Невролог предупреждава: Главоболието не се лекува на сляпо, честото хапче може да задълбочи проблема

Ключови думи: мигрена, главоболие, невролог

Главоболието не е диагноза само по себе си и приемането на поредното обезболяващо без изяснена причина крие риск истинският проблем да остане неразпознат. Данните на Световната здравна организация показват мащаба на оплакването - през 2021 г. различните форми на главоболие са засегнали около 3,1 млрд. души, или приблизително 40% от населението на планетата. СЗО определя мигрената, тензионното и клъстерното главоболие сред основните първични форми, а лекарствено-индуцираното главоболие е сред най-важните вторични проблеми. Именно затова една таблетка, която е помогнала при един пристъп, не е универсално решение за всяка следваща болка.

Главоболието е едно от най-честите оплаквания, с които всеки пациент и лекар се е сблъсквал. На първо място, то може да не е от неврологично естество, а да е придружаващ симптом на други заболявания - очни, УНГ, сърдечни, белодробни, ендокринологични и други. Ако трябва да дадем примери, най-честите причини са синузит, вирусни инфекции, глаукома, хипертонична криза, анемия, хипо- или хипертиреоидизъм и много други. Не, изобщо не е нормално да ни боли глава. Палитрата с различните видове главоболие е много пъстра, но основно можем да ги обединим в две групи - първични и вторични. В първата група например са мигрената, тензионното главоболие и тригемино-автономните цефалгии. Вторичните главоболия най-често включват такива, които се проявяват при травми на главата или шийния дял, инфекции, заболявания на очите, ушите, устната кухина, психични и други състояния.

Вижте още във Флагман.бг: Страдате от главоболие или световъртеж? Не се лекувайте сами, посетете невролог

Мигрената има сравнително разпознаваем профил, макар отделните пациенти да я преживяват различно. Международната класификация на главоболията ICHD-3 описва типичния пристъп като болка с продължителност между 4 и 72 часа, често едностранна и пулсираща, със средна или силна интензивност, която се усилва при обичайна физическа активност. Към нея се присъединяват гадене, повръщане, чувствителност към светлина и шум, а при част от пациентите пристъпът е предшестван от аура със зрителни, сетивни или други напълно обратими симптоми. СЗО също отчита по-висока честота на мигрената сред жените и посочва хормоналните фактори сред вероятните обяснения.

„Мигрената най-често е едностранна, с пулсиращ характер, средно или силно изразена, а към болката могат да се прибавят неразположение, гадене, повръщане и светобоязън. Често се влошава при физическа активност. Може да бъде със или без аура, като най-честа е зрителната, която пациентите описват като движещи се светлинки пред очите. Обичайно засяга повече женския пол. Нерядко се наблюдава и обостряне около менструалния цикъл. Това не означава, че мъжете не страдат от мигрена. Половото разпределение показва честота, а не правило за конкретния пациент“, обяснява невролог.

Съвсем различно се усеща тензионното главоболие. Болката обичайно е двустранна, притискаща или стягаща и пациентите често я сравняват с прекалено тясна каска или менгеме около главата. Според СЗО този тип главоболие често е свързан със стрес или мускулно-скелетни проблеми в областта на врата, а физическата активност обичайно не го усилва по начина, характерен за мигрената.

Още по темата във Флагман.бг: Кои симптоми подсказват, че е време за консултация с невролог

Клъстерното главоболие е значително по-рядко, но пристъпите му са сред най-интензивните форми на първично главоболие. Международното дружество по главоболие описва силна или изключително силна едностранна болка около окото, над него или в слепоочието, която без лечение трае от 15 до 180 минути. От същата страна могат да се появят зачервяване и сълзене на окото, запушен или течащ нос, изпотяване на челото и лицето, спадане на клепача, както и изразено неспокойствие. СЗО посочва, че клъстерното главоболие засяга по-често мъжете, въпреки че заболяването се среща и при жени.

„При тези главоболия болката е на пристъпи, остра и рязка като удар, а пациентите често не могат да си намерят място заради интензитета й. Обикновено е едностранна. Може да има зачервяване на окото от същата страна, конгестия на носната лигавица, зачервяване и изпотяване на лицето. Налице са и провокиращи фактори като алкохол, съдоразширяващи медикаменти и стрес. Ако трябва да обобщим, мигренозното главоболие засяга повече женския пол, а клъстерното - мъжкия. Тензионното е разпространено и при двата пола. Това не означава, че мъжете не страдат от мигрена, а жените - от клъстерно главоболие“, уточнява невролога.

Един от капаните започва, когато човек започне да увеличава честотата на обезболяващите, вместо да търси причината за повтарящите се пристъпи. Актуализираните през 2025 г. препоръки на британския National Institute for Health and Care Excellence посочват риск от главоболие вследствие на прекомерна употреба на лекарства, когато определени медикаменти се приемат твърде често за период от поне три месеца. При триптани, опиоиди и комбинирани аналгетици ориентирът е 10 или повече дни месечно, а при парацетамол, аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства - 15 или повече дни месечно. Това не означава, че обезболяващите трябва да бъдат избягвани, а че честият им прием при повтарящо се главоболие изисква медицинска оценка.

Ако трябва да назовем един медикамент, който да излекува всяко главоболие - такъв, за съжаление, не съществува. Естеството на главоболието е много разнообразно. Фундаментално е да се осъзнае, че лечението се определя индивидуално спрямо всеки пациент, като преди това се събира възможно най-подробна информация. Терапията може да бъде немедикаментозна, включително психотерапия, когнитивно-поведенческа терапия и невромодулиращи методи. Медикаментозното лечение от своя страна може да бъде симптоматично или профилактично. Изключително грешно е да бъде лекувано главоболие, без да сме сигурни за естеството и типа му. Проследяването също има значение, защото лекарят трябва да види как пациентът се повлиява и дали честотата на пристъпите се променя.

Диагнозата започва с подробен разговор за мястото, характера, продължителността и честотата на болката, придружаващите симптоми и лекарствата, които пациентът приема. NICE препоръчва воденето на дневник на главоболието, в който поне осем седмици да се записват пристъпите, тяхната сила и продължителност, възможните провокиращи фактори, приеманите медикаменти и връзката с менструалния цикъл при жените. Образната диагностика и останалите изследвания не се назначават механично при всеки човек с главоболие - според NICE пациент с установено първично главоболие и без признаци за вторична причина не трябва да бъде изпращан на образно изследване единствено за успокоение. Когато клиничната картина го налага, неврологът преценява необходимостта от лабораторни, образни или други диагностични методи.

Има симптоми, при които отлагането на медицинска оценка не е добра стратегия. NHS и NICE посочват сред предупредителните признаци внезапно начало на изключително силно главоболие, нова слабост или изтръпване, говорни нарушения, загуба на зрение, обърканост, гърч, висока температура със схванат врат, скорошна травма на главата или съществена промяна в познатия модел на болката. Повтарящото се главоболие, което пречи на работа, сън и ежедневни дейности, също е основание за лекарска консултация, дори да няма спешни симптоми. Точният тип на главоболието определя какво лечение има смисъл и кои средства могат вместо помощ да превърнат болката в постоянен проблем.