Почина актрисата Наталия Дончева на 56 години

Ключови думи: Наталия Дончева, почина Наталия Дончева, българска актриса във Франция, Пламен Дончев, Doc Martin, Joséphine ange gardien

Българо-френската актриса Наталия Дончева, позната на милиони зрители от френските сериали Doc Martin и Joséphine, ange gardien, почина на 1 август на 56-годишна възраст, съобщи нейният агент Лоран Саври пред Le Figaro. Той я определи като изключително талантлива артистка, която печели публиката с прецизна игра, елегантност и пълна отдаденост към професията. Причината за смъртта ѝ не е обявена. Новината предизвика вълна от реакции сред нейни партньори от киното, телевизията и театъра във Франция.

Наталия Дончева е родена на 31 декември 1969 година в София в семейство, свързало България и Франция. Баща ѝ е актьорът Пламен Дончев, едно от разпознаваемите лица на Сатиричния театър, а майка ѝ Режин Виолет Маргьорит е французойка и бивш дипломат. Наталия започва подготовката си в тогавашния ВИТИЗ, където изучава българската и руската театрална школа. На 19 години заминава за Франция и продължава образованието си в престижната парижка школа ENSATT, известна като училището на улица Бланш.

Флагман.бг разказва за актьорския кръг около Пламен Дончев и звездите на българското кино

Първите ѝ стъпки пред камера са в България, където участва във Време за път през 1987 година и в култовата черна комедия Адио, Рио две години по-късно. След преместването си в Париж театралните роли бързо се редуват, а Дончева играе в произведения на Шекспир, Чехов, Гогол и Булгаков. Сред важните ѝ срещи на сцената остава постановката Hysteria, режисирана от Джон Малкович. Талантът ѝ носи наградата за млад артист на френската организация ADAMI и отваря пътя към киното и телевизията.

Френската публика я свързва с десетки телевизионни продукции, в които тя изгражда ярки и различни персонажи. Дончева участва в Julie Lescaut, Une femme d'honneur, Alice Nevers и няколко епизода на Joséphine, ange gardien заедно с Мими Мати. Между 2010 и 2015 година тя изпълнява постоянната роля на Жюли Дервил в четири сезона на Doc Martin с Тиери Лермит. Героинята ѝ се превръща в една от най-разпознаваемите роли в нейната телевизионна кариера.

Наталия Дончева и Кина Дашева остават част от историята на филма Адио, Рио

Киното ѝ дава пространство за по-дълбоки и драматични образи. В канадския филм Sashinka тя играе Елена, руска имигрантка и майка с труден характер, като изпълнението ѝ носи номинация за наградата Iris за поддържаща женска роля през 2019 година. Същата международна разпознаваемост идва с образа на мадам дьо Жонкьер във филма Mademoiselle de Joncquières на Еманюел Муре. През 2018 година Дончева участва и в L'Apparition на режисьора Ксавие Джаноли.

Връзката ѝ с театъра остава постоянна през цялата ѝ кариера. През 2016 година тя се превъплъщава в американската писателка Дороти Паркър в спектакъла Excusez-moi pour la poussière. Три години по-късно играе до Даниел Отьой във Въображаемият болен на Молиер в Театър дьо Пари. Дончева преминава естествено между класическата драматургия, съвременния театър, телевизионната популярност и авторското кино.

Стъклената река събра Наталия Дончева с Иван Ласкин, Стефан Данаилов и Захари Бахаров

През 2010 година актрисата се завръща пред българската публика с главната женска роля в Стъклената река на режисьора Станимир Трифонов. Тя играе Елен Тибо, французойка с български корени, която пристига в загадъчно село след смъртта на своя баща. Нейни партньори са Стефан Данаилов, Стефан Вълдобрев, Иван Ласкин, Лидия Инджова и Захари Бахаров. Образът носи лична близост за Дончева, която също живее между две държави и две култури.

Сред последните ѝ телевизионни изяви са криминалната поредица Les Disparus de la Forêt-Noire през 2023 година и епизод от Disparition inquiétante през 2024 година. След смъртта ѝ Мишел Ското ди Карло я нарече голяма актриса, а Кристин Сити си спомни за нея като за забавна, силна, обичаща и достойна жена. Татяна Гусеф припомни общите им снимачни дни в Бретан за Doc Martin. Наталия Дончева оставя след себе си десетки роли и кариера, в която българският ѝ произход остана видима част от нейното присъствие на френската сцена и екран.