Пенсионерите крепят цели сектори

Ключови думи: работещи пенсионери, НОИ, пенсии, пенсионери в България, недостиг на кадри, здравеопазване, бюджетен сектор, търговия, охранители, строителство, пенсионна възраст, дълголетници

Българската икономика разчита на 231 210 осигурени работници, които получават лична пенсия за стаж и възраст, показва статистическият годишник на Националния осигурителен институт за 2025 г. В тази група влизат 113 711 мъже и 117 499 жени, останали на пазара на труда след пенсионирането си. За година броят им е нараснал с 5422 души, тъй като в края на 2024 г. НОИ е отчел 225 788 работещи пенсионери от същата категория. Данните показват, че възрастните служители вече заемат трайно място в бизнеса, администрацията, здравеопазването, търговията, охраната и строителството.

Числото 231 210 обхваща само осигурените лица с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 31 декември 2025 г. По-широката група на работещите пенсионери е по-голяма, защото включва хора с инвалидни и други трудови пенсии. НОИ обяви през март 2026 г., че ще преизчисли служебно пенсиите на над 355 хиляди души, които са работили и са придобили осигурителен стаж през предходната година. Двете стойности не си противоречат, тъй като са формирани по различен обхват и методика.

Вижте защо все повече българи продължават да работят след пенсионирането си

Бюджетният сектор е най-големият отделен работодател на хора с лични пенсии за стаж и възраст. В държавните и общинските структури са заети 59 519 пенсионери, от които 21 675 са мъже, а 37 844 са жени. Само за година броят им се е увеличил с 2812 души спрямо отчетените 56 707 в края на 2024 г. Статистиката включва и работещите пенсионери от сектор „Сигурност“, уточняват от НОИ.

Здравната система също остава силно зависима от служители, които вече са придобили право на пенсия. Сборът на отделните категории за хуманно здравеопазване и болнична дейност достига 20 025 осигурени пенсионери. Жените са 15 801, а мъжете - 4224, което отразява големия дял на медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите, лаборантите и другите здравни специалисти. Без този кадрови ресурс недостигът на персонал в лечебните заведения би се изострил допълнително.

Сред работещите пенсионери в здравния сектор са 7649 души в болничната дейност извън специално обособените длъжности за началници на клиники и медицински специалисти. Още 5880 работят в хуманното здравеопазване и ветеринарномедицинската дейност, а 4184 са медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори и лаборанти в болници. НОИ отчита и 852 началници на клиники или отделения, които получават пенсия и продължават професионалната си дейност. Други 1460 пенсионери работят като медицински специалисти извън посочената болнична категория.

Всеки втори лекар в България вече е над 55 години

Търговията и автомобилните услуги осигуряват работа на общо 19 624 пенсионери. В търговията на едро и дребно и при ремонта на автомобили са заети 17 232 души, а още 2392 работят с лекарства, медицинска техника и фармацевтични стоки. Жените в тези дейности са 12 467 и значително превъзхождат мъжете. Възрастните служители често застават зад касите и щандовете, където работата изисква постоянна комуникация с клиентите и добро владеене на български език.

Охранителният бизнес разчита на 15 256 работещи пенсионери, като 14 253 от тях са мъже. Жените в дейностите по разследване и охрана са 1003. Данните очертават сектор, в който почти целият пенсионерски кадрови ресурс е съставен от мъже с предишен професионален опит в армията, полицията, администрацията или частната сигурност. НОИ не публикува информация за конкретните длъжности, работното време и възнагражденията на тези служители.

Над 11 хиляди служители в пенсионна възраст продължават да работят в МВР

Строителството задържа на работа 11 643 пенсионери. Най-голямата част от тях - 9011 души - участват в изграждането на сгради и съоръжения или в специализирани строителни дейности. При строителството на пътища, автомагистрали и самолетни писти работят 2157 пенсионери, а други 475 са заети при електрически и телекомуникационни мрежи. Мъжете са огромното мнозинство във всяка от тези групи.

Хотелите и ресторантите дават работа на 6383 пенсионери, сред които 4654 жени и 1729 мъже. Образователната система разчита на 3009 души с пенсия за стаж и възраст, като жените са близо две трети от тях. В държавното управление са заети 3493 пенсионери, а в научноизследователската и развойната дейност - 1094. Тези числа показват присъствието на възрастни кадри както при обслужващите професии, така и на позиции, изискващи квалификация и натрупан опит.

НОИ е отчел и 30 професионални футболисти, които получават лична пенсия за стаж и възраст. Сред тях има 26 мъже и четири жени. Статистиката не посочва възрастта на състезателите, клубовете им или основанията, по които са придобили пенсионни права. Част от спортистите, служителите в силовите ведомства, миньорите и работещите при тежки условия придобиват право на пенсия преди общата възраст за страната.

През 2025 г. общата пенсионна възраст е била 64 години и 8 месеца за мъжете и 62 години и 4 месеца за жените при изпълнено изискване за осигурителен стаж. За 2026 г. границата се повиши до 64 години и 9 месеца за мъжете и 62 години и 6 месеца за жените. Част от работещите пенсионери още не са достигнали тези възрасти, тъй като законът предвижда отделни режими за силовите структури, първа и втора категория труд, учителите и някои професии в културата. Основната група обхваща хора, които остават на работа и след навършването на стандартната пенсионна възраст.

Статистиката на НОИ не показва защо пенсионерите продължават да работят. От регистрите не се установява дали водещият мотив е недостигът на доходи, желанието за професионална активност, липсата на заместници или комбинация от тези причини. Данните не обхващат и хората, които работят без трудов договор и без осигурителни вноски. Поради това не може да се определи надеждно броят на пенсионерите в сивия сектор.

Разликите в пенсионните доходи изпъкват най-силно при хората над 95 години. В края на 2025 г. НОИ отчита 6642 души в тази възрастова група с лична първа пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мъжете са 1879, а жените - 4763, което означава, че жените са над два пъти и половина повече. Средният основен месечен размер за цялата група е 804,75 лева.

Защо най-старите пенсии изостават спрямо новоотпуснатите

Разликата между половете при дълголетниците е значителна. Мъжете над 95 години получават среден основен размер от 1146,46 лева, докато при жените сумата е 669,94 лева. Тези стойности отразяват осигурителния стаж, доходите и професионалния път на поколения, работили при различни условия. Размерите са основни и не включват непременно всички добавки към месечното плащане.

При личните пенсии за стаж и възраст по общия режим 332 990 души вече са навършили 80 години. Те представляват 23,7% от общо 1 406 348 пенсионери в тази конкретна статистическа група. Жените над 80 години са 226 370, а мъжете - 106 620. За девет години делът на най-възрастните в тази категория се е увеличил от 21% през 2017 г. до близо една четвърт през 2025 г.

През 2025 г. НОИ е отпуснал 48 795 нови лични първи пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“. Отделно са отпуснати 1915 пенсии от фонда за лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, който обхваща служители от сигурността и отбраната. Така общият брой на новите лични пенсии за стаж и възраст в двата фонда достига 50 710. Разграничението е важно, защото различните официални таблици дават различни стойности според включените групи.

Само 90 от новите пенсионери в основния фонд са били на възраст до 49 години включително. Най-голямата част са придобили право на пенсия между 60 и 69 години, когато приключва професионалният път на повечето осигурени лица. Единични случаи показват и отпускане на първа пенсия след навършени 80 години, най-често при късно натрупан изискуем стаж или забавено подаване на документи. Кодексът за социално осигуряване допуска пенсия при непълен стаж след 67-годишна възраст, когато човек има поне 15 години действителен осигурителен стаж.

Работещите пенсионери смекчават недостига на кадри, но данните разкриват и дългосрочен проблем за пазара на труда. Здравеопазването, охраната, търговията, строителството и бюджетният сектор трудно запълват част от свободните позиции без хора, които вече са достигнали пенсионна възраст. За работодателите те носят опит и готовност за незабавно включване в работата, а за самите пенсионери трудовият доход допълва месечната пенсия. Увеличението с 5422 души за година показва, че тази зависимост продължава да расте.