Петричкият Ескобар разпали първата война на президентските избори

Огнян Атанасов се превърна в първата мръсна бомба за вота

Ключови думи: Илияна Йотова, Огнян Атанасов, Асен Василев, Петричкия Ескобар, Комисия по помилването

Помилването на Огнян Атанасов - известния от десетилетия като Петричкия или Българския Ескобар - се превърна в един от най-острите сюжети в президентската кампания, след като „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ поискаха от Илияна Йотова да обясни защо през декември 2022 г. като вицепрезидент е освободила осъдения наркотрафикант от оставащите му 10 години затвор.

Лидерът на ПП Асен Василев стигна по-далеч и поиска Йотова да се оттегли от президентската надпревара. Казусът придоби допълнителна тежест заради събитията след помилването - през февруари 2025 г. Атанасов отново беше арестуван и обвинен по разследване за организирана група за наркоразпространение, при което бяха иззети близо 5 кг кокаин. Президентската институция отговори, че решението от 2022 г. е взето след процедура пред Комисията по помилването и експертна оценка на специална 7-членна медицинска комисия за изключително тежкото му здравословно състояние.

Помилването по Конституция освобождава осъдения изцяло или частично от изтърпяването на вече наложено с окончателна присъда наказание. В конкретния случай са опростени оставащите около 10 години от 15-годишната му присъда.

Още през 2023 г. Флагман.бг писа за помилваните осъдени за наркотици, опит за убийство и други престъпления

Атаката на ПП стъпва върху документ от 5 декември 2022 г., когато Йотова упражнява делегираното й конституционно право на помилване. Василев постави акцент върху огромния остатък от наказанието и върху факта, че само седмици след освобождаването започва периодът, в който според обвинението от 2025 г. Атанасов отново се е занимавал с разпространение на наркотици. Именно тук се намира най-силният политически аргумент срещу решението - човек, освободен поради състояние, определено като опасно за живота и практически несъвместимо със затвора, по-късно е обвинен в участие в нова организирана престъпна дейност. Това твърдение за дейност след началото на 2023 г. идва от разследващите органи, но по новото дело няма влязла в сила присъда и Атанасов се счита за невинен до доказване на обратното.

От Дондуков 2 представят друга картина на ситуацията през 2022 г. Присъдата, по която е извършено помилването, е постановена през 2019 г. за престъпления от 1999 и 2000 г. - внос, трафик и продажба на наркотични вещества в Гърция. Атанасов е получил 15 години лишаване от свобода и към момента на указа са били отчетени пет изтърпени години. Още по-същественият детайл е, че две години преди самото помилване изпълнението на присъдата вече е било прекъснато по здравословни причини.

Комисията по помилването е изискала становище от специалната медицинска комисия по чл. 138 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, която се състои от седем членове и разглежда случаи на лишени от свобода с тежки заболявания. Медицинската оценка е била, че състоянието на Атанасов прогресивно се влошава и изисква лечение и наблюдение, които не могат да му бъдат осигурени адекватно в местата за лишаване от свобода. В мотивите, публикувани в регистъра на президентската институция, се приема, че продължаването на наказанието създава опасност за живота му и би представлявало нехуманно отношение. Именно върху тази медицинска и експертна основа Комисията предлага остатъкът от присъдата да бъде опростен.

Това не означава, че Комисията по помилването сама освобождава затворници. Тя е помощен експертен и съвещателен орган, който проверява молбите, събира информация от компетентните институции и представя мотивирано предложение. Последната преценка и конституционната отговорност за указа са на президента или на вицепрезидента, когато правомощието му е делегирано. През 2022 г. Румен Радев е делегирал правото на помилване на Илияна Йотова, поради което конкретният акт е неин като вицепрезидент.

Илияна Йотова и преди е обяснявала как разбира помилването и хуманните основания за него

Президентството отговори и на критиката защо случаят не е бил широко известен. В регистъра на помилваните лица се публикуват данни за решенията и мотивите, но самоличността на осъдените е заличена заради правилата за защита на личните данни. Указите за помилване не се публикуват в „Държавен вестник“, а Конституционният съд още през 2012 г. е приел, че Конституцията не изисква нито самите укази, нито мотивите им да бъдат публично оповестявани. Президентската институция въпреки това поддържа електронен регистър именно като механизъм за по-голяма прозрачност.

Самият случай не е открит сега. Информация за тежко болен осъден за наркотрафик, получил помилване с остатъка от 15-годишна присъда, присъства в отчетите на Комисията, а още през април 2023 г. регионални медии свързаха описания казус с Огнян Атанасов. През февруари 2025 г., след новия му арест, БНТ също съобщи името му, размера на присъдата и факта, че 10 години са били опростени. Разликата сега е политическият момент - решението на Йотова се връща в публичния дневен ред непосредствено преди президентските избори.

Историята на Огнян Атанасов е далеч по-стара от помилването. Той е от петричкото село Тополница и името му присъства в криминалните хроники още от 90-те години. БНТ съобщава през 2011 г., че в средата на 90-те е задържан в Гърция при опит да продаде 2 кг хероин на агент под прикритие и получава 18-годишна присъда. През 1998 г. успява да избяга от гръцкия затвор „Касандра“, а гръцките власти впоследствие издават няколко европейски заповеди за ареста му.

Тази стара 18-годишна присъда не трябва да се смесва с наказанието, предмет на сегашния спор. Помилването от 2022 г. засяга друга 15-годишна присъда, постановена през 2019 г. от съд в Солун за наркотрафик, свързан с деяния от 1999 - 2000 г. След това Атанасов е предаден на България, за да продължи изтърпяването й тук. Междувременно здравословното му състояние от години е било предмет на съдебни заседания и медицински експертизи, а още през 2011 г. има публични данни за негово явяване в съдебна зала с тежки двигателни проблеми.

Този факт е важен за баланса в сегашния спор. Тезата, че през 2022 г. тежкото му здравословно състояние е било измислено единствено с цел освобождаване, не се подкрепя от наличната публична хронология. Медицинските проблеми са документирани години по-рано, а през 2025 г. защитата отново представя десетки медицински документи, когато Атанасов е задържан по новото разследване. Софийският апелативен съд в крайна сметка заменя ареста му с домашен арест през април 2025 г., а през август Благоевградският окръжен съд отказва да смекчи мярката допълнително до парична гаранция.

Новият криминален сюжет започва на 18 февруари 2025 г. при операция на ГДБОП край Симитли. Разследващите откриват близо 5 кг кокаин, а срещу седем души са повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група. Сред тях е Атанасов, като според информация на БНТ разследването го поставя високо в предполагаемата йерархия на групата. Прокуратурата тогава заявява, че наблюдаваната дейност по разпространение на наркотици в Благоевградска област е започнала още в началото на 2023 г.

Точно тази времева линия днес е основното оръжие на политическите опоненти на Йотова. Помилването е през декември 2022 г., а според обвинението новата престъпна дейност започва скоро след това. От тази последователност ПП извежда въпроса дали оценката за риска и здравословните възможности на Атанасов е била достатъчно прецизна. Юридически обаче едно обвинение от 2025 г. не доказва със задна дата, че медицинската експертиза от 2022 г. е била невярна, нито превръща автоматично указа за помилване в незаконен.

През 2025 г. Йотова помилва и Десислава Иванчева, като подчерта, че помилването не означава оправдаване

Случаят с Иванчева също влезе в днешния политически спор. Асен Василев противопостави времето, което тя прекара зад решетките преди помилването си, на десетте години, опростени на Атанасов. Двата случая обаче са различни по престъпление, присъда, здравословни и семейни обстоятелства и не могат да бъдат юридически приравнявани само според оставащия срок. Общото е принципът, който Йотова публично защити и през 2025 г. - помилването не отменя присъдата и вината, а представлява акт на държавна милост при индивидуална преценка.

В спора има и още една граница, която трябва да остане ясна. Конституционният съд определя помилването като изключително правомощие, при което президентът или овластеният вицепрезидент извършва самостоятелна преценка, без законът предварително да фиксира изчерпателен списък с основания. Това защитава институцията от политическа намеса, но не премахва обществената отговорност за конкретното решение. Именно затова днешният спор не е само дали Илияна Йотова е имала право да помилва Огнян Атанасов - такова право безспорно е имала - а дали е упражнила правилно преценката си при един от най-тежките и противоречиви случаи, стигали до Комисията по помилването.

Към момента по новото разследване срещу Огнян Атанасов няма публично известна окончателна присъда. Последният съдебен акт по мярката, който се открива в публичните източници, го оставя под домашен арест, а обвиненията за организирана група и разпространение на кокаин предстои да бъдат доказвани по реда на наказателния процес. От другата страна стои окончателната гръцка присъда, за която спор няма, както и фактът, че през 2022 г. Йотова е освободила Атанасов от остатъка й след положително експертно предложение. Тези две различни производства - приключилото с помилване старо наказание и неприключилото ново обвинение - са фактите, между които вече се води една от най-острите политически битки в кампанията.