органи – с образуване на камъни в жлъчката и в бъбреците, панкреатит, разпадане на черния дроб, мускулите и т.н.  Тези поражения в тялото й са започнали още след 30-40 дни, тъй като организмът не може да се справи с прекалено киселата среда и с образувалите се отрови, изчерпвайки по този начин жизненоважните вещества.

Подобна причина отнесе внезапно в гроба и Веселина Павлова, на 54 години. Павлова си отиде  на 17 май т.г., предизвиквайки такъв медиен ступор, че из града още същата вечер тръгнаха най-невероятни слухове за причините, довели смъртта й. Защото до последния си дъх, макар и прикована към легло в дома си, пресаташето на Апелативния съд в Бургас не спираше по телефона да управлява процесите в медиите, информирайки всеки за всичко, от което се интересува. Тя (според думите на най-близките) починала вкъщи от  сърдечна недостатъчност, предизвикана от невъзможност да се овладее кръвното налягане в нормални граници. Мъгляво и необосновано! В 21-и век, при толкова достижения на съвременната кардиология!

Никой не си зададе въпроса защо два месеца преди да издъхне Павлова не е ходила на работа и не е искала да вижда никого?

Веселина Павлова – жената, която държеше в ръцете си десетки политици и магистрати

Що за човек беше тя, освен че имаше две висши образования по българска филология и право? Веселина Павлова бе изградила обществен имидж на незаобиколим фактор още в началото на 90-е години, извоювайки си длъжността пресаташе при синия кмет Продан Проданов - въпреки че тогава журналистите в града се брояха на пръстите на двете ми ръце. Умението да сваля бариери на недоверието с космическа бързина благодарение на силно развити ум и интуиция, й позволяваше на практика да командва поредица от общински и държавни властници. Тази виртуозност я бе превърнала в непоклатим съветник на червения кмет Йоан Костадинов. Имаше период в първия му мандат, когато трудно различавахме кой по-скоро управлява общината – Костадинов или Павлова? По-късно, след честно спечелен конкурс,  се настани като шеф на връзките с обществеността в Окръжния съд, а после „превзе“ и Апелативния. От тая висота държеше с най-важното – информация, не един магистрат в Бургаския съдебен район, а нароилите се през последните години репортери  ближеха подметките й за специфични данни от обвинителните актове и  свидетелските показания.

Това беше тя в живота допреди два месеца. Дотогава

никой не забеляза, че при ръст 175 см теглото на Веселина Павлова бе паднало под 50 кг. 

„Благодарение“ на дългата диета с детски зеленчукови пюрета и лаксагенния зелен чай след всяко хранене. Павлова бе стигнала до смъртоносната анорексия, но я пазеше в тайна. Предпочете, когато мускулите се разпаднаха, а сърцето   отказваше да влезе в ритъм, да се затвори вкъщи и никой никога да не узнае защо я погребахме на 18 май с тегло едва 42 кг!

 Това е жестоката истина за загубата на иконата на бургаската култура Йорданка Ингилизова, която бе образцова във всяко отношение. Както и за загубата на влиятелната Веселина Павлова, която не допускаше олющено даже ъгълче от маникюра преди да се покаже в обществото.

Написах горното, за да предпазя всичките взискателни към себе си жени, изпадащи в дълбоко отчаяние пред огледалото, ако не дай си боже, кантарът покаже малко наднормено тегло. А това са повечето от жените, които познавам! Бих искала да им кажа, че аз самата превъзмогнах този комплекс за малоценност и никой не е в състояние да подтисне самочувствието ми на красива и удовлетворена от живота жена. Достатъчно е простото прозрение, че красотата е вътре в нас, а не в болезнената съвършена външност.