Пробив за минималната заплата: Държава, синдикати и бизнес се разбраха за четири показателя
Новата формула трябва да бъде договорена до 21 август, остава НСИ да изчисли изменението на медианното възнаграждение
Държавата, синдикатите и работодателите постигнаха сериозен напредък по новия механизъм за определяне на минималната работна заплата след повече от пет часа преговори. Социалните партньори са се разбрали за четирите показателя, които трябва да участват при изчисляването на най-ниското възнаграждение в страната.
Формулата ще отчита индекса на цените на малката потребителска кошница, брутната медианна работна заплата, брутната средна работна заплата и брутната добавена стойност за един зает за последните 10 години. Разговорите между страните продължават в четвъртък, съобщава Нова телевизия.
Сменят формулата за минималната заплата: Какво се готви за доходите от 2027 г.
Социалният министър Наталия Ефремова определи диалога като конструктивен и заяви, че има сериозен напредък по механизма, чрез който ще се изчислява минималното възнаграждение.
Според договореното минималната работна заплата ще се актуализира всяка година. На всеки три години ще се прави и оценка на нейната адекватност. Целта е да се преценява дали прилаганата формула продължава да защитава интересите на работещите.
Един от въпросите, които все още очакват конкретни данни, е изменението на медианната работна заплата. Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев посочи, че се очакват изчисленията на Националния статистически институт.
Митрев изрази надежда социалните партньори да стигнат до окончателно споразумение и Министерският съвет да определи размер на минималната работна заплата, който отговаря на постигнатата договореност.
Минималната заплата трябва да надхвърли 620 евро през 2027 г.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че е постигнато съгласие и за четвъртия критерий, свързан с дългосрочната производителност на труда. Тя ще бъде измервана за период от 10 години.
Преговорите още не са приключили. Държавата, работодателите и синдикатите трябва да договорят окончателния механизъм до петък, 21 август. Следващият кръг от разговори е насрочен за четвъртък.
Нова формула слага таван на минималната заплата: До 672,80 евро през 2027 г.
„Альоша“ потъна в растителност: Храсти и бурени превземат паметника в сърцето на Бургас
Нова формула слага таван на минималната заплата: До 672,80 евро през 2027 г.
02/10/2026, Петък 21:30
0
Тежка катастрофа на АМ "Тракия", движението към Бургас е силно затруднено
02/10/2026, Петък 21:08
0
Един от символите на Айтос влиза в нова ера: Общината обновява цялостно Зоопарка с проект за над 2 млн. евро
Рожден ден и ново начало: Детската болница в Бургас изпрати у дома първия си пациент
Почина 20-годишният Мирослав, за когото България се молеше след историческа двойна трансплантация
Мая Манолова нахлу изненадващо в голяма търговска верига: КЗП тръгна по следите на скъпите храни
Тайната на хрупкавото кисело зеле е в солта: Ето точната пропорция, която не трябва да обърквате
Зима през октомври: Жълт код за слана, температурите падат до 1 градус 2.
Българският паламуд се оказа доста по-скъп и ценен от този по турските пазари
Швейцарска компания отваря нови възможности за студентите на БДУ
Готвят електронен регистър на цените: Държавата ще следи кой и защо вдига храните
Писах "низшия работник", би трябвало да знаете че за минимална работят метачи и хигиенисти, хора без капацитет да се обарзоват.
Би трябвало да разбирате че човек който е повишил своето образование и квалификация не се бори за минимална заплата и не би трябвало да се интересува от нея!!!
Нетна минимална заплата в Турция -556 евро
Нетна минимална заплата в Гърция -788 евро
Нетна минимална заплата в Сърбия -550 евро
Нетна минимална заплата в Румъния 530 евро
Нетна минимална заплата в България 481 евро
Най-същественото: идеята за почасова ставка + стриктно отчитане на работното време + плащане на всичко официално е разумна, но това НЕ изисква премахване на МРЗ. Може просто МРЗ да бъде определяна като минимална цена на един час труд.
Напр. в Германия МРЗ е 13,90 евро бруто на час през 2026 г., а от 2027 г. става 14,60 евро.
В България 3,74 евро бруто на час е минималната часова ставка в България за 2026 г. при нормален 8-часов работен ден и 5-дневна седмица.
За сравнение, в Германия през 2026 г. е 13,90 евро/час — около 3,7 пъти повече.
правителството влие върху размера на МРЗ.
Това означава, че при едни и същи икономически показатели МРЗ може да бъде различна в зависимост от това как са минали преговорите между синдикати и работодатели.
Ако целта е предвидимост, това е слабост.
Трябва да има автоматичен механизъм и предвидимост, а не ежегодни политически преговори и задкулисни договорки на тъмно.
Но бих добавил две ограничения:
1. МРЗ не може да расте с по-малко от инфлацията, за да не губи покупателна способност.
2. МРЗ не може да надхвърля определен дял от медианната заплата, например 60%, освен ако социалните партньори изрично не договорят друго.
А това означава, че при еднакви икономически данни може да получим различна МРЗ в зависимост от това кой има по-силна позиция на масата за преговори.
Българската стара система при Асен Василев също имаше такъв двигател — 50% от средната заплата.
Новият български модел обаче при Прогресивна България и Гълъб Донев няма един-единствен двигател. Той има четири входа и преговорен процес.
Следователно при бърз ръст на заплатите:
Старият български модел при Асен Василев МРЗ щеше да го последва.
Румънският: вероятно ще расте според инфлацията и производителността.
Новият на Донев: зависи не само от числата, а и какво ще договорят работодатели и синдикати и какво ще реши правителството....и нищо не е известно и предвидимо.
да пази покупателната способност;
да следи заплатите;
да следи производителността;
да даде възможност на бизнеса и синдикатите да се договорят.
Икономически означава, че автоматичността намалява!!!!!!!!
При Асен Василев:
Средната заплата растеше → МРЗ растеше.
При Румъния:
Инфлация + производителност → МРЗ расте.
При Донев:
Четири показателя → изчислява се диапазон → някой трябва да реши къде в диапазона да бъде МРЗ.
Т.е. румънският модел е правило, старият български модел е правило, а новият български модел е рамка за договаряне, няма автоматичен принцип, а пэлна мъгла.
Проблемът е България е ниската автоматизация на труда. От там и производителността не прогресира достатъчно бързо за да има реална добавена стойност, която пък да се монетизира :)
Демек, България е назадничава страна без високи технологии и наука. Провери как се справя Румъния в тези две области и ще разбереш защо МРЗ им прогресира така.
Още по-добре, България инвестира 21 евро на глава от населението в наука :) Люксембург над 600 евро. Ей там е заровено кучето ;)
МРЗ за следващата година = МРЗ сега × (1 + прогнозна инфлация + прогнозен реален ръст на производителността на труда).
Тоест две неща директно „дърпат“ минималната заплата нагоре:
Инфлацията → за да не пада покупателната способност.
Ръстът на производителността → част от икономическия ръст да стига и до най-нископлатените.
Освен това има ориентир минималната заплата да бъде между 47% и 52% от средната брутна заплата. Ако след автоматичното увеличение съотношението е под 52%, социалните партньори могат да договорят допълнително увеличение в рамките на определените ограничения.
Това е доста различно от българското предложение, което ти цитира.
Защо тогава румънската МРЗ расте по-бързо?
Има три основни причини.
1. Румънската формула е по-директна.
При тях инфлацията + производителността са в самата формула. В българския модел производителността е само един от четири показателя, всеки с равна тежест.
Това означава, че ако производителността расте бързо, в Румъния тя автоматично има много силен ефект върху МРЗ. В България този ефект се „размива“ между четири показателя.