България се топи - 1,3 милиона българи изчезват, младите намаляват, столетниците растат

Ключови думи: България, население, демографска прогноза, НСИ, спад на населението, столетници, младо население, възрастова зависимост, продължителност на живота

Населението на България ще намалее с между 1,3 и 1,5 милиона души и към 2090 г. се очаква да бъде малко над 4,9 млн., сочат дългосрочните прогнози на Националния статистически институт (НСИ).

Делът на младите хора ще продължи да намалява, докато възрастното население ще расте. Заедно с увеличаването на продължителността на живота това ще доведе до три-четирикратно увеличение на броя на столетниците.

НСИ изготви три варианта на прогнозата:

Реалистичен вариант: населението ще бъде 4 915 423 души, като под 5 млн. се пада още през 2075 г.
Оптимистичен вариант: 5 100 943 души при по-добро социално-икономическо развитие.
Песимистичен вариант: 4 790 139 души при по-неблагоприятни условия.

„Реалистичният вариант е съобразен с показателите на ЕС и използва общи коефициенти за раждаемост и смъртност от Евростат“, обясни Магдалена Костова, шеф на Дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ. Тя уточни, че прогнозата не е окончателна и може да се промени в зависимост от демографските тенденции.

НСИ включва в изчисленията както българите, така и чужденците, пребиваващи в страната повече от една година. През последните 3-4 години се наблюдава тенденция на положителен механичен прираст, като българи се завръщат в страната, което може да направи бъдещите прогнози малко по-оптимистични.

Ключов показател е коефициентът на възрастова зависимост, който показва броя на хората от зависимите възрасти (0–14 г. и 65+) на 100 души в работоспособна възраст. В момента той е около 60, а към 2090 г. се прогнозира да достигне 75, което ще увеличи тежестта върху активното население.

Проблемът се задълбочава от факта, че част от работоспособните имат увреждания, други са в майчинство или трайно безработни, което означава, че действителният натиск върху икономиката е още по-голям.

По данни на НСИ, жените у нас живеят средно с около 7 години повече от мъжете, поради високата преждевременна смъртност сред силния пол. Почти един от трима мъже умира преди 65-годишна възраст, докато при жените този дял е наполовина.

Очаква се другата седмица НСИ да публикува най-новите данни за очаквана продължителност на живота. Въпреки пандемията, този показател се увеличава с малки стъпки всяка година, но все още изоставаме от средните нива в Европа, където средната продължителност на живота е над 80 години.