Касоразбивач №1 Савко Калата: Мога да отворя всяка врата, но вече не искам

Автор: Бесове.бг, снимка Бесове.бг


„Мисля, че има вече врати, през които не мога да вляза, но защото не искам. Всеки на вратата си слага решетки, но през покрива или през мазето можеш да влезеш винаги. Чак легендарен не съм, защото ако съм бил – нямаше да бъда по затворите, каза едно от култовите лица в Созопол Савко Калата, известен като касоразбивач №1 по времето на социализма. За живота си, който прилича на филмов сценарий , той разказа днес в предаването „Необичайните заподозрени” по Нова тв. Цялостен разказ в първо лице за живота на Савко Петров /62 г./ , беше публикуван миналата година в Бесове.бг. Вижте видеото от нашия архив.

"Бях на около 6-7 години, когато баща ми ме събуждаше с шамар зад врата да ходим  за риба. Никак не обичах това и един ден видях една лодка, стъпих нарочно върху ауспуха, за да си изгоря крака и да не ме карат да отивам, но ме превързаха и пак ме взеха”, каза Калата по Нова тв.  Днес не опитвал риба.

За първата си кражба той разказа, че е бил в трети клас, тъкмо когато му е била вързана червената пионерска връзка, която беше гордост за всяко дете по времето на социализма.   „Играехме си край казиното до пристанището в Созопол, стреляхме с ластик камъни и счупихме едно стъкло на витрина и очаквахме да ни подгонят.  Никой обаче не дойде и ние от любопитство влязоме в помещението, другите деца вземаха бутилки, а аз забелязах чекмедже, отворих го, а вътре имаше 25 лева, вззех ги и отидохме на стрелбището. До 18 часа вечерта бяхме разкрити, я на другия ден ми взеха пионерската връзка”, разказа колоритният Савко Калата.

„Никой не вярва сега, че едно време нямаше как човек да си купи гуми за колата, трябваше да се запишеш в „Мототехника”, да те одобрят и да чакаш ред, а ние ги намирахаме много лесно – съберем се двама човека и развивахме гайките на колите и си сваляхме гумите. Разбрахме, че има ниша за тази работа. Навремето, строейки къща нямаше откъде да си купиш и цимент, ако нямаш връзки можеше да си чакаш години, за да си излееш основите. Затова откраднахме една газка от Бургас, а от станцията на МВР товарихме цимент, за да бъдат построени две къщи”, спомня си той. Така последвали една след друга кражбите. Парите си харчил основно в хотел „Приморец” и сам казва, че  там и пред сервитьорките се е правил на Робин Худ.

Един ден обаче той е бил подгонен от милиционер, а от страх стрелял с ловдижйска пушка. Тогава е бил осъден е на 12 години и влязъл в затвора. Там екшъните продължили, историите му следват една след друга. Излязъл през 1985 г.

„Родителите ми теглеха тегло с мен. Винаги съм се чувствал виновен, затова което съм им причинил”, смята днес Калата. В периода на кражбите си той срещнал тогавашния шеф на следстието в Бургас Тодор Батилов, който по-късно се превръща в негов приятел.

Батилов по-късно беше депутат от Бургас, а днес написа на стената си във Фейсбук по повод предаването за Калата: „Той е човекът, който е откупил греховете си с цялата си младост и свободата си.Той е повече обществено полезен от държавните негодници и особено неблагодарниците”.