Син на бургазлия влиза в историята на Германия с първия банков обир със заложници

Мастити адвокати дирят роднините в Бургас на Димитър Тодоров, който през 1971 година влиза въоръжен в банка в Мюнхен, има две жертви

Ключови думи: банков обир, заложници, мюнхен, жертви, димитър тодоров

Първият банков обир в историята на Германия с вземане на заложници е извършен от сина на бургазлия- дипломиран инженер и чехкиня. Историята на обирджията Димитър Тодоров вълнува германските медии години наред, направен е и филм по нея. Мъжът, с български произход, дръзнал да влезе в банка с оръжие на 4 август 1971 г., вече е на свобода и е издал своя книга.

Историята е описана много подробно в германските медии, редица елитни издания са посветили десетки страници през август 2011 година, 40 години след кървавата драма в Мюнхен.

Ето я и сама история. На 4 август 1971 Ханс-Георг (31 г. ) и Димитър Тодоров (24г. ) нападат банка в Мюнхен посред "бял ден" и вземат заложници. Полицията е шашардисана и никой от силите на реда не знае какво да прави, защото подобни събития до този момент не са се случвали. 200 полицаи заемат позиция, започват преговори. Започва и "лайф" предаване по телевизията.

Министър-председателят на Бавария, Франц Йозеф Щраус наблюдава от едно кафене отсреща случващото се. Той е познат ловджия, изпраща да му донесат пушката и казва "Искам лично да пречукам тези свини"!

Баварците са известни като фанатизирани католици, възпитани единствено да работят.

Във въпросния ден на въоръжения обир полицията изпада в положение на цайтнот, когато Ханс-Георг излиза с една заложничка и тръгва към приготвената за бягство кола. Униформените без да се замислят започват пукотевицата. Ханс-Георг и заложничката стават на решето от куршумите, въпреки това полицаите продължават да гърмят до насита. Минути по-късно откриват Димитър Тодоров в банката, скрит от заложничките под едно бюро. По-късно те в съда ще застанат в негова защита.

Особено експресивно е описан целия псевдопроцес в онези години от германските медии, който според техните публикации, е  скалъпен по вкуса на полицията.

Манталитетът на баварците по онова време е на светлинни години от този на протестантите от Хамбург и Берлин.

Димитър Тодоров няма никакъв шанс. Всеизвестно е, че той е гей и отгоре на всичко е с австрийски паспорт, а баварци и австрийци се подиграват взаимно от векове.

Служебният му адвокат го предава и въпреки добронамерените показания на заложничките, съдът осъжда Тодоров на доживотен затвор. Помилват го след 22 години.

Известни журналисти пишат още тогава, че процесът е бил един фарс.

Тодоров издава книга "22 години затвор"(271 страници).

Според наши юристи липсват две изключително важни неща в цялата тази драматична история. Делото не е върнато в съда, а това трябва да се случи докато Димитър Тодоров е още жив. Някои вече проявяват интерес да се заемат с процеса. Проблемът, с който се сблъскат, че в Бургас се губят вече всички следи около баща му и роднините му, повечето от които не са най-вероятно сред живите. Единствените данни е, че Димитър е роден през 1947 г. в Грац, което означава, че баща му най-вероятно е следвал инженерната специалност в Прага или Виена.