„Черният лебед“ Ивайло Симеонов пред Флагман.бг: България не е обречена да избира между две партийни двойки

В разговора с Иван Колев във Ф Студио кметът на Елин Пелин поставя под въпрос предрешената според него президентска надпревара, настоява общините да получават дял от данъците, произведени на тяхна територия, и предлага 50-годишна национална политика срещу

Ключови думи: Ивайло Симеонов, Иван Колев, президентски избори, Елин Пелин, финансова децентрализация

Кандитатът за президент Ивайло Симеонов, когото политолози определиха за Черния лебед  в кампанията (неочакван фактор, който остава извън сметките на фаворитите, но има потенциала да преобърне цялата надпревара, б.а.), гостува във Ф Студио за един откровен разговор.

Той влиза в националната надпревара с критика към самия модел, по който се произвежда власт в България, атакува социологическите агенции за внушението, че резултатът е известен предварително, поставя под съмнение независимостта на кандидатите с мощна партийна подкрепа и обвинява централното управление, че държи общините във финансова зависимост.

Зад острите оценки обаче има и конкретна управленска програма - дял от подоходния и корпоративния данък да остава по места, президентът да поема отговорност за назначенията си, а демографската политика да получи хоризонт от половин век.

Вижте видеото:

„Всички живеем в една държава, но всички услуги получаваме от общините. Местните власти са хората, които буквално всеки ден посрещат проблемите на гражданите и трябва да ги решават, ако разполагат с необходимите инструменти. Стига се до момент, в който установяваш, че независимо от компетенциите, опита и отдадеността си, си в един балон. Няма как да направиш нещо повече, ако не поставиш проблемите от национално значение на национално ниво. Основната причина за участието ми в изборите е именно желанието да повдигна тези въпроси“, обясни Симеонов пред Иван Колев в студиото на Флагман.бг.

Той участва в активна кампания в последните няколко седмици, провежда множество срещи в цялата страна и се учудва защо двамата основни претенденти разговарят предимно със собствените си привърженици и защо кампанията изглежда лишена от съществен дебат. 

„Тежката реалност в България през последните 35 години е една и съща - винаги се делим на отбори. А делението на отбори означава противопоставяне на другите. Тук няма сблъсък на идеи, няма сблъсък на това какво би променил, за да се подобри качеството на живот. Виждаме постоянно налагане на внушението, че никой извън двете основни кандидатски двойки няма абсолютно никакъв шанс да достигне до финала. Това отвращава хората“, добави кандидатът за президент.

За него „черният лебед“ не е просто ефектен предизборен етикет, а поставя въпроса дали извън големите партийни структури изобщо може да бъде чут различен кандидат. Симеонов посочва, че много избиратели не се разпознават в основните политически предложения и че непрекъснатото им представяне като единствените възможни победители стеснява публичния разговор. Неговата теза е, че така изборът започва да изглежда приключил още преди гражданите да са гласували. Това е интерпретация на кандидата, а не установена прогноза за реалното развитие на кампанията. Най-рязко тази позиция прозвучава в думите му за социологическите агенции. Симеонов не критикува само отделни проучвания, а начина, по който прогнозите присъстват в телевизионния и политическия дневен ред. Според него повторението на сходни числа и класации може да създаде усещане, че участието в изборите няма значение.

Изненада преди вота! Ивайло Симеонов влиза в челната четворка за президент

„Ако има убиец на демокрацията в последните години, аз бих казал, че това са социологическите агенции. Истински убиец на демокрацията. Защото ниската избирателна активност според мен е в пряка зависимост от онова, което всеки ден се показва на българските избиратели - че дори да излязат да гласуват, всичко е предрешено. Казват ни големи проценти, посочват ни две двойки и с това приключва разговорът за демокрацията. Убиха интригата дори за второто място“, категоричен е Ивайло Симеонов. 

Той поставя под съмнение практиката президентски кандидатури да бъдат издигани формално от инициативни комитети, докато на практика получават организационната и финансовата подкрепа на големи партии. Според него така още в началото може да се създаде зависимост между бъдещия държавен глава и силите, помогнали му да стигне до поста.

Ивайло Симеонов пред Gen Z: Ако младите не виждат кого да следват, вината не е в тях, а в политиката

„Президентът на републиката трябва да е човек, който наистина не е партийно обвързан. Виждаме, че по-голямата част от кандидатпрезидентските двойки са издигнати от инициативни комитети, но реално са подкрепени от големи партии. Това показва, че политическите партии губят своята тежест, а в същото време някои кандидати искат още в началото да демонстрират независимост. Нека не се заблуждаваме - когато зад теб стои една голяма партийна машина, ти със сигурност имаш обвързаности. А тези обвързаности впоследствие невинаги ти позволяват да свършиш онова, което трябва“, коментира кандидатът за президент.

Най-сериозната му критика е насочена към отношенията между централната и местната власт. Според Симеонов политическите партии запазват контрола върху публичните средства, защото чрез него могат да влияят върху решенията на общините. Той описва ситуация, в която бизнесът и гражданите създават приходи на определена територия, но местната администрация не разполага с достатъчна част от тези средства, за да посрещне нуждите им.

„Политическата класа в България всъщност е нищо друго освен една паралелна вселена, която е създадена само за да изсмуква нашите ресурси - това, което ние създаваме. Хората, които сме по места, работим, произвеждаме, плащаме данъци. И забележете - някой някъде на жълтите павета решава къде ще отидат тези средства. Дали ще отидат в определено село заради политическата му принадлежност, дали ще се направи някакъв безумен проект за страшно много пари. Всичко това убива чувството на българите, че в тази страна има справедливост“, категоричен е Ивайло Симеонов.

Като човек, който добре познава местната власт - кмет е на Елин Пелин вече 10 години, предлага поне половината от приходите от данъка върху доходите на физическите лица да се връщат към общините. Поставя и въпроса част от корпоративния данък да остава там, където се извършва икономическата дейност.  По същество предложението е общините да разполагат с по-предвидими собствени приходи, обвързани с икономическата активност на тяхна територия. Така според Симеонов кметовете биха могли да планират инфраструктурата и услугите за десет години напред, вместо да търсят финансиране за отделни проекти при всяка смяна на управлението. Той обвързва по-голямата финансова самостоятелност и с по-пряка отчетност пред гражданите.

„Когато има смяна на караула на национално ниво, местните власти и особено кметовете изпадат в доста неприятно състояние. Те трябва да се унижават, да ходят и да се молят за поредните средства, които не искат за себе си. Искат ги за хората, които са им дали доверието си, за да решават проблемите им. Ние нямаме право да се оправдаваме, така сме възпитани. Нас хората ни познават поименно - не казват министъра или депутата, казват кмета Ивайло, кмета Димитър“, разказва кметът на Елин Пелин.

Според него има и съществена разлика в отчетността. Кметът е избран пряко и трябва да обяснява на хората защо определена улица не е ремонтирана, защо инфраструктурен проект се бави или защо дадена услуга не работи. Симеонов противопоставя тази непосредствена връзка с гражданите на държавни разходи, които според него не получават достатъчно публично обяснение. Той споменава крупни суми за инфраструктура и договори, но конкретните му твърдения за тях не са подкрепени с документи в интервюто.

Попитахме го: как точно президентът би постигнал подобна промяна, след като няма правомощие сам да преразпределя данъчните приходи? Тук Симеонов отхвърля тезата, че държавният глава е институционално безсилен. Той не твърди, че може еднолично да промени данъчните закони, а вижда президентството като трибуна и място за политически диалог, от което да започне натиск за реформа.

„Много пъти съм слушал оправданията, че президентската институция няма инструменти. Защо тогава има толкова много кандидати, щом е изпразнена от съдържание и няма правомощия? Напротив - президентската институция има изключително много правомощия. Въпросът е тези правомощия да не се използват за своя или за партийна употреба, а за добруването на хората. Най-малкото президентът може да бъде модератор между политическите партии, когато става въпрос за националния интерес“, категоричене  той. 

Попитан какво би направил първо, ако спечели изборите, на преден план Симеонов поставя събирането на политическите и обществените участници, които в момента не успяват да разговарят помежду си. Според него президентът трябва да включва в този диалог и организации извън парламента, зад които стоят десетки хиляди избиратели. Аргументът е, че липсата на депутатски места не означава липса на обществена подкрепа.

„Първото е да тръгнем в посока, в която президентът да бъде модератор на процеси. Да събере всички групи, които имат своята електорална тежест и представителност - не само в парламента, но и извън него. Има организации, за които са гласували по 80, 90 или 100 хиляди души. Те също имат свои представители, които хората са припознали като техен глас на национално ниво. Диалогът трябва да се подобри, вместо да продължаваме само с укори, обвинения и плашила“, обясни кандидатът за президент.

Втората институционална тема, която той развива, е отговорността на президента за назначенията в държавните органи. Симеонов настоява, че участието на държавния глава при формирането на институции не трябва да приключва с подписването на указ или посочването на кандидат. Според него хората, избрани от президентската квота, трябва да бъдат професионално доказани и да дават отчет за дейността си. Той свързва тази идея най-вече с доверието в съдебната система. 

„На първо място трябва да върнем доверието в съдебната система. Президентът трябва да даде правилния модел - кой, по какъв начин и заради какво влиза в съответната институция. Не да назначава свои хора, които да бъдат на добри заплати. Трябва да назначава експертно доказани представители, които да дават отчет пред президента, а президентът да дава отчет пред хората. Така президентската институция може да бъде трибуна, от която да се представят конкретни и ясни резултати“, обяснява Симеонов.

Една от най-важните части в гостуването му е посветена на демографската криза. В национален план той е пример - дава до 10 хил. евро за дете в Елин Пелин, но сумата е обвързана с образователния ценз на родителите. Симеонов настоява тя да не се разглежда само като въпрос на раждаемост и еднократни плащания при появата на дете. Според него основният проблем е липсата на перспектива в значителна част от страната - възможности за работа, добри доходи, образование и условия за създаване на семейство. Човек може да иска да остане в родното си населено място, но да бъде принуден да избере друг град или държава, ако не вижда бъдеще там.

„Демографията не започва с това едно семейство да не иска да има следващи деца. Демографията започва тогава, когато един човек не вижда бъдещето си на мястото, на което живее. Тук не говорим само за финансови инструменти, с които да стимулираме раждаемостта, или за фонд, който да помага на семейства с репродуктивни проблеми. Фокусът трябва да бъде върху цялостното усещане на човека и семейството за мястото, където живеят. Хората искат да останат близо до родителите, приятелите и средата си, но същевременно търсят място, на което могат спокойно да посрещат разходите си“, казва Симеонов.

Той използва определението „демографска катастрофа“ и настоява България да изработи национална доктрина с хоризонт от 50 години. В нея според него трябва да има постоянни цели за демографията, образованието, семейните ценности и националната идентичност. Идеята е тези приоритети да не се променят при всяко ново правителство. Подобен подход би изисквал широк политически консенсус, а не еднократно президентско решение.

В разговора Иван Колев насочва вниманието към практическите мерки в Елин Пелин. Водещият припомня обявяваните стимули за първо, второ и трето дете, включително сума до 10 000 евро за трето. Симеонов уточнява, че философията на общинската програма не е просто да се изплати определена сума при раждане. Подкрепата е разпределена във времето - при появата на детето, постъпването му в детска градина, началото на училище и достигането до абитуриентския бал.

„Не само образователният ценз е важен. Става дума за качествен живот и за създаването на предпоставки децата да растат в стабилна среда. Поставили сме няколко критерия - жилище, дългогодишен постоянен адрес, платени данъци, децата да са в училище, родителите да имат съответното образование. Когато се роди дете, даваме една сума, при влизането му в детска градина - друга, а при започване на училище - трета. Искаме семейството да усеща постоянна ангажираност и подкрепа точно когато има нужда от нея“, обяснява кметът.

Тази система обаче има и съществена особеност - достъпът до подпомагането е обвързан с условия за образование, адресна регистрация и данъчна изрядност. Симеонов я представя като инструмент за насърчаване на стабилна семейна среда, но в интервюто не се обсъжда подробно как тя обхваща най-уязвимите домакинства. Не се посочват и пълните бюджетни разходи или броят на семействата, получили подкрепа. Това са данни, които биха позволили по-точна оценка за резултатите от политиката.

Кметът твърди, че Елин Пелин е сред общините с добри показатели за заплати, инвестиции и демографско развитие. Посочва и работата на администрацията за ускоряване на обслужването на бизнеса. Но прави признание, което отличава тази част от разговора от обичайното представяне на управленски успехи - според него географското положение е дало съществено предимство на общината.

„Имаме силен инвестиционен интерес и екип, който е дал възможност на бизнеса да преминава през административните процедури максимално бързо. Но трябва да ви кажа честно - ако нашата община не се намираше близо до София, резултатите може би нямаше да бъдат такива. Затова през последните години отказах да участвам в конкурсите „Кмет на годината“. Не може една община до голям, икономически развит град и една община в периферията да имат еднакъв старт и да очакваме еднакви резултати. Независимо колко добър е управленецът, условията са различни“, признава Симеонов.

Оттук следва и една от по-съществените му идеи за регионалната политика - успешните практики могат да бъдат пренасяни, но икономическите условия не могат да бъдат копирани. Когато Иван Колев го пита дали „моделът Елин Пелин“ може да се приложи в цялата държава, Симеонов отхвърля представата, че е изградил напълно оригинална система. Казва, че е съчетал добри решения от други общини, като е използвал чуждия опит и за да избягва грешки.

В този контекст той отправя и положителна оценка към кмета на Бургас Димитър Николов. Посочва, че е заимствал немалко практики от управлението на морската община, и определя Николов като един от местните ръководители с най-далечен хоризонт на планиране. Това е и пряката бургаска препратка в разговора - Симеонов разглежда Бургас като един от източниците на управленски решения, които е адаптирал за Елин Пелин.