Лавина от поправки за резолюцията за Македония на Европейския парламент

В проекторезолюцията, подготвена от евродепутата РичардХоуит203 поправки са предложени за резолюцията за Македония на Европейския парламент, която трябва да бъде приета през април. От тях 92 са на български, а 35 – на гръцки евродепутати. Информацията даде повод на медиите в Скопие да пишат, че гърците и българите са нападнали Македония в ЕП.

Според изданието, най-голям брой поправки били на либерала Станимир Илчев, който заедно с Андрей Ковачев от Европейската народна партия, или отделно, е внесъл 30 поправки. След него бил Димитър Стоянов – 25 поправки, като според „Вечер” повечето от тях били твърди, обидни и противоречащи на добросъседските отношения, които ЕС иска от Македония и България.

„Лавината на българина Стоянов започва с поправка, в която се посочва, че продължава нетолерантността и прогонването на хора с българско самосъзнание и иска да бъде взето предвид насилието в парламента в края на миналата година, когато опозиционни депутати били бити и извадени на сила от пленарна зала. Той също така в резолюцията иска да влезе и че „опозиционният СДСМ предприема действия, които не отговарят на европейските стандарти за толерантност, поради случая в който нейни общински съветници в Скопие са скандирали „Мръсни българи” към колегите си от общинския съвет по повод преименуването на улица.

Той обвинява и за Спаска Митрова и за премахването на паметната плоча на Мара Бунева, както и за нападението над българският посланик в Скопие. Също така се споменава и полицейската репресия срещу лица, които работят като посредници сред българските власти и гражданите, които искат да получат българско гражданство , с цел да се създаде страх сред лицата с българско самосъзнание. Стоянов е поискал да се вземе предвид и политическата ситуация в страната”, пише „Вечер”.

Вестникът изтъква още, че добросъседските отношения и решаването на спора за името са били най-честите понятия в поправките на българските и гръцките евродепутати.

„Българите Ковачев и Илчев искат властите да предприемат подход към историята, основаващ се на фактите, особено по отношение на образователнте материали и публичните прояви – както в страната, така и на международно ниво, с цел да се намалят междуетническото и регионалното напрежение.