Разочарованието и апатията растат дни преди изборите

Расте делът на хората, които се чувстват разочаровани от предизборната кампания и не биха желали да гласуват. Повече са и тези, които се колебаят за кого да гласуват. Вероятно част от тях изобщо няма да отидат да гласуват. Това заяви пред БНР директорът на Националния център за изучаване на общественото мнение Лидия Йорданова, като цитира данни от изследване на НЦИОМ от миналата седмица. Тя съобщи, че до три дни центърът ще оповести конкретни данни за ефекта от скандалите, свързани с подслушването върху общественото мнение. Струва ми се, че тази кампания беше много трудна, много напрегната, много негативна. В крайна сметка от днес навлизаме в последните 4 дни от тази кампания, които могат да променят много картината на обществените настроения и на избора на хората за кого да гласуват. Голям залог за една безкомпромисна битка между основните политически опоненти има през тези 4 дни. Очаквам нещата да не влизат в добрия тон, а напротив", допълни Йорданова. Според нея към този момент, без да се отчита ефектът от последните 4 дни, не може да се твърди, че електоралната активност е стимулирана и че хората са мотивирани да излязат да гласуват. По думите на Лидия Йорданова по-рязък спад в желанието да се гласува има в големите градове, в София и в областните центрове и то сред младите хора на възраст под 30 години. Там колебанието да се гласува е много силно изразено, а също и за високообразованите българи – това са елитни обществени прослойки, които реагират чувствително и адекватно на тона в тази кампания. Те определено се отдръпват засега или поне не желаят да се ангажират публично със своя вот, когато отговарят на въпросите на социолозите", обясни директорът на НЦИОМ.