Парадоксът България: Първи сме по раждаемост, но се топим най-бързо в ЕС

По-високият брой деца на жена не обръща тенденцията, защото жените в детеродна възраст намаляват, а населението застарява

Ключови думи: България, Евростат, раждаемост, коефициент на плодовитост, население, демографска криза, обезлюдяване, застаряване, смъртност, емиграция, продължителност на живота, ЕС, пазар на труда, демография

България се оказва в един от най-големите демографски парадокси в Европейския съюз. Страната е първа по коефициент на плодовитост, но едновременно с това е с най-бързо намаляващо население в ЕС. Данните на Евростат показват картина, в която добрата новина за ражданията не успява да компенсира застаряването, високата смъртност и продължаващата загуба на хора.

През 2024 г. България отчита средно 1,72 деца на жена. Това е най-високата стойност в Европейския съюз при средно 1,34 деца на жена за ЕС. След България се нареждат Франция и Словения, а най-ниски показатели са отчетени в Малта, Испания и Литва.

Раждаемостта в ЕС спада, в България се увеличава

На пръв поглед това звучи като силен демографски сигнал. Проблемът е, че коефициентът на плодовитост не означава автоматично повече население. Той показва средния брой деца, които една жена би родила при сегашните възрастови нива на раждаемост, но не отчита достатъчно самия брой жени в детеродна възраст.

А именно там е големият проблем на България. Жените в активна възраст за създаване на деца намаляват, населението застарява, а смъртността остава сред най-високите в Европа. Затова дори по-високият коефициент на плодовитост не може да обърне общата посока - страната продължава да губи хора.

България се топи - 1,3 милиона българи изчезват, младите ще намаляват

Според данните, цитирани от bTV, за периода 2015-2025 г. населението на България се е свило с 8,4%. Това е най-големият спад сред всички държави членки на ЕС. Докато в много западноевропейски страни населението расте благодарение на миграцията, България губи хора едновременно заради отрицателен естествен прираст и емиграция.

Така страната се оказва в необичайна позиция - повече деца на жена спрямо останалите европейци, но все по-малко жени, които могат да раждат, и все по-възрастно население. Демографският натиск вече се усеща на пазара на труда, в пенсионната система, в здравеопазването и в малките населени места, където обезлюдяването е най-видимо.

Населението на България се е стопило с около 2,5 млн. души

Друг тревожен показател е средната очаквана продължителност на живота. В България тя достига 75,8 години, което остава най-ниската стойност в Европейския съюз. Разликата със средното европейско равнище е повече от пет години, а в страни като Испания, Италия и Малта хората живеят средно над 84 години.

Това означава, че демографската криза не е само въпрос на раждаемост. Тя е комбинация от здраве, доходи, миграция, качество на живот, регионални различия и възможности за младите семейства. Ако хората напускат страната, ако населението застарява и ако смъртността остава висока, дори относително добър показател за плодовитост не е достатъчен.

Всеки четвърти у нас е над 65 години, парите за пенсии не стигат

На този фон пазарът на труда изглежда по-добре, но и тук има скрита тревога. Безработицата намалява, а заетостта се доближава до европейските равнища. Част от това подобрение обаче идва не само от силна икономика, а и от факта, че свободните хора за работа стават все по-малко.

Бизнесът вече усеща недостиг на кадри в индустрията, строителството и услугите. Все по-малко млади хора влизат на пазара на труда, а все повече работещи се приближават към пенсионна възраст. Това ще превърне демографията не просто в социален, а в икономически проблем за следващите десетилетия.

България е на път да се върне 100 години назад по население

Данните на Евростат показват, че България не може да бъде описана само с една добра или една лоша новина. Страната едновременно има най-високия коефициент на плодовитост в ЕС и най-бързото свиване на населението. Това е предупреждение, че демографската политика не може да се свежда само до стимули за раждане.

Истинският въпрос е дали България може да задържи младите, да подобри здравето и продължителността на живота, да върне част от емигрантите и да създаде условия семействата да останат тук. Без тези промени лидерството по деца на жена ще остане статистически парадокс, а не реален обрат в демографската съдба на страната.