Митнически нарушения влизат в Наказателния кодекс, обяви премиерът

Ключови думи: Румен Радев, Агенция Митници, контрабанда, Наказателен кодекс, Министерски съвет

Правителството подготвя промени в Наказателния кодекс, с които част от митническите нарушения, санкционирани досега по административен ред, ще получат наказателноправна квалификация. Това обяви премиерът Румен Радев в началото на заседанието на Министерския съвет на 23 септември. По думите му целта е да бъде засилен натискът срещу контрабандните канали и хората в администрацията, които ги подпомагат. „Затягаме митническия контрол, а контрабандата вече ще се третира като тежко престъпление“, заяви министър-председателят.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Румен Радев: Отстранихме олигархията от политическата власт, следва публичният ресурс

Правното уточнение е съществено, защото действащият Наказателен кодекс и сега предвижда затвор за определени форми на контрабанда по чл. 242. Отделно Законът за митниците третира други нарушения като административни и предвижда глоби и имуществени санкции, когато деянието не представлява престъпление. Обявената от Радев промяна цели именно разширяване на наказателната отговорност към част от тази втора група нарушения. Конкретният обхват и размерът на наказанията ще станат окончателно ясни от законопроекта и последващото му разглеждане в Народното събрание.

Премиерът постави специален акцент върху отговорността вътре в митническата администрация. Според него под ударите на новите текстове трябва да попадат не само хората, които пренасят незаконно стоки, и митническите служители, участващи пряко в схемите, но и длъжностни лица, които съзнателно пропускат нарушения. Радев ги определи като „чиновници на повикване“, които си затварят очите при определени случаи. Тази формулировка е политическото представяне на предложението, а конкретните състави и необходимата форма на вина трябва да бъдат записани в самия Наказателен кодекс.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 3,6 млн. контрабандни цигари бяха открити в камион на пристанище в Бургас

Кабинетът насочва наказателните промени и към злоупотребите с европейски и национални средства. Радев заяви, че съзнателното подаване или манипулиране на информация с цел неправомерно отклоняване на публичен финансов ресурс трябва да води до наказателна отговорност. Той не посочи конкретен случай или лице, а представи мярката като част от по-широката политика на правителството срещу финансовите престъпления и корупционните зависимости. Само преди дни премиерът обяви и проверки на обществени поръчки, вътрешноведомствени трансфери и финансови връзки, като подчерта, че установяването на престъпление остава работа на прокуратурата и съда.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Тайник по целия под - 4300 кутии контрабандни цигари откриха на Малко Търново

Редовното заседание на кабинета включва и финансови решения с пряко отражение върху държавата и общините. Министерският съвет трябва да приеме отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2025 г. и доклад за действията по специфичните препоръки на Съвета на Европейския съюз към България. В дневния ред е и механизъм за временни безлихвени заеми от централния бюджет към общините за междинни и окончателни плащания по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 - 2027 г. Проектът за тези заеми премина обществено обсъждане между 18 август и 17 септември.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Стефан Бакалов стана заместник-директор на Агенция Митници, промените са насочени към по-силен контрол

Радев съобщи и за подготвяни допълнителни мерки за контрол върху хазарта, без в началото на заседанието да представи конкретните текстове. Темата вече присъства в законодателния дебат през 2026 г., включително с предложения за допълнителни ограничения върху рекламата на хазартни игри. Кабинетът не е обявил окончателния пакет, затова към момента не е ясно дали мерките ще засегнат рекламата, лицензите, контрола върху операторите или други части от режима. Правителството ще трябва да внесе съответните законови промени в Народното събрание, където те подлежат на обсъждане и гласуване.