Демографски парадокс: България ще е сред най-младите в ЕС през 2100 г., но ще загуби 1,8 млн. души

Ключови думи: България, Евростат, НСИ, население, демография

България ще изгуби близо 1,8 млн. жители до края на века, но въпреки продължаващото застаряване ще се нареди сред държавите с най-младо население в Европейския съюз, показва последната дългосрочна проекция на Евростат. Базовият сценарий EUROPOP2025 тръгва от 6,437 млн. жители на 1 януари 2025 г. и достига едва 4,638 млн. през 2100 г. - спад от близо 28%. Окончателните данни на НСИ показват, че към края на 2025 г. в страната вече живеят 6 423 207 души. Така България продължава да губи население, но позицията й спрямо останалата част от Европа ще се промени заради още по-бързото застаряване на редица други държави.

Днес страната е в противоположния край на европейската демографска таблица. През 2025 г. медианната възраст на населението в България е 47,3 години, колкото и в Португалия, а по-висока стойност има единствено Италия с 49,1 години. За целия Европейски съюз показателят е 44,9 години. До 2100 г. Евростат очаква медианната възраст в ЕС да достигне 51,5 години, докато България, Нидерландия и Германия ще останат малко под границата от 50 години и ще бъдат сред най-младите общества в общността.

ВИЖТЕ ОЩЕ: България се топи - 1,3 милиона българи изчезват, младите намаляват, столетниците растат

Тази промяна не означава, че населението на България ще стане по-младо в абсолютен смисъл. Напротив - Евростат очаква медианната възраст да се увеличи и у нас, но темпът ще остане сред най-ниските в ЕС. Разликата идва от далеч по-силното застаряване в страни, които в момента имат сравнително младо население. Малта, Кипър, Ирландия, Люксембург, Литва и Полша например са сред държавите, при които медианната възраст според базовия сценарий ще нарасне с повече от десет години.

Общата демографска картина за Европейския съюз също се обръща надолу. Евростат очаква населението на ЕС да нарасне леко от 451,8 млн. души през 2025 г. до връх от 453,3 млн. през 2029 г., след което да започне продължително свиване и през 2100 г. да достигне 398,8 млн. души. Това означава загуба на близо 53 млн. жители, или 11,7% спрямо началната година на проекцията. От 27-те държави членки девет се очаква да увеличат населението си, докато при останалите 18 посоката е надолу.

Най-силен ръст Евростат предвижда за Люксембург - 36,4%, и Малта - 26%, а Ирландия и Швеция също остават сред държавите със значително увеличение. В другия край са Латвия, Литва и Полша, където спадът надхвърля 30%. България е сред страните с най-тежко свиване, като от базовите 6,437 млн. души остават около 4,638 млн. Това е население с приблизително една четвърт по-малко от днешното и с чувствително променена възрастова структура.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Парадоксът България: Първи сме по раждаемост, но се топим най-бързо в ЕС

Числата за ражданията, смъртността и миграцията показват откъде идва огромната разлика. За целия период от 2025 до 2099 г. Евростат изчислява около 3,447 млн. раждания в България срещу 6,122 млн. починали. Само естественото движение би намалило населението с приблизително 2,676 млн. души. Базовият сценарий включва положителна нетна миграция от около 876 хил. души, която компенсира част от загубата и свива крайния отрицателен баланс до приблизително 1,8 млн.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Голямата емиграция за българите приключи

Положителната миграционна картина вече се вижда и в българската статистика, въпреки че естественият прираст остава отрицателен. През 2025 г. в страната са регистрирани 50 241 живородени деца, а населението намалява с 14 153 души спрямо предходната година. Хората на 65 и повече години вече са 1 557 851, което представлява 24,3% от всички жители на страната. През следващите десетилетия именно съотношението между ражданията, смъртността и миграцията ще определя дали реалната траектория ще се доближи до базовия сценарий на Евростат.

Самата европейска статистическа служба подчертава, че EUROPOP2025 не представлява предсказание за бъдещето, а сценарий, изграден върху конкретни допускания за раждаемост, смъртност и миграция. Изчисленията показват как би се развила демографската структура, ако заложените тенденции се реализират през целия период до 2100 г. Евростат публикува и алтернативни сценарии, при които промени в миграционните потоци или демографското поведение водят до различни резултати. Затова числата за края на века трябва да се четат като модел на вероятно демографско развитие при зададени условия, а не като предварително установен брой жители.