Три години след еврото: 4 от 10 хървати над 65 години са в риск от бедност

Ключови думи: Хърватия, евро Хърватия, пенсионери Хърватия, бедност Хърватия, риск от бедност, пенсии Хърватия, еврозона, 39, 4 процента, пенсионери под 600 евро, инфлация Хърватия, ЕЦБ, България евро, приемане на еврото, възрастни хора, покупателна способност

Три години след влизането на Хърватия в еврозоната една цифра хвърля тежка сянка върху икономическия успех на страната - 39,4% от хората на 65 и повече години са в риск от бедност. При възрастните жени делът вече достига 42,4%, а при мъжете е 35,3%. Най-драматична е картината при човек над 65 години, който живее сам - почти две трети, или 64,4%, попадат под определения от статистиката праг. Това показват последните официални данни на Хърватската статистическа служба за 2025 г.

Числата са особено интересни за България, която въведе еврото на 1 януари 2026 г. Хърватският пример обаче трябва да се чете внимателно - няма основание бедността сред пенсионерите автоматично да бъде приписвана на смяната на куната с еврото. Проблемът с ниските доходи на възрастните е съществувал още преди 2023 г., а самата Европейска централна банка изчисли, че непосредственият ефект от валутната промяна върху хърватската инфлация е бил сравнително ограничен. Три години по-късно големият проблем се оказва друг - доходите на огромна част от пенсионерите просто не успяват да догонят стандарта на живот.

Още през първите седмици с евро хърватите се оплакваха от цените на храните, кафето и услугите

Статистиката показва колко високо вече е поставена летвата, под която човек се смята за изложен на риск от бедност. За едночленно домакинство през 2025 г. прагът е 9034 евро годишно, или около 753 евро на месец. Това не е измерител на абсолютна мизерия, а относителен показател - границата се определя на 60% от медианния разполагаем доход в страната. Именно затова той показва не само колко пари има човек, а колко далеч изостава доходът му спрямо останалата част от обществото.

При цялото население на Хърватия рискът от бедност през 2025 г. е 19,5%, което дори е подобрение спрямо 20,3% година по-рано. При хората над 65 години движението е в обратната посока - от 37% през 2024 г. до 39,4% през 2025 г. При пенсионерите, разглеждани според икономическия им статус, показателят също е висок - 36,3%. Така възрастният човек се оказва почти два пъти по-застрашен от бедност в сравнение със средния хърватин.

Най-тежко е да остарееш сам. При едночленните домакинства с човек над 65 години рискът достига 64,4%, след като година по-рано е бил 61,4%. Това означава, че пенсията трябва сама да покрива жилище, ток, отопление, лекарства, храна и всички останали разходи, без втори доход в домакинството. Именно тази група се превръща в болезнената точка на хърватската пенсионна система.

Хърватия вече търсеше отговор на скъпия живот с ценови ограничения и мерки срещу поскъпването

Пенсионерската партия на Хърватия влезе остро в темата тази седмица. По нейни изчисления 654 200 пенсионери получават под 600 евро месечно - сума, която е със над 150 евро под официалния праг на риск от бедност за сам човек. Партията настоява формулата за осъвременяване на пенсиите да бъде променена, да се въведе реална 13-а пенсия и държавата да разработи специални програми за най-бедните възрастни. Посланието им е просто - пенсионният въпрос е останал зад политическите скандали, докато стотици хиляди хора броят всяко евро.

Официалните данни на Хърватския институт за пенсионно осигуряване дават още по-ясна представа за мащаба. През юли 2026 г. страната има около 1,235 млн. пенсионери. Средната старческа пенсия по основния пенсионен закон е 722,01 евро, докато средната нетна заплата е 1555 евро. Това означава, че пенсията е приблизително 46% от средното трудово възнаграждение. За пенсионерите с поне 40 години стаж средната сума е по-висока - около 880 евро, но огромна група остава далеч под това равнище.

И тук идва най-важната уговорка в спора за еврото. Рискът от бедност сред възрастните не се появява на 1 януари 2023 г. През 2022 г., последната година с хърватската куна, той вече е 32,4%, а сред пенсионерите е 29,2%. След това показателят се движи нагоре - 34,8% при хората над 65 години през 2023 г., 37% през 2024 г. и 39,4% през 2025 г. Хърватската статистика предупреждава и че от 2023 г. има методологична промяна в събирането на част от данните, затова механичното сравняване на всички години трябва да се прави предпазливо.

Хърватският опит показа и друг проблем след смяната на валутата - потребителят много по-трудно усеща малките промени в цените

Европейската централна банка също не намира доказателства, че приемането на еврото само по себе си е предизвикало голям инфлационен шок. Предварителната ѝ оценка за януари 2023 г. беше, че валутната смяна е добавила около 0,4 процентни пункта към годишната инфлация, основно при някои услуги. Това не означава, че хърватите не са усетили поскъпването - напротив, ресторанти, кафенета, фризьорски и други услуги бяха сред местата с видими увеличения. Но голямата инфлационна вълна започна още преди еврото заради енергията, храните и последствията от войната в Украйна.

Ценовият натиск не е изчезнал и днес. През юли 2026 г. хърватската статистика отчете 3,9% годишна инфлация по националния индекс, като жилището, водата, електроенергията и горивата поскъпват с над 12%, а услугите - с 8,5%. За работещ човек подобни увеличения могат да бъдат компенсирани от по-висока заплата. За пенсионер с фиксиран и значително по-нисък доход ударът е много по-труден за поемане.

И България вече усети инфлационния натиск след влизането в еврозоната - вижте последните данни

Тъкмо затова Хърватия е полезен пример за България, но не с простото заключение „еврото направи пенсионерите бедни“. Данните не доказват подобна причинно-следствена връзка. Те показват нещо по-неприятно - смяната на валутата не решава слабостите на пенсионната система, не увеличава автоматично покупателната способност и не защитава хората с ниски доходи от растящите разходи.

Три години след еврото Хърватия има по-високи номинални заплати, продължаващ икономически растеж и общ дял на бедност под този в редица държави от ЕС. Но зад добрите макроикономически числа остава поколение, което очевидно не успява да се движи със същата скорост. Когато почти четирима от всеки десет души над 65 години са под относителния праг на бедността, дебатът вече не е за това дали цената е изписана в куни или евро. Въпросът е дали пенсията стига за живота, който тази цена трябва да купи.