Прокуратурата заплаши журналист с дело заради статия

Автор: Дневник.бг

Журналистът от електронното издание "Медиапул" Борис Митов е бил привикан в Софийска градска прокуратура (СГП) по повод негова статия, озаглавена "Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?" във връзка със скандала с подслушването от МВР. Той е бил заплашен с образуване на дело във връзка с публикувани в статията материали за процеса срещу  Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров, разсекретени през 2010 г.

Според прокурора Драгомир Янчев, който е разпитвал журналиста, Митов е разпространил класифицирана информация. Затова е и образувана проверка.

"Приложението е смущаващо, не съдържанието", заяви за "Дневник" градският прокурор на София Николай Кокинов. По думите му определението, с което доказателствата по делото срещу  Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров са били разсекретени, не касае способите за събиране на доказателствата, а само самите доказателства и това е притеснително.

Съдия Иван Коев от Софийски градски съд (СГС), който е разсекретил документите по делото заяви пред "Дневник":

"Аз лично прецених, че тези документи трябва да са в явно, а не в секретно деловодство. Аз стоя зад тази позиция и съм готов да отговарям за нея".

Към материала на Митов са прикачени два файла - на искането за използване на СРС по отношение на Тенчо Попов и разрешението на Сотир Цацаров, тогава председател на Пловдивския окръжен съд. Той не беше открит за коментар. Способи за събиране на специални разузнавателни средства са подслушване, белязване на банкноти, проследяване и други.

В материала, излязъл в петък сутринта са припомнени факти  около работата на заместник-градския прокурор Роман Василев (като например, че Василев е награждаван от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов). Той е един от ръководителите на екипа от обвинители, които до 12 април трябва да приключат проверката в МВР по сигнала на лидера на БСП Сергей Станишев. Освен това в материала се припомня, че Василев вече веднъж беше уличен в сериозни закононарушения по повод използване на СРС.

Пред съда по делото срещу Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров са били оповестени факти, че Роман Василев сам е разписвал искания за СРС, вместо вътрешния министър Цветанов, подвел е Сотир Цацаров, по онова време председател на Пловдивския окръжен съд, да даде разрешение за използване на СРС по отношение на Тенчо Попов с невярното твърдение, че Попов се канел да извърши престъпление на територията на Пловдив, а даже и че мотивирал разрешения за СРС, вместо съда. Митов е извикан два часа след излизането на статията.

Янчев искал да разбере кои са източниците на журналиста. След като получава отговор, че издаването на журналистически източници противоречи на етиката на професията, Янчев цитира два текста от НК – чл. 290 и чл. 292. (лъжесвидетелстване).

"Правен свят" пише, че в рамките на предварителната проверка никой няма статута на свидетел, за да бъде предупреждаван за отговорност по тези текстове.)

Митов уточнява пред Янчев, че информацията, изнесена от него, е публично известна, документите вече са били разсекретени от съда.

Накрая, след като журналистът отново отказал да съобщи източника си, прокурор Янчев го предупредил, че тогава срещу него ще бъде образувано дело по чл. 357 от НК – "Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години."

По повод казуса в блога си експертът по медийно право и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Нели Огнянова е цитирала решение на Европейския съд по правата на човека от 2010 г., "Санома срещу Нидерландия", в което е участвала и българския съдия Здравка Калайджиева.

Решението е по казус, свързан със защитата на тайната на източниците. Според съда изискването да се разкрива тайната на източниците по искане на прокуратурата не е предвидено от правото. ЕСПЧ (Голяма камара)  приема, че  прокуратурата   е страна в разследването, защитаваща интереси, несъвместими със защитата на тайната на източниците. Като взема предвид ефекта, който едно разкриване би имало и за източниците на информация, и за изданието, ЕСПЧ  приема, че оценката на обстоятелствата трябва да се извършва от съда или друг независим и безпристрастен орган. Поради което разкриването пред прокуратурата или полицията е нарушение на Конвенцията.

Реакциите
От Хелзинския комитет реагираха с позиция, в която оприличават държавното обвинение като "рекетьорска организация". Малко по-късно във Фейсбук беше организиран протест за понеделник сутринта, когато Митов отново е извикан в прокуратурата.

Междувременно Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) излязоха с позиция:
"Намираме за крайно обезпокоително, че Митов е извикан в Софийската градска прокуратура да дава обяснения и заплашен с наказателно преследване заради разгласяване на общоизвестна информация, която и друг път е била публикувана без никакви последствия", пише в становището на организацията.

Те призовават прокуратурата да се въздържа от по-нататъшни действия, "които биха били в нарушение на тълкувателните решения на ЕСПЧ,  задължителни за всички институции и лица от страни, ратифицирали Конвенцията". "АЕЖ-България нееднократно е сезирала прокуратурата за журналистически материали, проповядващи междуетническа и междурасова омраза. В нито един случай реакцията на държавното обвинение не е била бърза. По тази причина, светкавичните действия, предприети срещу нашия колега Борис Митов, изглеждат крайно тенденциозни. Настояваме главният прокурор Сотир Цацаров да вземе отношение по проверката срещу Митов, която е в състояние допълнително да влоши ситуацията със свободата на словото в страна, заемаща последното място по този показател в ЕС според редица авторитетни международни организации", пишат още от организацията.