България: Ежедневната битка за живот

Австрийският ежедневник „Ди Пресе” публикува материал за България, засягащ социалните проблеми в страната, бедността и животът в един от ромските квартали. На фона на идващите избори на 12 май изданието посочва, че надеждата за промяна не може да нахрани бедните.
Безработица и самоубийствата растат, все повече българи не могат да свържат двата края.

Загубена е надеждата за по-добри времена, няма и очаквания парламентарните избори в средата на май да променят нещо, започва текстът на „Ди Пресе” и обръща вниманието към проблемите на ромите.

Предполагаемият просперитет на Европа свършва зад последния жилищен блок. Каруци с коне и събран боклук минават в близост до метростанцият „Вардар” до столичния квартал "Факултета". С 35 000 жители ромският квартал няма „нито канализация, нито тоалетни, нито дори работни места", оплаква се Влатко, който продава на сергия.

"Нямаме пари дори за хляб или пелени", казва пред австрийската медия жена, която е работила за последно преди седем- осем години. Оттогава тя казва, че живее от ден за ден, от отпадъците, с 35 лв. на ден (17.50 евро) и дете.

От края на социализма, ситуацията на българските роми, които са около 10% от населението или около 700 000 души, бързо се влоши, продължава текстът на изданието.

Безработицата и бедността не създадоха само най-голямото малцинство в периферията на ЕС. Един от всеки петима българи се обявява за беден и трябва да живее с по-малко от 120 евро. Безработицата нарасна до 18 на сто, а сред младите хора в България почти всеки трети е без работа. Числа, които доведоха до оставката на кабинета „Борисов” , който обаче отново е кандидат за парламента на изборите на 12 май.

„Ди Пресе” цитира социалният антрополог Харалан Александров, който коментира, че делът на бедните се повишава. Дори хората, които работят за минимална заплата от 150-200 евро, имат проблеми да си плащат сметките за ток и отопление. "Приходите се свиват, расте само цената на живота." "Ние поемаме една примитивна форма на неолиберализма, който дава право за оцеляване единствено на силните, а бедните са си сами виновни за положението”, отбелязва той.

Шик по магазините

Докато модерно облечените дами пазаруват по шикозния бул. Витоша,борбените сервитьорки в кафетата гонят бездомните хора, които просят от посетителите. Картината, описана от австрийският ежедневник, показва, че това не са само безработни, пенсионери или самотни майки, които ежедневно се борят за оцеляването си.

Износените коли будят недоумение в търговеца на обувки Йордан на бул. „Панчо Владигеров” в столичния кв. „Люлин”. Той споделя как от година и половина продажбите са се сринали и въздъхва отегчено: "Хората нямат пари." Слабите приходи ще бъдат изядени от инфлацията, високите данъци и наеми: "Първо се съкращава персонала, а след това уволнява и последния служител.” Йордан смята, че дори и на заложната къща на ъгъла приходите вече не растат.

Стари коли и улични битки

„Ди Пресе” припомня протестите в България през февруари срещу високите сметки за ток. Влиянието на протестите срещу електроразпределителните дружества смая не само политиците, но и световната общност, посочва изданието. За увеличаване на заглавията по местните медии допринесе внезапният скок на самоубийствата чрез самозапалване. Седем от осем души вече са загинали в резултат на техните изгаряния. Притеснени от ефекта на имитатора, българските медии редуцираха отразяването на подобни новини.
Колкото по-голяма е бедността, толкова по-голяма е изолацията, заявява експертът Харалан Александров. „Когато човек не може да почерпи гостите си с кафе, сам той не ходи на гости.”

Домашни проблеми 

Провал ли е присъединяването на България към ЕС през 2007 г., се пита в статията. През първите две години след присъединяването, страната е имала един от най-високите темпове на растеж в ЕС, посочва директора на Центъра за либерални стратегии в София Георги Ганев. През 2007 г. притокът на чуждестранен капитал е в размер на почти половината от БВП до 47%, но кризата спря възхода. Ганев коментира, че проблемът не е вътрешен. "Вътрешните проблеми като корупцията, монополите и бюрокрацията обаче са още по-важни, отколкото преди." Той пояснява, че високата данъчна тежест за малките компании и бедната образователна система създава проблемите на пазара на труда и води до социалните напрежения.

Материалът завършва с песимистичния поглед към изборите на 12 май. Надежда за по-добри времена след вота не могат да нахранят бедните. Владко посочва, че преди кандидатите за парламента са посещавали квартала, вече обаче не идват. „Последният път обещаха твърде много и нищо се изпълниха.”