МВР опроверга „ловеца на педофили“ Ален Симеонов: Никаква радушна среща в ГДБОП, оставил книги във фоайето

Ключови думи: Ален Симеонов, Георги Кузев, ловци на педофили, Училище за ловци на педофили, МВР, ГДБОП, 8 РУ София, Иван Демерджиев, убийство Георги Кузев, Пловдив, граждански активизъм, киберпрестъпност, сексуални престъпления срещу деца, саморазправа, СДВР

МВР категорично се разграничи от внушението, че е приело „радушно“ Ален Симеонов - човекът, който публично се представя като „ловец на педофили“ и е автор на книгата „Училище за ловци на педофили“. Реакцията идва след публикация на самия Симеонов във Facebook, в която той твърди, че при посещение в ГДБОП и 8-о Районно управление в София служители на реда са приветствали призива му за съвместна защита на обществото и децата. Отговорите на вътрешното министерство до в. „Сега“ обаче рисуват съвсем различна картина. Според МВР няма данни на 23 юни да се е провеждала каквато и да било среща между Симеонов и представители на ГДБОП или СДВР.

Версията на полицията е далеч по-прозаична. Ален Симеонов действително е посетил сградата на 8-о РУ, но според официалния отговор е стигнал само до фоайето, където оставил книги. Не се е срещал и не е разговарял с представители на районното управление, а оставените издания са били изнесени от фоайето малко по-късно. От министерството не уточняват дали книгите са били изнесени от самата сграда или просто преместени в друго помещение, но категорично отричат описаната от Симеонов картина на институционална среща и подкрепа.

Опасна мода сред тийнейджърите: Ловът на педофили се превръща в оправдание за насилие

Случаят придоби съвсем различна тежест след жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив. Мъжът бе примамен на среща, организирана чрез непълнолетно момиче, след което бе пребит, а по разследването бяха задържани младежи. В публичното пространство Кузев беше нарочен за „педофил“, но подобно определение не може да бъде приемано автоматично като доказан факт само защото е използвано от участници в подобни граждански акции или в социалните мрежи. Именно убийството постави с нова острота въпроса докъде може да стигне самоназначилото се правосъдие, когато граждани решат сами да разследват, разобличават и наказват други хора.

Ален Симеонов от години популяризира модел на действия, който сам определя като „учтив натиск“. На своя интернет сайт той твърди, че гражданското движение около подобни акции е установило над 200 предполагаеми педофили, като противопоставя този брой на едва трима осъдени от държавата. Там се предлага и книгата му „Училище за ловци на педофили“, която съдържа насоки за документиране на случаи, събиране на доказателства и подаване на сигнали. Самият факт, че подобна дейност се представя като заместител на недостатъчно ефективните институции, обаче повдига трудния въпрос кой определя вината и какво се случва, когато границата между граждански сигнал и саморазправа бъде премината.

След случая с Георги Кузев този въпрос вече не е академичен. Той има конкретна човешка цена. Събирането на информация за потенциално престъпление и предаването ѝ на полицията е едно, а организирането на срещи, публичното заклеймяване на хора и физическата разправа с тях е нещо съвсем различно. Независимо какво подозрение съществува срещу даден човек, наказателната отговорност се установява от разследващите органи и съда, а не от група в интернет или от хора, решили да действат като паралелна полиция.

Кой е Тесак и защо символът му се появи на снимка с пребития Георги Кузев

Именно в този контекст думите на Симеонов, че служителите на реда били демонстрирали симпатии към инициативата му, се оказват особено чувствителни. Подобно твърдение би могло да създаде впечатление, че институциите одобряват или дори насърчават граждански формирования, които сами издирват предполагаеми сексуални престъпници. МВР отхвърля точно това внушение. Политическото и професионалното ръководство на ведомството заявява, че не е информирано за срещи от такъв характер и вече е разпоредена проверка, която трябва да установи всички обстоятелства.

От вътрешното министерство не отговарят пред „Сега“ дали самата дейност на Ален Симеонов е предмет на разследване. Същият въпрос е бил отправен и към прокуратурата, но според публикацията конкретен отговор не е получен. Това оставя отворена темата докъде могат да стигат подобни инициативи, без да навлизат в територията на незаконно следене, принуда, разгласяване на лични данни или други действия, които сами по себе си биха могли да имат наказателноправни последици.

Паралелно с това МВР подчертава, че борбата срещу сексуалните престъпления спрямо деца не е оставена на доброволни „ловци“. Експертите от дирекция „Киберпрестъпност“ извършват постоянен мониторинг на интернет пространството, включително на платформи за споделяне на файлове и социални мрежи, популярни сред подрастващите. След последните тежки случаи с участието на деца министър Иван Демерджиев е разпоредил засилване на контрола и разширяване на проверките.

По данните, предоставени от МВР на „Сега“, само през юли са докладвани и премахнати над 56 хил. материала, свързани с детска сексуална експлоатация. Отделно са установени 170 случая на незаконно съдържание в социални мрежи и сайтове, свързано с насилие, тормоз и други недопустими материали, както и 811 онлайн заплахи. Министерството отчита още 129 случая на сексуално изнудване в интернет, 62 материала с терористична пропаганда и 36 платформи, разпространяващи фишинг измами и други злоупотреби.

МВР признава и един сериозен практически проблем - работата на българските служби често зависи от съдействието на международните технологични компании. При установяване на противоправно съдържание се изпращат множество искания към собствениците на съответните платформи и приложения. Част от тях остават без резултат заради различните политики за предоставяне на потребителски данни, което според ведомството затруднява своевременното пресичане на престъпленията. Това обаче е институционалният път - международни запитвания, цифрови доказателства, разследване, прокуратура и съд.

Тъкмо тук е и най-голямата разлика с философията на самозваните „ловци“. Държавата може да изглежда бавна, бюрократична и понякога недостатъчно ефективна, но тя разполага със законови правомощия, правила за събиране на доказателства и механизъм, при който подозрението трябва да бъде доказано. Гражданската група няма нито едно от тези правомощия. Когато към това се добавят социални мрежи, публични обвинения и младежи, убедени, че сами могат да раздават справедливост, опасността от трагична грешка става реална.

Затова опровержението на МВР около посещението на Ален Симеонов далеч не е дребен спор кой кого е посрещнал във фоайето на едно районно управление. Въпросът е дали държавата допуска да бъде използвана като символичен печат за легитимност върху подобни граждански акции. Отговорът на министерството засега е категоричен - няма данни за среща, няма потвърждение за подкрепа, а има само оставени книги и разпоредена проверка.

След смъртта на Георги Кузев тази граница вече трябва да бъде очертана пределно ясно. Борбата с престъпленията срещу деца е задължение на държавата и обществена кауза, но подозрението не е присъда, а гражданският активизъм не може да се превръща в паралелен наказателен кодекс. Иначе „ловът“ рискува да произведе точно онова, от което обществото би трябвало да се пази - хора, убедени, че добрата кауза им дава право сами да определят кой е виновен и как трябва да бъде наказан.