Болна от рак отглежда трите си деца в една стая
“Мамо, защо нямаме детска стая като другите?” От този въпрос, който ми зададе най-голямата ми дъщеря наскоро, ме боли най-много. Отговорих й: “Защото сме бедни.”
Това казва 41-годишната онкоболна Таня Христова от Девин. За да се лекува и да отгледа децата си, тя плете ръкохватки за топли съдове и измислени от нея ароматизатори за автомобили от сапунчета в красиви плетки. Прави и сувенири, на които сама си търси пазар.
“Трудно е - тук те излъжат, там ти вземат пари. Искат без пари да работиш, много е трудно.
Вече 2 зими с шалчета, ръкавелчета и сувенири се издържаме. Приятелки ми поръчват нещо и аз го правя. Плета всичко на една кука”, обяснява болната жена.
Работила е в цехове, в бутици, занимавала се е дълго с ръкоделие. За Коледа има поръчка да направи шалте за легло от плетени парченца. Шие ги на ръка, въпреки че отскоро има подарък - шевна машина.
Тя била в цех, но го затворили и чрез познати взела шевната машина с уговорката да я изплати с ръкоделие. Междувременно обаче я оперирали и не може да работи още на нея и пак се налага да прави всичко на ръка.
Таня е родом от Ловеч. Дошла преди 10 г. в Родопите по работа, но се залюбила с Емил от девинското с. Брезе. Завършила е богосоловие и я пратили да мисионерства в детски домове в Родопите.
Двамата заживели в бащината му къща на село и сега вече имат 3 момиченца - Андреа, на 8 г., Емануела, на 6 г., и Бранимира, на 4 г. Тъй като в селото училището е закрито, а болницата е далече, от 4 г. се пренесли под наем в Девин. Плащат 50 лв. за стаичка с коридор на месец.
Пробвали да се хващат с мъжа й на работа, но намирали само временна. Сега и двамата се безработни. Емил бил сезонно - в гората да бере дърва. Въпреки беднотията оцелявали и се справяли, докато не дошла жестоката новина, че Таня е онкоболна.
“Сама си напипах бучката и отидох на лекар, потвърдиха рак на гърдата. От година и половина съм болна и не крия това”, казва тя. Прогнозите на лекарите за Таня са добри. Оперирана е на 24 септември, предстои й дълъг курс на лечение с химио- и лъчетерапия, които по предварителни прогнози ще продължат около година и половина. Децата й знаят за болестта.
“Беше трудно да свикнат с това, че съм без коса, че има промени и че ще има още промени. Аз им обяснявам, за да не се плашат от вида ми”, казва борбената жена. Отслабнала до скелет тя не подвива крак заради трите си момиченца.
“Не прося милостиня, нито крадем. Гледам с двете си ръце да изкарам някой лев от ръкоделие, за да се справим. Но е трудно, оцеляваме като на магия”, признава жената. Семейството живее в малка стаичка с един прозорец. В помещението влагата е избила видимо по всички стени.
“Не правим ремонт, защото нямаме пари, не искат да ни приспаднат такъв от наема”, казва Таня. За да предпазят децата от влагата, вътре бумти непрестанно печка на дърва. Стаичката е тясна и има място само за две легла. На едното спят трите деца, на другото родителите. По средата е масата за хранене, гардероб и телевизор са останалите мебели. Децата си играят, че уж гледат стар компютър антика, който всъщност отдавна е повреден. “Държим го за красота”, клати глава Таня.
“Искам компютър да имам, и велосипед”, казва тъжно 8-годишната Андреа. “Аз пък искам количка с чадърче и бебенце в нея”, провиква се 4-годишната Бранимира.
“Ще й направя къщичка от кашон, ще я украся с плетива за Коледа и пак ще е щастлива”, успокоява се майката.
Семейството чака от 10 г. общинско жилище. Сега заради болестта й от общината за пореден път й обещали, че ще ги настанят в по-нормален дом.
Преди около два месеца Таня получава и първите пари от обществена институция. Тя е един от четиримата болни от рак в общината, която е подпомогната с 1000 лв. от направената в града благотворителна акция за покойната журналистка Валя Крушкина.
“Парите дойдоха точно навреме, иначе щях да лиша децата от учебни пособия и дрехи за училище, за да ида в София на терапия. Дотогава пътувах с парите от детските на децата, които са общо 105 лв.”, благодарна е Таня. Тъй като от Девин няма всеки ден транспорт за столицата, тя тръгва два дни преди терапията. Спи при сестра си.
“Не знам какво бих правила, ако трябваше да се плаща и за хотел”, казва Таня.
“Сама си докарах болестта от притеснение и нерви. Нито пия, нито пуша, нито имам болни в рода. Лекарите казват, че е само от стрес. То си е притеснение, все сама с малките деца, едното, като се разболее, спят трите на едно легло, се гътват болни и заедно по болници. Само аз си знам какво е, майка ми почина, баща ми е далече, свекърва ми помага с каквото може, но сега и тя е със счупена ръка”, нарежда болната.
Тъй като в Девин болницата е закрита повече от година насам, за Таня с мизерните доходи е още по-трудно да пътува до Пловдив или Смолян.
Пътните разходи й гълтат почти всички пари. Сега кандидатствала за пенсия. Одобрили я да получава за една година минималната сума заради заболяването.
“Караме с 250-300 лв., и то невинаги ги има за целия месец, от тях се плащат наем, ток и вода, гледаме за децата и за масата да има”, намесва се съпругът й Емил. Преди години той имал 8 коня, но ги продал, за да се разплаща за съдебни разправии.
Веднъж Емил си вървял по улицата и местен полицай, с когото имат дрязги от деца, му извадил законно притежавания газов пистолет от кобура на кръста.
“Пистолетът е газов, носех го в гората да се пазя от мечки. Когато ми го взеха, на другия ден отидох в полицията и там отсякоха, че е преправен на истински”, разказва главата на семейството. Бил осъден в Девин, но по-късно в Смолян и София оправдан. За да реабилитира името си, завел дело срещу прокуратурата и го спечелил. Обвинението е осъдено да му плати 1500 лв. Решението е излязло повече от половин година, но не са му платили.
Емил трудно преживява подмятанията, че с Таня имат 3 деца и трудно се справят.
“Хората не знаят колко много ги обичаме - казва навъсено той. - Казват ми: “Защо сте създали 3 деца, като няма с какво да ги гледате.”
“Свикнала съм в шумно, голямо семейство. Вкъщи сме 3 деца, имам брат и сестра, така че съм свикнала винаги да е шумно, да сме задружни, да си помагаме, така съм възпитана. И се радвам, че и аз имам семейство с дечица, те са ми дар”, казва съпругата му.
Благодарна е на приятелите си от Девин и Ловеч, които помагат с дрешки и с каквото могат. Приятелка от Девин всеки ден й носи топъл обяд в буркани от социалната кухня за децата.
“Обувки и храна за децата гледаме да има. Досега пак сме се справяли, но като тръгнат и малките на училище, не знам как ще се оправяме, нямаме място в стаичката, нямат децата бюро, надявам се да се случи чудо - казва Таня. И добавя: Искам да се знае, че не се оплаквам, много хора са зле и се борят с живота, с нищо не съм по-различна от тях.”
Хубаво време над България
Кметът на Созопол пред Съвета на Европа: Може да изградим по-близки до гражданите общности
