Българин се оказа шеф на румънска фирма и длъжник с 1,28 млн. евро без да знае

Делян Жечев е станал управител и собственик на 75% от румънски холдинг, въпреки че никога не е стъпвал в страната

Ключови думи: Делян Жечев, кражба на самоличност, НАП, Румъния, Грийн Холдинг Ей Ес Пи

Дълг от близо 1,28 млн. евро, блокирана банкова сметка и запориран автомобил - с това се сблъсква 31-годишният Делян Жечев, който твърди, че е жертва на кражба на самоличност. По документи българинът е бил управител и притежател на 75% от румънския „Грийн Холдинг Ей Ес Пи“, натрупал огромни данъчни задължения. Самият Жечев заявява пред NOVA, че никога не е участвал в компанията, не е упълномощавал никого да действа от негово име и дори не е посещавал Румъния. За съществуването на дълга разбрал едва когато плащането с банковата му карта било отказано.

След проверка Жечев установил, че през 2021 г. съд в Тимишоара е постановил той да отговаря с личното си имущество за задълженията на дружеството. Румънските данъчни власти поискали съдействие от Националната агенция за приходите, след което НАП наложила запор върху банковата му сметка и автомобила. По данни на разследващия журналист Вероника Димитрова задълженията са натрупани в периода 2015-2019 г. Жечев твърди, че не е получил призовка за делото и решението е постановено, без той да бъде представляван от адвокат.

ВИЖТЕ ОЩЕ: С чужди данни и от чуждо име: Тя изтегли 120 бона

Историята започва още през август 2013 г., когато тогавашният студент изгубил портфейла си с личната карта в такси в столичния квартал „Люлин“. Още на следващия ден документът бил обявен за невалиден. МВР потвърждава пред NOVA, че информацията е била автоматично въведена и в Шенгенската информационна система и е била достъпна за държавите членки, включително Румъния. Въпреки това две години по-късно именно данните от изгубената лична карта според документите са използвани при вписването на Жечев като собственик на 75% от румънския холдинг.

Останалите 25% от дружеството са записани на името на друга българка, която също твърди, че няма нищо общо с компанията. По думите ѝ тя никога не е давала съгласие да бъде съдружник или управител. При последвалите проверки двамата установили, че имената и личните им данни фигурират и в други румънски фирми. Жената допуска, че нейни данни може да са били използвани след кандидатстване за бързи кредити, но подчертава, че това е само нейно предположение.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Готвят сериозна промяна в закона, затвор за кражба на самоличност в интернет

Допълнителни въпроси поставя начинът, по който са оформяни документите в Румъния. Адвокатът на Делян Жечев Богдан Арсулеску заявява пред NOVA, че сред материалите по делото не е открито пълномощно, издадено от българина. Според защитата съдебното решение от 2021 г. е постановено в негово отсъствие и без адвокат, който да защитава интересите му. В момента се подготвят действия за отмяна на решението и ново разглеждане на казуса, а в Румъния е подаден и сигнал за предполагаемата злоупотреба със самоличността му.

Жечев е сезирал Софийската градска прокуратура и Европейската прокуратура. От СГП съобщават, че на Главна дирекция „Национална полиция“ е възложена проверка, която трябва да установи кога и как е изгубена личната карта, какви документи са били използвани в Румъния и в кои дружества фигурира името му. Българските власти ще поискат съдействие от румънските институции. След приключването на проверката прокуратурата трябва да прецени има ли данни за извършено престъпление и коя институция е компетентна да го разследва.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Нова измама с изкуствен интелект порази банковите сметки на редица българи

От НАП обясняват, че запорите са наложени след официално искане от румънските власти и пълно съвпадение на предоставените лични данни, включително ЕГН. Агенцията не е разполагала с информация, че личната карта е обявена за невалидна още през 2013 г. НАП е уведомила румънската страна за възраженията на Жечев, но към момента не е получила отговор, поради което принудителното изпълнение не е спряно. Румънската прокуратура също не е предоставила подробности по случая с аргумента, че информацията за разследвания не е публична.