Мароко се чувства окуражено: Влиянието на Тръмп е в светлината на прожекторите след катастрофата в Сеута

Ключови думи: The Guardian, Доналд Тръмп, Мароко, Сеута, Испания, Педро Санчес, Мохамед VI, Западна Сахара, мигранти, САЩ, Рабат, Вашингтон, Алжир, Полисарио, Европейски съюз, миграционна криза

Близките отношения между Доналд Тръмп и Мароко попаднаха под ново международно внимание след смъртоносното масово преминаване на десетки хиляди души към испанския автономен град Сеута, пише The Guardian. Британското издание проследява серия от дипломатически жестове между Вашингтон и Рабат и поставя въпроса дали засилената подкрепа от САЩ е дала на мароканското ръководство по-голяма увереност в отношенията му с Испания. Анализаторите, разговаряли с медията, не представят доказателства, според които Мароко е организирало мигрантския поток. Те допускат друг сценарий - силите за сигурност да са следили разпространяващите се онлайн призиви и да са оставили ситуацията да се развие по-дълго от очакваното.

Повече от 70 000 души преминаха към Сеута за кратък период, преди огромната част от тях да се върнат в Мароко, а човешката цена превърна граничния пробив в една от най-тежките миграционни трагедии в района. Хиляди стигнаха до испанската територия през морето или край граничните съоръжения, след като в TikTok, Facebook и WhatsApp се разпространиха твърдения за отворена граница. Испанското разузнаване свързва част от слуховете с погрешни интерпретации на съдебно решение за връщането на мигранти, пристигнали по море.

Флагман.бг проследи първите часове на кризата, когато десетки хиляди души преминаха от Мароко към Сеута, а Испания изпрати армия, полиция и морски екипи.

Директорът на проекта за Северна Африка в International Crisis Group Рикардо Фабиани казва пред The Guardian, че съществуват основания да се обсъжда мароканска роля, но признава липсата на ясен мотив и категорично доказателство. Според анализа му Рабат не е непременно архитект на случилото се, но отношенията с администрацията на Тръмп и старият спор за Сеута са фактори, които заслужават внимание. Фабиани обръща внимание върху способността на мароканските служби да следят разговорите в социалните мрежи преди подобни събития. Оттук идва и въпросът дали властите са преценили да не пресекат движението още в началния му етап.

Мароко отхвърля подобна версия. Вътрешното министерство на кралството посочи разпространението на подвеждаща информация в дигиталното пространство като причина за събирането на толкова хора край границата, а високопоставен марокански представител заяви пред AFP, че силите за сигурност са били изправени пред огромна тълпа. Според Рабат използването на сила срещу подобна концентрация от хора не представлява реалистично решение. Испанската министърка по миграцията Елма Саис от своя страна заяви, че Мадрид не е получил предварително предупреждение, което да показва очаквания мащаб на събитията.

Подозренията получават допълнителна политическа тежест заради необичайно топлите отношения между Рабат и Вашингтон. Мароко обяви през 2026 г., че ще бъде първата африканска държава, която ще се присъедини към създадения от Тръмп Съвет на мира, а американският президент изпрати поздравление до крал Мохамед VI по повод 27 години на трона. Почти символичен връх на тази близост стана названието Donald J. Trump Highway, свързано с пътния коридор Тизнит - Дахла, преминаващ към територията на Западна Сахара. Тръмп публично благодари на мароканския монарх за жеста.

Корените на сегашното сближаване водят към първия президентски мандат на Тръмп. През 2020 г. САЩ признаха претенцията на Мароко за суверенитет над Западна Сахара, докато Рабат се съгласи да нормализира отношенията си с Израел. Решението промени дипломатическото равновесие около продължаващия от десетилетия спор между Мароко и подкрепяния от Алжир фронт Полисарио. Още тогава Flagman.bg разгледа решението на Тръмп за Западна Сахара и риска американската позиция да размести силите в Северна Африка.

Нова чувствителна формулировка се появи и в доклад на американския Конгрес, посочен от The Guardian. В документа Сеута и Мелиля са описани като испански администрирани градове, разположени на мароканска територия и обект на дългогодишни претенции от Рабат. Формулировката не представлява официално признаване от САЩ на марокански суверенитет над Сеута, но предизвика внимание заради дипломатическата чувствителност на всяка промяна в езика по този спор. Мароко не признава испанския суверенитет над Сеута и Мелиля, докато Мадрид ги разглежда като неразделна част от Испания.

В същия момент отношенията между администрацията на Тръмп и правителството на Педро Санчес са силно обтегнати. The Guardian припомня отказа на Мадрид да предостави американски бази за операции по време на войната с Иран, противопоставянето на Санчес на целта за 5% разходи за отбрана и критиките му към действията на Израел в Газа. След кризата в Сеута американският вицепрезидент Джей Ди Ванс и Държавният департамент насочиха обвиненията си към политиката на испанското правителство, без публично да поставят въпроса за действията на Мароко. Тръмп сам превърна кадрите от Сеута в аргумент във вътрешната политика на САЩ и предупреди американците как според него би изглеждала страната при завръщане на демократите във властта.

Историята има пряк прецедент от май 2021 г. Тогава Мароко разхлаби контрола по границата и повече от 8000 души преминаха към Сеута в разгара на дипломатически конфликт с Испания. Причината беше решението на Мадрид да приеме за лечение лидера на Полисарио Брахим Гали, което предизвика остър отговор от Рабат. Хайзам Амира-Фернандес от мадридския Център за съвременни арабски изследвания определя подобен подход като част от набор хибридни инструменти за преследване на политически цели.

Днешната ситуация е още по-чувствителна заради затоплянето на отношенията между Испания и Алжир - основния регионален съперник на Мароко и традиционен поддръжник на Полисарио. Педро Санчес посети Алжир през юли след години на напрежение, а наблюдатели виждат в това допълнителен източник на раздразнение в Рабат. The Guardian посочва и друг прочит - Мароко да се чувства по-сигурно заради отношенията си с Белия дом и така да е склонно към по-твърдо отстояване на собствените си интереси. Това остава аналитична теза, а не установен факт.

Най-тревожният извод в анализа засяга Европа. ЕС разчита силно на сътрудничеството с Мароко за ограничаване на миграцията през западната част на Средиземноморието, а кралството едновременно е важен търговски партньор и държава със собствени териториални и външнополитически цели. Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер също предупреди след кризата, че зависимостта от добрата воля на съседни държави оставя Съюза уязвим. Флагман.бг проследи и човешката цена на кризата в Сеута, докато Испания и Мароко продължиха да идентифицират загиналите и изчезналите.

Според Фабиани кризата е демонстрация на слабост, която Европа трудно ще пренебрегне при следващ спор с Рабат. Саид Садики от Мароканския институт за политически анализ описва отношенията със САЩ като период на изключителна близост, но подчертава, че Рабат продължава да поддържа отношения с ЕС, Китай и държавите от Персийския залив. Тази дипломатическа линия позволява на Мароко да търси американска подкрепа, без да се отказва от европейските си партньорства. След Сеута въпросът вече не е само кой контролира границата, а докъде стига политическата цена на европейската зависимост от този контрол.