Ивайло Симеонов: Когато властта започне да бие, страшното е, че може да свикне! Днес е журналист, утре може да си ти

Когато властта започне да бие, проблемът вече не е кого е набила. Проблемът е, че е решила, че може, подчерта Ивайло Симеонов

Ключови думи: Ивайло Симеонов, Соня Колтуклиева, президентски избори, НСО, свобода на словото

Тема в развитие

Ивайло Симеонов: Когато властта започне да бие, страшното е, че може да свикне! Днес е журналист, утре може да си ти Ивайло Симеонов: Вярвам в способностите на българина да постига целите си. Държавата трябва да му помага да може повече, а не да му пречи Кой е Ивайло Симеонов?

Ивайло Симеонов с 8.9 %? Сова Харис прикрива името му? Надпреварата за „Дондуков“ 2 на финалната права: Пътят на Николай Ненчев и Ивайло Симеонов към президентството Ивайло Симеонов: Йотова е подписвала, без да чете! „Черният лебед“ Ивайло Симеонов пред Флагман.бг: България не е обречена да избира между две партийни двойки Ивайло Симеонов пред Gen Z: Ако младите не виждат кого да следват, вината не е в тях, а в политиката

виж още

скрий

Кандидатът за президент Ивайло Симеонов, една от приятните изненади в настоящата предизборна кампания, излезе с остра позиция след инцидента с журналистката Соня Колтуклиева. В коментара си той поставя въпроса за границите на държавната сила, свободата на словото и правото на всеки гражданин да изразява несъгласие, без да се страхува от последствията.

Ето цялата му позиция: 

Когато властта започне да бие, проблемът вече не е кого е набила. Проблемът е, че е решила, че може. Проблемът е, че може и да свикне. Днес може да е журналист. Утре може да е протестиращ. След това може да е всеки, който задава неудобен въпрос, който не е съгласен, който отказва да мълчи или просто настоява държавата да спазва собствените си правила.

И точно тук е истинският страх. Не че държавата е силна. Държавата трябва да бъде силна.

Страшното е, когато започне да използва силата си срещу човека, а после малко по малко започне да му обяснява и как трябва да живее. Къде да стои. Какво да казва. Какво да приема. Колко още да плати. Колко още да изтърпи. Кога да замълчи.

Точно така се мести границата - не изведнъж, а малко по малко. Първо приемаш грубостта. После натиска. После страха. Накрая започваш да се питаш не дали държавата има право, а дали си струва изобщо да говориш.

Гледах кадрите със Соня Колтуклиева. Може да сте съгласни с нея, може да не сте. Може да не харесвате начина, по който задава въпросите си. Но свободата има смисъл точно тогава, когато защитава и човека, с когото не сме съгласни.

И сега разбирам, че на много напомням за време, в което вие сте живели. Но трябва ли тези след вас да го изживеят отново?

И има значение, че държавната сила е стигнала до човека. Че е набила един.

Особено когато цялата власт е концентрирана в едни ръцете. Толкова институции. Всичките. Правителство, парламент. А сега и Президент. Само след два дни.

И точно затова всяка граница има значение.

Защото напоследък държавата все по-често ни говори за власт, влияние, обществени поръчки, финансови потоци, арести, бой и пари. За много пари.

А човекът? Къде остана ти? Къде останахме ти и аз?

И докато те говорят за себе си и собствените си интереси, ти продължаваш да ставаш сутрин, да работиш, да се грижи за тези, които обичаш и да се опитваш сам да се справиш.

Правиш каквото трябва, а пак не е достатъчно.

Не искам държава, която те прави зависим от себе си. Не искам и държава, която първо ти казва, че знае по-добре от теб как трябва да живееш, а после започва да наказва всеки, който не е съгласен.

Животът не започва „някой ден“. Животът ти е сега.

Не искам страхът да се превръща в навик. Не искам неправдата да се превръща в фон, а човекът да свиква да навежда глава просто защото отсреща стои някой по-силен.

Държавата не принадлежи на този с юмрука, нито на този, който временно държи властта. И точно сега има значение каква граница сме готови да приемем и каква не.

Не. Държавата не получава право върху живота ти, защото си направил един или друг избор. Не наказва заради този избор. А трябва да те пази независимо от него.

След два дни има избори. И точно затова няма да кажа: „Да си мислил, когато си избирал.“ Но ще ти кажа: „Мисли, когато правиш следващия.“