250 евро във Варна, 150 в Дъблин - скъпи ресторанти или скъпи примери? Eurostat влиза в спора с Пеканов и Абровски

Една сметка разпали спор за цял сектор, а Eurostat поставя България на дъното по цени

Ключови думи: Eurostat, Атанас Пеканов, Пламен Абровски, ресторанти, ДДС

България е с най-ниското ценово равнище в Европейския съюз в общата категория „ресторантьорски услуги и настаняване“ през 2025 г. - индекс 55,7 при средно 100 за ЕС, показват данните на Eurostat, проверени от Флагман.бг след позиция, изпратена до редакцията. Числото поставя различна перспектива върху разгорелия се през септември спор за сметките в българските заведения и сравненията им с Виена и Дъблин. То обаче не означава, че всеки ресторант в България е по-евтин от всеки ресторант в Западна Европа. Индексът измерва средното относително ценово равнище за цяла държава и обединява заведенията за хранене с услугите по настаняване.

Темата отново излезе на преден план след изказване на вицепремиера Атанас Пеканов от 6 септември. Той заяви пред NOVA, че според него цените в част от сектора на услугите са прекалено високи и даде като пример случаи, при които сметката в ресторант в София се доближава до тази във Виена. Пеканов обвърза темата и с конкурентоспособността на българския туризъм, като отхвърли връщането на 9% ДДС за ресторантьорския сектор. Ден по-късно браншовите организации БАЗ и СЗБ оспориха подхода му и настояха, че при подобно сравнение трябва да бъдат отчетени данъците, заплатите, наемите, енергията и доставките.

Вижте още във Флагман.БГ: Ресторантьорите скочиха на Пеканов след сравнението между София и Виена

Няколко дни по-късно министърът на земеделието и храните Пламен Абровски също внесе личен пример в дебата. В интервю за БНТ той разказа, че обяд за четирима души със супи и риба във Варна му е струвал 250 евро, докато сходен обяд за четирима в центъра на Дъблин е бил 150 евро. Случаят илюстрира конкретно преживяване на клиент, но сам по себе си не измерва средните цени нито във Варна, нито в Дъблин. Без информация за ресторантите, поръчаните количества, категорията на обектите и останалите компоненти на сметките двете касови бележки не могат да заместят национална статистическа съпоставка.

Точно тук данните на Eurostat дават по-широката картина. При индекс ЕС=100 България е на 55,7 за ресторантьорски услуги и настаняване през 2025 г., Румъния е на 59,4, Португалия на 73,6, Полша на 80,5, Испания на 85,4, Гърция на 86,1, Италия на 110,8, Австрия на 116,8, Ирландия на 118,1, а Дания достига 142. Това поставя България на най-ниската позиция по ценово равнище сред държавите от ЕС в тази категория. Индекс 55,7 означава равнище с около 44,3% под средното за Съюза, но не представлява отстъпка от цената на конкретна вечеря и не отчита разликите в доходите между отделните държави.

Вижте още във Флагман.БГ: Евростат - България е най-евтината в ЕС за хотели и ресторанти

Методологията също е важна за правилния прочит. Eurostat изчислява индексите на ценовите равнища чрез паритетите на покупателната способност и сравнява голям набор от стоки и услуги между европейските държави. Самата институция уточнява, че данните не са коригирани спрямо доходите или заплатите на населението. Това означава, че една услуга може да е евтина спрямо средната европейска цена и едновременно да тежи сериозно върху бюджета на човек с български доход.

Има и втори важен пласт в спора - Eurostat показва абсолютното сравнително равнище за 2025 г., докато актуалните данни на НСИ измерват движението на цените през 2026 г. През август групата „Услуги на ресторанти и хотели“ е поскъпнала с 8,3% на годишна база според хармонизирания индекс на потребителските цени, а само спрямо юли увеличението е 1,1%. По националния индекс годишният ръст в същата група е 9,6%. Така България може едновременно да остава евтина спрямо средното европейско равнище и да преживява бързо поскъпване спрямо собствените си цени от предходната година.

Данъчната тежест е друг аргумент на ресторантьорския бранш, който се потвърждава от действащите правила. В България ресторантьорските и кетъринг услугите от началото на 2025 г. отново попадат под стандартната ставка от 20% ДДС, докато услугата по хотелско настаняване остава с 9%. В други европейски държави режимите са различни - от началото на 2026 г. Германия облага храната при ресторантьорските услуги със 7%, без напитките, а Ирландия намали ставката за ресторантьорството и кетъринга до 9% от 1 юли. Различната ставка е част от разходната среда, но сама по себе си не определя каква ще бъде крайната цена в менюто.

Вижте още във Флагман.БГ: Ричард Алибегов за цените в заведенията - продуктите, трудът и разходите поскъпват

Показателен е и германският пример. След свалянето на ДДС върху ресторантската храна от 19 на 7% от началото на 2026 г. анализ на над 180 хил. ястия, цитиран от Reuters през септември, установява ограничено прехвърляне на данъчното облекчение към клиентските цени. При преобладаващата част от наблюдаваните ястия цените не са били намалени. Това показва защо данъчната ставка е съществен фактор за бизнеса, но връзката между по-нисък ДДС и по-ниска сметка за клиента не е автоматична.

Проверките на институциите също дават по-точна представа от единичните примери. КЗП съобщава за общо 14 535 проверки през едногодишния период на задължително двойно обозначаване на цените от август 2025 до август 2026 г., но това число обхваща различни физически и онлайн търговски обекти и не трябва да се представя като 14 535 проверени ресторанта. При отделна съвместна акция на КЗП и НАП през февруари 2026 г. са инспектирани 146 ресторанта, кафенета, сладкарници и други обекти, като са установени 34 нарушения. Сред констатациите са неправилно превалутиране, липса на ясно обявени цени и грамажи, проблеми с категоризацията и случаи на увеличени цени, които подлежат на допълнителен анализ.

От 9 август КЗП разшири наблюдението за икономически необосновано поскъпване и върху ресторанти, пицарии, заведения за бързо хранене, кафенета и хотелски услуги. Комисията съобщи, че между 9 и 31 август е анализирала 56 270 ценови позиции при 77 търговци в различни наблюдавани сектори и е поискала документи за обосновка при установено увеличение. Това не доказва, че целият ресторантьорски сектор повишава необосновано цените, нито че подобни случаи липсват. То показва как институциите проверяват всяко конкретно увеличение чрез разходи, себестойност и документи, вместо чрез една отделна сметка от ресторант.