Бум на външен отит след морето: Лекари предупреждават за ухото на плувеца

Опитите за почистване с клечки могат да наранят слуховия канал и да задълбочат възпалението

Ключови думи: външен отит, ухо на плувеца, почивка на море, болка в ухото, УНГ, морски отит

Лекари отчитат ръст на пациентите с външен отит след почивка на море, като проблемът засяга хора, прекарвали продължително време във водата. Заболяването е известно и като „ухото на плувеца“ и се среща по-често през летните месеци.

Външният отит представлява възпаление на кожата на външния слухов проход. Влагата създава благоприятна среда за развитие на микроорганизми, а рискът се увеличава след често плуване и гмуркане в море или басейн.

Морето запуши ушите на хиляди бургазлии

Сред характерните оплаквания са болка, парене, сърбеж, усещане за запушено ухо и временно намаляване на слуха. При по-силно възпаление слуховият проход се подува и стеснява, което допълнително засилва дискомфорта.

Понякога хората приемат, че след плаж в ухото им просто е останала вода и изчакват проблемът да отшуми. Специалистите обръщат внимание, че зад подобно усещане може да стои и набъбнала ушна кал или вече развиващо се възпаление.

Д-р Марян Димоски, УНГ: Вода в ухото? Няма такова нещо!

Допълнителен риск носи опитът ушният канал да бъде почистен с клечки или други предмети. Така кожата може да бъде наранена, а малките травми да улеснят развитието на инфекция. При вече възникнал външен отит подобни действия могат да влошат състоянието.

Лекарите посочват, че болката при външен отит често се усилва при докосване или движение на ушната мида. Възможни са още отделяне на секрет и осезаемо заглъхване на засегнатото ухо.

Най-често проблемът се проявява по време на морската ваканция или непосредствено след нея. Продължителното задържане във вода и топлото време създават условия, при които естествената защита на слуховия канал се нарушава.

При продължаваща болка, секрет или намален слух специалистите препоръчват преглед при УНГ лекар вместо самолечение. Точната причина за оплакванията се установява при преглед, след което се определя и подходящото лечение.