Евровизия няма да ни донесе нов Ренесанс и Бургас ще се опази от илюзията на Холивуд

Не позволявайте да ви превърнат в крепостен селянин - на това уча своите студенти, казва поетесата полиглот и добавя, че е дошла в родината ни, защото дядо й е бил българин

Ключови думи: Теди Нилссон, Бургас, Евровизия, Европейска столица на културата, културно наследство

Евровизия е един празник, след който не бива да се очакват чудеса, а изборът на Бургас за  Европейска столица на културата 2032 не зависи от това събитие, каза в интервю за Флагман.БГ културологът Теди Нилссон. 

На въпроса дали след домакинството на най-престижния песенен конкурс на стария континент може Бургас да има шанс да се конкурира с Бояна, тя отговаря, че в Меката на българското кино Америка прави своето изкуство, но предупреждава, че Холивуд създава илюзията за култура, където хора изгубват реална представа за живота. „Моят приятел е учен, завършил в Харвард и разбира отлично състоянието на културата днес“, споделя поетесата, която говори перфектно шест езика и в чиито вени тече и българска кръв. 

„Изкуственият интелект превзе Холивуд и „Ню Бояна филм студио“, а българските таланти оцеляват с хонорари на статисти“, добавя тя.

Според нея паметниците не се рушат само от влага или земетресения, а от човешката апатия породена от  невежеството... „Нашата роля изисква будна съвест: да откажем да приемем, че едно вековно творение може да бъде изоставено или забравено. Ние сме живият мост между епохите. Всеки път, когато човек влезе в храма, затаи дъх пред иконостаса и усети вълнение, той затваря вековния кръг. Ние сме тези, които дават на миналото правото да има бъдеще. Спасявайки парчето история, ние всъщност спасяваме собствената си човечност“, казва Нилссон.

Тя има висока научна степен и преподавала визуални сценични изкуства в европейски  университети, почетен член е и на „Нешанъл Географик“.

-Бургас е кандидат за Европейска столица на културата 2032. Вие като културолог, учила в Сорбоната и Оксфорд, как бихте коментирали-какво трябва да покаже един град след спечелването на Евровизия, за да убеди Европа, че заслужава и тази титла и какво би ни донесло това?

-Евровизия е само един културен форум и нищо повече. Имаме примери на градове домакини, за които събитието може да се определи като един запомнящ се празник и след него следва обикновено всекидневие. Не трябва да имаме огромни очаквания, а ако се правеше култура само за реклама на такъв конкурс, която да ни отвори врати за европейска столица, не би издържала в качество, макар че културният календар е залят до Нова година от значими събития. Мислех си за качеството и отношението към културата като цялостно творчество на живота на хората въобще, в общ план, във всяка точка на нашето ежедневие, като човешка необходимост на баланса.  Хората рисуват, пишат, издават се книги, организират се концерти, изявяват се таланти...

-Да, но това не е следствие само от спечеленото домакинство...

-Културата на един град и един народ не зависят от едно събитие или от някаква титла. Качеството се постига чрез възпитанието и отношението за самата човешка култура на индивидуално ниво на всяка отделна личност в общият план и не зависи от Евровизия, а от всеки един ден с отношение към живота като ниво и създаване на подходяща среда, чрез индивидуално възпитание на изградената личност като значима част на социалният живот.

Имаме пример - Пловдив, който 2019 стана „Културна столица на Европа“. Аз бях с европейски мой колеги цяла седмица, присъствах и на откриването. Градът гъмжеше от концерти и изложби и макар да беше студен януари, се чувстваш атмосфера на празник. Днес след 7 години, това е забравено... Почти не се чува нищо за култура... Сякаш хората се умориха да рекламират градът и всекидневието ги е превзело.

Културата като общо понятие за един наистина качествен живот, започва от домът, прехвърля се в училищата, където трябва да е държавна политика, да се изучава чрез етика, морал, психология на личността и да се създава по естествен път. 

От училищата трябва да излизат умни и културни младежи със самочувствие на можещи и знаещи хора, които ги очаква нормално бъдеще. Иначе защо ходим на училище? 

Културата е една цяла философия, един завършен образ на осъзната личност, която може да създаде подходяща среда, дори само с поведението на индивидуалното си отношение към живота в едно цивилизовано общество.

Бургас има какво да покаже. Очакват ни вълнуващи моменти, но трябва да влагаме всекидневно старание. Културата във всички точки на живота да се възпитава и развива като цивилизовано звено без паради на суетата. Аз съм щастлива, че Бургас върви в тази насока! Хората създават атмосферата на цивилизованост чрез нивото на тяхната интелигентност...

-Българите са сред най-бързо топящите се нации, а след падането на границите наблюдаваме и явлението, познато като „изтичане на мозъци“. Младите мечтаят за еднопосочен билет към света на богатите, а вие - за завръщане към корените...

-Те напускат България, защото там - някъде, могат да ги оценят по достойнство. Европа има стари традиции за поддържане на един различен стандарт на живота. Хората с качества се ценят изключително високо и им се дава шанс да бъдат полезни на обществото, което им е гласувало доверие и ги е приело в тяхната общност. Тук децата и младите хора учат, за да имат дипломи, там някъде, за да бъдат значими и да могат да живеят в човешка нормалност. Тук мисля, че този момент вече е осъзнат от всички нива на обществото. Липсата на осъзнатост даваше тези резултати до сега. Нуждата от авторитетно образовани хора е голяма тук днес и ако политиците осъзнаят нуждата на такива личности, биха могли да дадат шанс на всеки, който би могъл да бъде значим за развитието и просперитета на Държавата, като главна единица са хората в нея.

Надявам се на правилна оценка и да бъде даден шанс на образованите хора, които не парадират за нещо повече от нормалност в работната среда и отношенията. Би трябвало да се оцени загубата на качествените хора, които са напуснали държавата, за да могат да живеят нормално и да бъдат оценени правилно. Културата като цялостен образ на живота е висша форма на политиката на всяка една Държава, която има самочувствието за цивилизованост... 

-Какво намерихте в Бургас, което не успяхте да намерите никъде другаде по света?

-Избрах да живея тук с тази надежда, че бих могла да бъда оценена по достойнство и би ми се предоставил шанса да бъда значима с моите знания и моят опит тук и сега.

-Познавате европейската култура като експерт, но ако трябва да посочите само едно нещо, което липсва на бургаската среда, за да бъде наистина европейска, какво би било то?

-Не само на един град, а на цяла България ѝ липсва баланс и умереност, които създават нормалността. Когато липсват тези, така важни неща, се получава хаос. Тогава липсва и емпатия, морал и толеранс, а това са основните принципи на нормалността. Когато културата се превръща в шоубизнес става спектакъл на халтурата. Само шоу показваме, за да демонстрираме колко култура правим, без разбирането ни за нея като цивилизован акт на таланта, това не би издигнало нито един град или държава в културен център на качество – живот.

-Работили сте в различни държави и казвате, че сте се дошли в България, за да предадете натрупаното знание и опит. Какво видяхте в този град, което ви накара да си кажете: „Точно тук искам да бъда полезна“?

-Аз съм непоправим идеалист и хората, които ме познават, знаят това ми качество. Обичам героя на Мигел де Сервантес-Дон Кихот, малко е известно, че писателят е създал в затвора великия мечтател... Но всъщност прогресът е дело на идеалистите и на "лудите" мечтатели, които чрез изграденият идеал могат да сътворяват най-доброто човешко творение с качеството на своята значимост. Аз съм филантроп и обичам хората, които миришат на живот. Хората са тези, които го творят в различни форми и цветове на взаимоотношения. Французите казват: Адът - това са другите. Винаги казвам: Аз - това са другите. Ако вземем от презумпцията за азът и махнем егото, смятам, че животът би бил една приказка! Но това се възпитава и се изгражда. Много хора обичат да бъдат важни, но не и значими. Аз-ът като себеизразяване на собствена значимост за смисъла при мнозина липсва. Това е проблем, който трябва да се обучава в училищата от първи клас.

-Казвате, че културата е висша форма на политиката, но не се ли случва обратното твърде често - политическите грешници я превръщат в декор, с който да прикриват собствените си провали?

-Да, случва се, защото на политиците в България им липсваше добро образование и творяха декори за халтура, вместо култура. Един професор по геология - светило в професията, неотдавна ме попита защо източните народи се различават толкова много от западните. Не бях се замислила преди и дори не бях забелязала такава разлика. Било е заради декорите... Мислех много върху този въпрос и ровейки в историята на народите, стигнах до извода, че когато един народ избие своята интелигенция и аристокрация, която е призвана да създава цивилизована култура, остават хората, които започват да декорират, да рецитират и да имитират цивилизованост, без да знаят какво точно значи култура. Затова декорите се приемат за реалността на живота.

-Ако след домакинството на Евровизия Бургас стане и Европейска столица на културата, има ли шанс да започне да се конкурира и с Бояна? И приятелят ви от Холивуд би ли избрал да живее в страна, която Мартин Карбовски нарича родина на чалгата и компота, а чешкият скулптор Давид Черни изтипоса като турски клозет в своята инсталация „Ентропа“?

-Между Евровизия и столица на културата няма нищо общо. Цивилизоваността на един народ се гради с поколения наред, а "Бояна" за мен не е никакъв критерий... Америка прави своята култура там, а българските актьори, които са невероятни талантливи, допълват като статисти тяхното творчество. Холивуд обаче създава илюзията за култура и хората изгубват реална представа за живота. Мнозина осъзнаха това и се оттеглиха от светлините на прожекторите. Моят приятел е учен, завършил в Харвард и разбира отлично състоянието на културата днес и това, че изкуственият интелект превзе Холивуд и Бояна филм студио, а българските таланти оцеляват с хонорари на статисти. Познавам такива творци, които работят в Народния театър в София.

Що се отнася до творенията на Черни, доколкото си спомням, критиката го аплодира за произведението му и дори спечели приз. Мнозина го приеха като "авангардно модерно изкуство", без да разбират посланието на гротеската, която Черни им отправи. 

Спомням си и експеримента с банана, който беше залепен с тиксо на платно и BBC го отрази като "Гениална изкуство", което беше продадено за 120 хиляди долара... Псевдоинтелигенцията го аплодира до небето...  Аз се възмутих силно тогава, но експериментът показа други стойности, които доказаха само едно - глупостта на човека. Тя е заразна. 

Необразоваността е страшен бич, който създава хаоса и отнема нормалността. Един мой преподавател професор казваше: "Да си беден, не е порок, но глупостта е престъпление." Затова винаги питам тези, които ми цитират ТВ водещи като Карбовски какво промениха истините им... 

-За чалгата и компота ли?

-Не само. Очаквах от всички, които критикуват денонощно и печелят от гледаемостта на предаванията им, да направят петиция, да поискат референдум, да пуснат отворени писма до министерства, да провокират гражданско недоволство за промяна на културните ценности, да поискат промяна в образователната система, но нищо такова не се случва и промяна на живота в България няма. 

-Това прозвуча като призив за революция...

-Не, но моята революция започва от автобусната спирка или от сградата където живея. Не позволявам да ме превръщат в крепостен селянин и винаги го заявявам. Така уча и моите студенти. Революциите не трябва да се случват, чрез бунтове и насилие. Те трябва да се водят чрез собственото достойнство на личността за достойна  справедливост. Но това трябва да се образова като лична философия.

-Казвате, че искате да привлечете образовани хора в Бургас, но какво би ги задържало? Какво бихте препоръчали на хората, които ни управляват? 

-Всъщност рекламирам Бургас, активно в Европа, защото много харесвам града, като едно добро място за живеене с много възможности, които биха били реализуеми, ако управляващите, които са огледалото на народа, могат да оценят и позволят да се случат. А децата и младите хора са огледалото на обществото. Градовете и държавите са като обединена единица, съществуват както хората ги направят с помощта на идеологията, на  политиката, а аз и моят екип продължаваме да работим по европейски програми. 

Европа се модернизира с новите културни норми, иновациите навлизат в живота ни и допринасят за развитие на туризма и бизнеса. Градът ни ще е като лице на държавата и те ще са с нова визия, ако политиците оценят тези перспективи и осъзнаят значимостта на възможностите за привличане на инвестиции. Образованите и можещи хора ще предадат нов облик на страната, но инвестициите трябва да бъдат правилно насочени, за да привлекат повече умни, талантливи личности, които ще продължат развитието. Управниците ни обаче трябва да осъзнаят тази важна потребност, за да може животът да се превърне в нормалност, за която хората мечтаят и да позволят това развитие като нов съвременен Ренесанс да се случи.

-Звучи чудесно, но едва ли може да се случи, защото у нас инвеститорите искат бърза печалба, а и стегната ни държава с обръчите от фирми, за които говореше Ахмед Доган, едва ли може да може да допусне такава промяна... 

-Да, но тя ще се случи, защото не само парите, а качествата на хората са в основата на развитието на всеки един баланс. Човекът трябва да бъде оценен правилно първо, а не неговите финансови възможности. Сега, се оценява личността според портфейла и всички ние разбираме, каква е причината за "катастрофата"... Маргарит Тачър казваше: "Държавата няма пари, те са от данъците на хората, а властта трябва правилно да ги управлява“. Няма незаменими хора, има умни, образовани, с ясна перспектива за нашето общо "утре". Ако това осъзнаят днешните български политици, може живота на всички да се подобри и хаосът може да бъде подреден с баланс. Всъщност можем да сравним държавата с жилищна сграда, в която мнозина имат огромни проблеми с управителите на етажната собственост, включително и аз. Хората не знаят как да търсят гражданските си права като собственици и са абдикирали тотално. Само често "той или тя само краде и няма откъде да получим справедливост" същото и е и по държавните етажи. Хората трябва да осъзнаят, че държавата е на гражданите и без тях няма как да съществува. Ако позволим на управителите на етажната собственост да ни крадат безочливо, как бихме живели нормално в такова общество което се примирява и разрешава да му се нарушават човешките права? Как се нарича такава култура на политиката -Народопсихология. Боря се срещу такива неща и това е моята революция. А управлението е огромна отговорност, която всеки трябва да може да понесе с достойнство. Така се прави култура и политика. Моралът трябва да бъде сменен чрез промяна в образованието. 

-Опростачването на нацията ни обаче продължава с пълна сила и срещу това никакви петиции, референдуми и отворени писма не помага. А какво ви казват хората, чийто кумир е Азис или някоя друга чалга звезда?

-Когато кажа, че съм културолог, често ме гледат странно с неразбиращ поглед, но когато поясня, че рисувам, пиша, свиря на цигулка и пиано, не съм музикант, но съм изучавала музика и изкуство до най-малкия детайл, говоря шест езика..., винаги получавам един и същи въпрос: "Абе ти какво правиш тук?". Странно звучи нали този въпрос, когато става въпрос за култура и всички искат да я покажат чрез талантите си!? Това не зная как да го обясня. Според моите понятия за доброта и сила, моралните етични норми извън всякакви наложени рамки стоят в основата на отношенията между хората като културна среда. 

-Вие сте и поет. Когато пишете стихотворение, културологът във вас пречи ли на поета да бъде свободен?

-Преди всичко съм човек и художник на живота си! Всеки би трябвало да рисува своето бъде чрез поезията на живота, а свободата е състояние на духа и се намира на върха на копието -цитат от „Дон Кихот“... Всички се раждаме свободни, друг е въпросът, когато някой позволи да му отнемат достойнството и така губи всичко. Аз изразявам себе си чрез думи, цветове и форми...различната палитра на състояния на душата ми. Не бих се нарекла поет-звучи помпозно за моята скромна личност. По скоро съм разказвач на истории в цветове, форми и стил на изразяване.

-Ако един млад бургаски поет ви каже: „Не ме интересува европейската култура. Искам да пиша само за моята уличка, моето море и моя живот“ какво бихте му препоръчали?

-Обичам поезията, изразена през душевността на Христо Фотев и чувам това постоянно...  Мисля, че няма нищо лошо някой да изразява чувствата си както го кара душата. Дори адмирирам душевната поезия, а такова понятие като европейска култура не съществува. Тя е - възпитала е душата и е образована в цивилизован план човека, а на моралните и етичните ценности Европа се основава. 

-Кое е най-голямото заблуждение на българина за собствената му култура?

-Че е велик. И че "Господ е Българин" и "Светът е започнал оттук"... Всъщност не познавам невелики народи... Но познавам смирени и вървящи напред тихо народи, без шум и фойерверки. 

-А на западноевропееца за България?
 
-Мисля, че той не се заблуждава... Идва със своето възпитание и идеал за нормалност. Търси спокойствие и топло слънце, добра храна и разбиране за човешката му нормалност. Всеки, който избере България за свой дом, е подготвен. Познавам много западноеврооейци, които са избрали Бургас. Дори големи звезди от световната сцена, живеят тихо и спокойно в страната. Трудно се живее, ако не ни оценят. Все пак всеки е дошъл не да живурка и да си харчи парите тук, а търси нормален живот и иска да е полезен със своите знания, качества и опит. Малко се разминават обаче нещата, когато един западноевриоеец иска да работи в България. Не защото е беден там някъде в Европа, или няма работа в родната си страна, а защото е избрал България за свой дом. Всеки заслужава своето щастие, Много българи мислят погрешно за западноевропейците. Мен дори постоянно ме питат: „Абе ти какво правиш тук?“. Отговарям им: „Нормални хора не ви ли трябват". Българинът не може да оцени потребността от това да създава нормалност за себе си. Не знае как. И когато види нормален човек или различен стил на живот, той решава, че тези хора като мен, сме идиоти или някакви несретници. Винаги в такива моменти се шегувам и казвам, че "Достоевски много ми пречи". Обичам романа "Идиот", но за съжаление, тук много малко го познават и шегата ми изглежда глупава в такива моменти. Учили сме, че културата е храна за душата. Аз лично се храня почти като врабче, но предпочитам да е качествена.

 -Работите и върху научен трактат за храм в Созопол. Какво открихте там, което би променило начина, по който гледаме на собственото си минало?
 
-Трудно е да ви отговоря от човешка гледна точка за смисъла от това оставено ни наследство. Смисълът, който трябва да създадем от този наш научен трактат, е свързан със самия прочит. Старите майстори са кодирали в творбите си своите надежди и вяра, но не, за да впечатлят съвременниците си, а за да изпратят писмо в бъдещето. Нашата първа роля е да бъдем грамотни за това писмо - да не спираме да го четем, да го превеждаме на децата си и да помним заветите на предците. Наследството умира, не когато се разруши, а когато бъде забравено или когато нямаме грамотността и не можем да го прочетем. Всеки път, когато човек влезе в един древен храм, затаи дъх пред иконостаса и усети вълнение, той затваря вековния кръг. Ние сме тези, които дават на миналото правото да има бъдеще. Спасявайки парчето история, ние всъщност спасяваме собствената си човечност в този бързо променящ се свят. Ако погледнем голямата картина, извън институциите и законите, човешката роля за запазване на културното наследство е единствената реална сила, която го поддържа живо. Камъкът, дървото и боите сами по себе си са просто материя, подвластна на времето-те се превръщат в „наследство“ едва тогава, когато в тях се припознае човешкото сърце.

-България е богата с такива реликви, но как да ги опазим?

-Тази отговорност днес пада с най-голяма сила върху плещите на младото поколение. В един дигитален свят, който се движи на бързи обороти и често ни кара да живеем само в настоящия миг, младите са тези, които трябва да преоткрият стойността на бавното, вечно изкуство. Те не просто приемат щафетата, а трябва да вдъхнат нов живот на тези стари пространства. Именно чрез техните очи, техния свеж прочит и техния отказ да бъдат безразлични, кодираните послания на древните-майсторите на този завет, ще продължат да звучат съвременно и смислено... Младостта е тази, която има силата да превърне прашната история в жива, вдъхновяваща кауза... Културното наследство не е собственост на нашето поколение, а ни е дадено само назаем, за да го опазим и предадем нататък. Нашата най-важна човешка роля е да не бъдем последната спирка на тази вековна щафета, а да останем верни пазители на духа, който ни е направил хора.

-Но защо толкова трудно превръщаме огромното си културно и археологическо наследство в съвременна култура, която да бъде интересна на света?
 
-Трудно е, когато прескачаме от епоха в епоха в различни стилове със съвремието. Не можем да представим нашите културни ценности с правилна насоченост към другите народи, за да бъдем забелязани, защото правилният подход ни липсва. Не бях се замислила никога по този въпрос, но сега когато отворихте темата, мисля, че това е свързано с училището. Младите хора, които излизат от него с дипломи, но без самочувствие като наследници на древната история, която не се предава, а се преподава (точно в това е разликата). Не може да накараш някой отвън да те забележи, ако не гориш с идеята... Мнозина дори не подозират какво богатство България е наследила, но трудно говорим за това или само го рекламираме без да можем да запленим хората от другите земи. Сухата трактовка като предложен разказ е скучно слушане, няма го огънят, който да запали интереса... Липсва любовта за миналото ни, а дори и разбиране за настоящето. И отново се връщам към образованието и стилът, в който днес се произвежда културата.... Казвам произвежда, като на конвейер, без да може да се разбира. Мисля, че е настъпило времето, когато ще имаме възможност да представим на света нашето културно наследство - нашето богатство като завет към света по правилният начин. Не само като научни трудове на изследвания, но да запалим истински интереса на другите народи чрез завета, който са ни оставили древните. Това не е териториална принадлежност, този завет е оставен за човечеството като цяло, където ние сме длъжни да опазим и да предаваме. Нужни са грамотни хора, които да отворят съкровищницата ни пред света. Рекламата, че ние притежаваме злато, елате ни вижте, не работи добре. А датирането на реликвите е от изключително важно значение, за да може светът да разбере и да прояви любопитство, за да ни посети и ние правилно да предадем този огън на древните като щафета. Имаме много с какво да запленим света, но трябва първо ние да се научим да го ценим и обичаме. Само факти не са достатъчни и светът губи интерес. Нужно е вдъхновение и вдъхновители, за да може да се похвалим с великата древна история като завет, който ни е оставен. 

Древната култура като цяло е пленяваща, но е нужен завладяващ разказвач. Можем да пресъздадем древността единствено чрез Любов към културната историческа памет,за да можем да продължим да създаваме култура, която да вдъхновява бъдещите поколения и да превзема света.

-Какво още би казала Теди Нилссон за себе си?

-Трудно човек би описал сам себе си, но ще опитам след всичко казано само с няколко думи да се обрисувам. Аз преди всичко човека със своите, чисто човешки слабости и възход. Това е Теди Нилссон - културолог-революционер. Обичам Дон Кихот и вярвам, "че човекът няма да има възможност да го убие. 

Културологията не е професия, а призвание-съдба - пазител на човешката културна принадлежност като значима брънка за нашето общо "утре". Ще оставя читателите сами да преценят, всъщност коя е Теди Нилссон. Всеки може да види различен образ, в който да се огледам и все ще бъда аз, т.е. там където "Аз-това са другите".