Пробив за минималната заплата: Държава, синдикати и бизнес се разбраха за четири показателя
Новата формула трябва да бъде договорена до 21 август, остава НСИ да изчисли изменението на медианното възнаграждение
Държавата, синдикатите и работодателите постигнаха сериозен напредък по новия механизъм за определяне на минималната работна заплата след повече от пет часа преговори. Социалните партньори са се разбрали за четирите показателя, които трябва да участват при изчисляването на най-ниското възнаграждение в страната.
Формулата ще отчита индекса на цените на малката потребителска кошница, брутната медианна работна заплата, брутната средна работна заплата и брутната добавена стойност за един зает за последните 10 години. Разговорите между страните продължават в четвъртък, съобщава Нова телевизия.
Сменят формулата за минималната заплата: Какво се готви за доходите от 2027 г.
Социалният министър Наталия Ефремова определи диалога като конструктивен и заяви, че има сериозен напредък по механизма, чрез който ще се изчислява минималното възнаграждение.
Според договореното минималната работна заплата ще се актуализира всяка година. На всеки три години ще се прави и оценка на нейната адекватност. Целта е да се преценява дали прилаганата формула продължава да защитава интересите на работещите.
Един от въпросите, които все още очакват конкретни данни, е изменението на медианната работна заплата. Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев посочи, че се очакват изчисленията на Националния статистически институт.
Митрев изрази надежда социалните партньори да стигнат до окончателно споразумение и Министерският съвет да определи размер на минималната работна заплата, който отговаря на постигнатата договореност.
Минималната заплата трябва да надхвърли 620 евро през 2027 г.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че е постигнато съгласие и за четвъртия критерий, свързан с дългосрочната производителност на труда. Тя ще бъде измервана за период от 10 години.
Преговорите още не са приключили. Държавата, работодателите и синдикатите трябва да договорят окончателния механизъм до петък, 21 август. Следващият кръг от разговори е насрочен за четвъртък.
Колизеумът отвори вратите си през нощта, билетите свършиха
11 години затвор заради критики към войната в Украйна
Пробив за минималната заплата: Държава, синдикати и бизнес се разбраха за четири показателя
България почита своя небесен покровител Свети Йоан Рилски Чудотворец
Руло Павлова без грам брашно: Хрупкаво отвън, нежно отвътре и с богат ванилов крем
Пералнята мирише и трупа мръсотия? Не правете тази популярна грешка с оцета
Гана оглави фронта за репарации за робството: "Време е за отговорност!"
Едно тесто за всичко: Става за пухкава пица, питки и домашен хляб
Финансов обрат за три зодии: Едно обаждане или среща може да промени всичко
Колизеумът отвори вратите си през нощта, билетите свършиха
17/08/2026, Понеделник 20:00
1
Жегата ни състарява: 4 допълнителни дни в гореща вълна се свързват с 9 дни към биологичната възраст
Телефонът загрява и зарядът изчезва за часове: Причината невинаги е батерията
Бургаската Жаклин Костадинова прави голямата крачка: Представя първата си авторска песен "Аз и ти"
Проблемът е България е ниската автоматизация на труда. От там и производителността не прогресира достатъчно бързо за да има реална добавена стойност, която пък да се монетизира :)
Демек, България е назадничава страна без високи технологии и наука. Провери как се справя Румъния в тези две области и ще разбереш защо МРЗ им прогресира така.
Още по-добре, България инвестира 21 евро на глава от населението в наука :) Люксембург над 600 евро. Ей там е заровено кучето ;)
МРЗ за следващата година = МРЗ сега × (1 + прогнозна инфлация + прогнозен реален ръст на производителността на труда).
Тоест две неща директно „дърпат“ минималната заплата нагоре:
Инфлацията → за да не пада покупателната способност.
Ръстът на производителността → част от икономическия ръст да стига и до най-нископлатените.
Освен това има ориентир минималната заплата да бъде между 47% и 52% от средната брутна заплата. Ако след автоматичното увеличение съотношението е под 52%, социалните партньори могат да договорят допълнително увеличение в рамките на определените ограничения.
Това е доста различно от българското предложение, което ти цитира.
Защо тогава румънската МРЗ расте по-бързо?
Има три основни причини.
1. Румънската формула е по-директна.
При тях инфлацията + производителността са в самата формула. В българския модел производителността е само един от четири показателя, всеки с равна тежест.
Това означава, че ако производителността расте бързо, в Румъния тя автоматично има много силен ефект върху МРЗ. В България този ефект се „размива“ между четири показателя.