Писателката със зелените вторници и шоколадовите слонове празнува
Тя продължава да създава светове и да намира читатели, които не се страхуват от необичайното и предпочитат животът да бъде шарен
Има хора, които не просто живеят живота си, а го оцветяват. Не се примиряват с палитрата на ежедневието, не приемат, че вторниците и слоновете непременно трябва да бъдат сиви. Предпочитат света такъв, какъвто би могъл да бъде, ако въображението имаше последната дума.
Живка Иванова е от тези хора. И днес има достатъчно поводи за празнуване. Празнува живота, любимия си сезон – есента, новата си книга и, между другото, своята 75-годишнина. Последното обаче сякаш е най-маловажното обстоятелство в цялата тази история. Защото има възрасти, които се измерват с календар, и други, които се измерват с онова, което човек все още има да каже. Живка очевидно принадлежи към втората категория.
За нея по-важно е да споделя таланта си. Да продължава да създава светове и да намира читатели, които не се страхуват от необичайното и предпочитат животът да бъде шарен. Не непременно лесен, не непременно безоблачен, но шарен.
Защото понякога именно цветовете ни помагат да понесем действителността.
През 2016 г. Живка Иванова получава плакет „Пегас“
Живка Иванова обича магическия реализъм. Обича и ярките цветове. Затова не се учудвайте, ако в книгите ѝ попаднете на зелени вторници, шоколадови слонове и розови къщи. В нейния литературен свят чудатото не е нарушение на правилата, а естествено продължение на действителността. Там въображението не бяга от реалността, а я допълва с онова, което понякога ѝ липсва – малко магия, малко абсурд и достатъчно свобода.
Живка има и стихосбирка, озаглавена „Помпейско червено“ – по името на онзи специфичен, наситен цвят, с който са били изрисувани стените на домовете на заможните търговци в подножието на Везувий. Цвят, преживял векове под пепелта, за да продължи да носи в себе си едновременно разкош, история и усещане за нещо безвъзвратно застинало във времето.
Впрочем, като се има предвид колко много цвят има в литературния свят на Живка, може би не е случайно, че има дъщеря художник. Изглежда, в това семейство въображението не е оставено да скучае.
Новата книга на една от най-колоритните бургаски писателки се нарича „Мравките пият вода“. Сборник с разкази, който беше във фокуса на вчерашната среща в библиотеката. И ако заглавието ви кара да се усмихнете или да се замислите какво точно се случва в този литературен свят, вероятно вече сте на правилния път към Живка Иванова.
В новата ѝ книга морето и хората, свързали живота си с него, имат своето място. Присъства и Бургас – не просто като географска координата или фон, а като жива среда, със своя атмосфера, характери и особен начин на съществуване. Градът на хората, историите, паметта и малките човешки абсурди, от които понякога се ражда най-добрата литература.
Представянето на книгата беше подпомогнато от Елица Матеева – театрален и филмов критик, която също е изкушена от литературата, както и от издателя Румяна Емануилиду. Сред хората, уважили събитието с присъствието си, бяха заместник-кметът Диана Саватева и още едно талантливо бургаско перо – д-р Любомир Калудов.
Има нещо особено хубаво в подобни срещи. Те напомнят, че литературният живот на един град се създава от авторите, които продължават да пишат, от издателите, които им дават път към читателите, и от публиката, която намира време да се срещне с тях. От онези невидими връзки, благодарение на които една книга престава да бъде просто предмет и се превръща в част от общата памет.
А Бургас има с какво да се гордее в това отношение. Градът продължава да вдъхновява талантливи пера, които заслужават внимание не по силата на някаква местна сантименталност, а заради собствената си литературна стойност. Живка Иванова е едно от тях.
На 75 човек би могъл да си позволи да направи равносметка. Да погледне назад, да преброи написаното, изминатото и преживяното. Живка обаче очевидно предпочита да гледа напред – към следващата история, следващия цвят, следващия читател.
И може би това е най-хубавото в нейния празник. Че не става дума просто за годишнина, а за продължение. За човек, който продължава да вярва, че светът има какво още да му покаже и че литературата има какво още да му позволи.
Затова нека ѝ пожелаем здраве, вдъхновение и още зелени вторници, шоколадови слонове, дюли и мравки, които имат какво да кажат. Защото животът е достатъчно сериозен. И има нужда някой да му напомня, че може да бъде и вълшебен.
Лято посред ноември? Проф. Рачев очаква до 23 градуса
Парите на държавата под лупа! Ето как ще ги следим
Бюджет 2027 влиза в парламента
Награждават полицаите, изнасяли ранени от магистрала „Тракия“ на ръце
20 години България в ЕС: От трудния преход до Шенген и еврото
След недоволство в системата: Найденов се среща с висшите магистрати за заплатите
Таксите за Temu и Shein удариха френско летище: Нужни са 27 млн. евро, за да оцелее
Принц Уилям и Кейт изненадаха децата в Мумбай, играха крикет с легендата Сачин Тендулкар
Басейн, частен асансьор и библиотека с редки икони! Как изглежда имението, в което убиха Слави Бинев
23-ма задържани в Турция за измами с обещания за брак с българки
Нова светлина върху древността! „Акве калиде“ подготвя атракция на открито
38 държави бият тревога: Рискът от ядрена авария в Украйна расте, най-опасна ще е зимата
