Кой е Ивайло Симеонов?

Зад публичния му образ стои историята на баща на шест деца, който помни житейските уроци, хората, повярвали в него, и решенията, променили пътя му

Ключови думи: Ивайло Симеонов, президентски избори 2026, Елин Пелин, кандидат за президент, номер 9

Зад кандидатурата за президент с номер 9 в бюлетината стои историята на Ивайло Симеонов, преминал през трудностите на ранното напускане на училище, студентските битки и академичната кариера, преди да спечели доверието на жителите на Елин Пелин за три последователни кметски мандата. Днес той разказва за уроците, които са го изградили като човек, и за причините да поиска да поеме отговорност за управлението на страната.

„Едно знам: в Деня на народните будители мен никой не може да ме бие. И ако аз съм на балотажа, резултата още отсега мога да ви го кажа“.

Едва на 17 напуска училище, защото не може да гледа как майка му работи на четири места. По-късно е арестуван заради студентска инициатива. Става инженер, преподавател и доцент, а през 2015 г. поема управлението на Елин Пелин. Следват три мандата, а за последния е избран на първи тур.

Историята, която сам разказва, започва много преди политиката.

„Няма значение кой каква работа върши. Важно е да я върши с достойнство“.

Тези думи майката на Ивайло Симеонов му казва в началото на 90-те години, когато той е на около 17. Дотогава тя работи като техник-чертожник в община Елин Пелин. След съкращението започва работа на няколко места като чистачка. За него това е тежък момент. Ядосан и безсилен пред ситуацията, казва на майка си, че ще напусне училище и ще започне да работи.

Историята на Ивайло Симеонов, разказана от самия него

Днес Симеонов определя този разговор като един от уроците, които носи през целия си живот. Не длъжността определя човека, а начинът, по който върши работата си, и достойнството, с което остава верен на себе си.

От студентски лидер до арест в казармата

„Винаги съм искал да разбирам как работят нещата.“ Това любопитство отвежда Ивайло Симеонов в Техническия университет в София. По-късно защитава докторска дисертация, учи икономика, политически науки и международни отношения, а в университета става преподавател, главен асистент и доцент.

Студентските му години не минават само в аудиториите.

„Когато някой, когото уважаваш, повярва в теб, започваш и ти да вярваш повече в себе си.“

Един от тези хора е проф. Димитър Димитров, тогава ректор на Техническия университет. Като млад и много активен в студентското самоуправление, в един момент срещу Симеонов се появяват доноси. Притеснен и готов да обяснява, да доказва, да води свидетели, Ивайло отива при своя преподавател.

„Той не поиска нищо от това.

Каза ми да знам кой съм, да знам къде стоя и да вървя по пътя си достойно.“

Като активен участник в студентското самоуправление, той и негови колеги започват петиция за защита на студентските права. Събират подписи, организират хора и настояват за промяна.

„И тогава дойде полиция. Военна полиция. Арестуваха ме“, разказва Симеонов.

Арестуват го пред всички и го отвеждат в казармата, а инициативата остава без него. Постепенно ентусиазмът на участниците спада и петицията спира. За първи път Симеонов усеща как започнатото може да се разпадне, когато човек внезапно загуби възможността да продължи.

Определя случилото се като провал, но не и като окончателно поражение. Според него важното е какво правиш след неуспеха - дали се отказваш, или търсиш друг път.

Урокът да признаеш собствената си грешка

Симеонов разказва и за друг момент, който променя отношението му към лидерството. Като студентски лидер настоява за облекчаване на правилата за хората, които едновременно работят и учат. Идеята е да се помогне на студенти в затруднение.

По-късно обаче вижда, че промените са довели и до нежелани последици - опасността обучението да продължава при твърде малко положени изпити.

„Доброто намерение не е достатъчно“, е изводът му.

За него помощта не означава да премахнеш всяко препятствие пред човека. Означава да му дадеш възможност, като оставиш усилието и отговорността в неговите ръце.

Този принцип по-късно се пренася и в работата му с млади хора. През 2006 г., когато се ражда първият му син, започва да отделя лични средства за студенти с добри резултати и идеи. По-късно продължава да подкрепя и ученици.

Един от студентите, Мартин, има желание да участва в международно състезание. С помощта на Симеонов създават клуб по роботика, намират средства и започват работа. По-късно екипът печели първо място в NASA Apps Challenge.

За Симеонов това е повече от успех на един млад човек. Напомня му за преподавателя, който някога е повярвал в самия него.

Три кметски мандата и въпросът „Стана ли?“

През 2015 г. Симеонов се кандидатира за кмет на Елин Пелин и печели на балотаж. През 2019 г. получава втори мандат, отново след балотаж, а през 2023 г. е избран за трети път още на първия тур с 57,73% от гласовете.

Ивайло Симеонов пред Флагман.бг: България не е обречена да избира между две партийни двойки

Академичната среда позволява дълго да се обсъжда дали една идея е добра. Местното управление, казва той, поставя въпроса: „Стана ли?“

Улицата или е направена, или не е. Училището или има необходимите условия, или няма. При пожар и наводнение помощта или идва навреме, или закъснява.

В разказа за кметските години той посочва работата в образованието, спорта, социалните услуги, привличането на инвестиции и създаването на работни места. Говори и за доброволното формирование на общината, с което лично е участвал в действия при бедствия.

Но за него развитието не се измерва само с инфраструктурата и финансирането на социални услуги. Важният въпрос е дали младите хора имат причина да останат, дали семействата виждат бъдеще и дали възрастните получават необходимата подкрепа.

„Искам децата да тръгват. Но да имат и защо да се върнат“, казва Симеонов за младите хора, които заминават да учат и да опознаят света.

Позицията на Ивайло Симеонов за демографията

Зад публичната длъжност - съпруг и баща

Симеонов е семеен, има пет деца и в разказа си споделя, че семейството очаква шесто. У дома, казва той, длъжността няма значение: Тук съм съпруг и баща.

Един спомен с големия му син Давид остава особено ярък. През първата зима след избирането му за кмет двамата вървят през силен снеговалеж. Бащата мисли за снегорините, бюджета и организацията. Детето се радва на снега.

„Тате, защо така се ядосваш на нещо, което ме прави толкова щастлив? Аз толкова се радвам, че има сняг!“, пита момчето.

Същият сняг за единия е проблем, а за другия - радост. Симеонов си спомня този момент като напомняне колко лесно ежедневните задачи могат да изместят самия живот.

Следващата стъпка

След три кметски мандата Симеонов решава да се кандидатира за президент. Обяснява решението си с убеждението, че част от проблемите не могат да бъдат решени само на общинско ниво и изискват решения, които засягат цялата страна.

Ивайло Симеонов пред Gen Z: Ако младите не виждат кого да следват, вината не е в тях, а в политиката

Президентската програма на Ивайло Симеонов: 50 въпроса и отговора

Пътят от историята на майка му и първите му студентски инициативи до ръководството на община е разказ за образование, неуспехи, подкрепа за млади хора и отговорност към решенията.

В датата 25 октомври на сегашните избори Симеонов вижда определена символика, която го връща към първите местни избори, на които се явява - същата дата, същият номер в бюлетината - 9, отново балотаж на 1 ноември и категорична победа с подкрепата на хората, които му гласуват доверие. Доверие, защитено с действия и отговорност повече от 10 години.

„Едно знам: в Деня на народните будители мен никой не може да ме бие. И ако аз съм на балотажа, резултата още отсега мога да ви го кажа.“

В края на личната си равносметка той формулира въпрос, който според него го е съпътствал през различните етапи от живота му: Когато нещо зависи от него, ще направи ли необходимото?

Отговорът му е кратък и категоричен: „Да.“