Германия пропищя от българите: Живеят на помощи, а парадират с луксозни коли и бижута!

Ключови думи: германия, българи, живеят на помощи, карат луксозни коли

Агенциите по заетостта в цяла Германия съобщават за "систематична злоупотреба със социални помощи" от престъпници от Източна Европа. FOCUS online има достъп до вътрешния контролен списък, който властите използват, за да разкриват организирани измами със социални помощи. Те карат луксозни лимузини, парадират със скъпи бижута и живеят луксозно - за сметка на германските данъкоплатци, предава dnes.bg.

Така наречената "социална мафия" отдавна е причина за възмущение в Германия

Това са организирани банди, главно от Румъния и България, които експлоатират системата за социални помощи и се обогатяват. Според проучване, проведено от FOCUS online, центровете по заетостта са установили на национално ниво от 2022 г. насам над 1500 случая на организирана злоупотреба със социални помощи, извършена от граждани на ЕС, като броят на нерегистрираните случаи вероятно е много по-висок.

В продължение на много години властите са безсилни срещу измамниците. Междувременно те се опитват да идентифицират бандите рано и да предотвратят незаконни плащания.
Ръководство за "Борба с организираната злоупотреба със социални помощи"

Един от най-важните инструменти в борбата с престъпните групировки: документ от Федералната агенция по заетостта с червен печат "Само за вътрешна употреба". Той е озаглавен "Борба с организираната злоупотреба със социални помощи в специфичния контекст на свободното движение в ЕС". Документът от 30 страници, който беше изпратен като "работно ръководство" до бюрата по труда в цяла Германия, е разгледан от FOCUS online. Той е актуален към януари 2022 г. Въпреки това, той все още служи като ръководство за социалните работници в преследването на тези, които злоупотребяват със социални помощи.

Както показва вътрешният документ, Федералната агенция по заетостта използва методи, известни от полицейската работа, за да идентифицира случаи на измами. Централата в Нюрнберг използва алгоритми за анализ на данни за плащания на конкретни бенефициенти и комбинирането им с друга информация. По този начин се създава така наречената "топлинна карта". Федералната агенция по заетостта анализира данни за бенефициентите на социални помощи. Този преглед може да показва "адреси, работодатели, телефонни номера или данни за плащане, използвани в множество случаи на помощ" на определени бенефициенти.  Местните бюра по заетостта трябва да използват базата данни на "топлинната карта", за да открият "аномалии или подозрителни елементи" и да започнат "допълнителни разследвания".

"Практическото ръководство" за бюрата по труда е толкова интересно, защото ясно идентифицира проблема с измамите със социални помощи, разкрива методите, използвани от измамниците, и съдържа конкретни контролни списъци за идентифициране на извършителите. Още от първите параграфи Федералната агенция по труда признава наличието на сериозни нередности при изплащането на помощи по "Втора книга на Социалния кодекс" (SGB II).
Бюрата по труда, жертви на организирани банди "от няколко години"

Според него, бюрата по труда забелязват случаи на злоупотреба със социални помощи "от няколко години". Извършителите често са "добре организирани банди". Те се възползват от трудното финансово положение на хора от страни от ЕС и ги примамват "в Германия с фалшиви обещания", за да могат да кандидатстват за социални помощи там, като "не малка част" от одобрената помощ "се отклонява от тези банди за тяхна собствена полза".

Федералната агенция говори за "нехуманна практика". Борбата със злоупотребите поставя "особени предизвикателства" пред бюрата по труда. Най-засегнати са градовете в Рурската област.
Много граждани на ЕС имат право на пари от германската държава

Но как всъщност работи тази измама?

Според документа, бандите твърдят, че чужденци от страни от ЕС работят и живеят в Германия като служители или самонаети лица. По този начин тези хора имат право на обезщетения по Социалния кодекс (SGB) II - до 31 декември 2022 г. на обезщетение за безработица II (популярно наричано "Hartz IV"), след това на граждански доход, а от юли 2026 г. на основно социално подпомагане.

Ако останат безработни или се нуждаят да "допълнят" доходите си поради ниски заплати, те отиват в Бюрото по труда и кандидатстват за финансова помощ. В този контекст бандите заблуждават длъжностните лица с фалшиви удостоверения. В документа Федералната агенция изрично подчертава, че гражданите на ЕС "не са обект на общо подозрение за злоупотреба с обезщетения". Мнозинството имат "законно право на обезщетения по SGB II".

В по-ранна версия на "ръководството за работа" се споменаваха националности, което предизвика лавина от протести. В предишна версия на "ръководството за работа", което е достъпно и за FOCUS онлайн, има изрично позоваване на "румънски и български граждани". Тези формулировки са премахнати от преработената версия. Причината: Центровете за социално консултиране, асоциациите за социално подпомагане и антидискриминационните групи остро критикуват споменаването на националности, защото то като цяло представя източноевропейските граждани, особено синтите и ромите, като престъпници. На практика това води до расова дискриминация и незаконен отказ от социални помощи.

Оценката на Федералната агенция за основния модел на действия обаче не се е променила. Твърди се, че той е "почти винаги идентичен" с изключение на дребни тактически промени в отделни случаи. Като "модел на извършване на деянията" документът посочва, наред с другото:

•     "Получателят на помощи извършва - понякога принудително - дейност, различна от декларираната, и я укрива от Бюрото по труда (Jobcenter). Впоследствие заплащането е по-високо от това, удостоверено за декларираната дейност."
•     "В случаите на дейност, декларирана като непълно работно време, се отработват повече часове и се получава по-високо възнаграждение от декларираното пред Бюрото по труда."
•     "В някои случаи получателите на социални помощи само твърдят, че пребивават постоянно във Федералната република, но всъщност живеят в страните си на произход. Веднага щом получат призовки за явяване, те се връщат в страната. В тези случаи често се случва неправомерно да се получават и детски надбавки."
•     На получателите на социални помощи често се отдава под наем жилищна площ в занемарени сгради на прекомерно високи цени за квадратен метър, често в такива отделни стаи живеят по няколко души. В някои случаи се иска помощ за първоначално обзавеждане на жилища, които всъщност не се обитават. Понякога мебелите, финансирани от Бюрото по труда за първоначално обзавеждане или за подмяна на старите, се пускат за продажба в интернет, в популярни портали, след съвсем кратко време."

Странни банкови сметки, безупречно попълнени заявления, липса на банкова карта

Под заглавието "Характерни белези" служителите на бюрата по труда се предупреждават за индикации, подсказващи наличието на групова злоупотреба с помощи. Въпреки че наличието на отделни индикации не позволява "непременно" да се направи извод за наличие на престъпен умисъл, все пак в такива случаи длъжностните лица трябва внимателно да анализират ситуацията.

Сред "аномалиите, заслужаващи внимание", са изброени:

•     "Въпреки липсата или недостатъчните езикови познания, заявленията за помощ са попълнени безупречно."
•     "Едни и същи данъчни консултанти и нотариуси участват в случаите на множество клиенти."
•     "Помощите, предвидени в SGB II, и/или работните заплати се превеждат по същата сметка, по която се извършват плащанията за наем."
•     "Получателят на помощта не разполага със своята банкова карта, тъй като тя е била задържана от извършителите, след като са открили сметката заедно с получателя."
•     "Работодателят не превежда дължимите вноски към центъра за администриране на т.нар. "мини-работи" (Mini-Job Center)."
•     "Съществуват лични връзки между работодателя и собственика на имота; възможно е и двете страни да са едно и също лице или да имат седалище, съответно адрес на местоживеене, на един и същ адрес."
•     "При симулирана самостоятелна заетост се регистрира единствено търговската дейност, но не се изпълняват останалите законови задължения."
•     "Липсва работно оборудване, което обикновено е необходимо за самостоятелна заетост (напр. машини, превозни средства, инструменти)."

За да се разкрият своевременно измамнически мрежи и да се предотвратят неоснователни плащания на социални помощи, на служителите в бюрата по труда се препоръчва да предприемат конкретни мерки. В главата "Вътрешни мерки"  се посочва ролята на съмнителни преводачи:

•     "Лица, които придружават кандидатите като подкрепящи лица или преводачи и които в някои случаи самите получават помощи по SGB II, могат да бъдат част от престъпната мрежа. В такъв случай вече не е гарантиран точен превод."
•     "Списъци с работодатели, собственици на имоти, наети обекти, преводачи и нотариуси, които вече са били замесени в престъпни деяния - т.е. участвали са в организирани измами със социални помощи в миналото - улесняват служителите при разкриването на организирани злоупотреби със социални помощи."
• Агенцията по заетостта предлага важни насоки за служителите в администрацията. В главата "Проверка на условията за допустимост" на служителите в бюрата по труда се препоръчва да задават ключови въпроси.
•     "Ако има индикации за фиктивна дейност, кандидатът трябва да бъде разпитан лично, за да се провери достоверността на трудовото правоотношение или на самостоятелната заетост", гласи документът.

Чрез директен разговор с кандидатите могат да се разсеят "евентуални съмнения".

Задавайки конкретни въпроси, служителите могат бързо да установят дали дадено лице само се представя за наето лице или за самонаето лице. Ето някои от стандартните въпроси:

•     "Къде и как научихте за възможността за работа (напр. обява, познат, интернет)?"
•     "Как стигате до работното място?"
•     "Работодателят Ви осигурява ли транспорт или пътувате с колега?"
•     "Как се казва шофьорът?"
•     "С какво превозно средство пътувате (напр. лек автомобил, камион, марка, цвят, регистрационен номер)?"
•     "Кой Ви възлага работните задачи (име, фамилия, адрес)?"
•     "Носите ли специално работно облекло?"
•     "Къде се съхранява това работно облекло?"
•     "Колко клиенти имате? Назовете ги."
•     "Кой изготвя фактурите за предоставените услуги (Вие, данъчният консултант, фирмата за административни услуги, клиентът – евентуално с конкретни данни)?"
•     "Къде съхранявате оборудването, необходимо за извършване на дейността Ви (машини, инструменти, материали, автомобил и т.н.)?"
•     "Как изчислявате цената на фактурираните услуги (въз основа на измервания, работно време и т.н.)?"
•     "Къде се съхраняват търговските Ви документи (в седалището на фирмата, при данъчния консултант, във фирмата за административни услуги, у клиентите - по възможност с конкретни данни)?"
•     "Как получавате поръчки (интернет, вестник, препоръки, листовки и т.н.)?"

Ако гражданите на ЕС отговорят убедително на всички въпроси и представят необходимите документи, бюрата по труда ще отпуснат исканите помощи. Проблеми обаче могат да възникнат дори след одобрението. Федералната агенция препоръчва "стриктен" контрол и "редовни" посещения по домовете. За да се избегне това, получателите на помощи трябва да получават съдействие и целенасочено да бъдат включвани в "мерки за езиково обучение и интеграция".

    "Посочените причини за отказ от участие трябва да се проверяват толкова критично, колкото и медицинските свидетелства за продължителна или многократна неработоспособност, представяни за оправдаване на отсъствия", гласят препоръките. 

За да се установи дали получателите на помощи действително пребивават в района на компетентност на бюрото по труда, особено подходящи са "периодичните посещения" по домовете на съответните лица, извършвани съвместно с други органи, като например пожарната служба или службата по градоустройство.

    "Тези посещения могат да бъдат много ефективни, тъй като водят до незабавно отписване от списъка на получателите на помощи, ако лицето вече не живее на адреса, известен на бюрото по труда", допълва се в документа. 

Като цяло, тясното сътрудничество с други институции е "абсолютно необходимо", се посочва в препоръката за действие.

    "Опитът показва, че редовните съвместни срещи (кръгли маси) са много полезни", гласят препоръките. 

При съмнителни случаи центровете по заетостта трябва да си сътрудничат с Главно митническо управление, полицията, прокуратурата и службата за чужденци. Други институции за контакт са Службата за търговски дейности, Службата за регистрация на населението, Службата за строителен надзор, Службата по кадастъра, Пожарната служба, Данъчната администрация, Федералната служба за моторни превозни средства, Центърът за мини работа, Семейната къща и местните социални съдилища.