Парламентът прекрои изборите: Задължителни машини, курсове за СИК и глоби до 15 000 евро

Ключови думи: Изборен кодекс, машинно гласуване, президентски избори 2026, ЦИК, секционни избирателни комисии, обучение на СИК, избори на 25 октомври, глоби за медиите, екзитпол, район Чужбина, секции извън ЕС, тактилен шаблон, аудиоинтерфейс

Машините отново стават задължителни в големите избирателни секции, членовете на комисиите ще минават през курсове в ЦИК, а медиите рискуват глоби до 15 000 евро при повторно нарушение на изборните правила. Народното събрание прие окончателно поредните промени в Изборния кодекс преди президентския вот на 25 октомври.

Депутатите приключиха гласуването ден преди края на парламентарната сесия. След последното заседание народните представители излизат във ваканция до 25 август, а подготовката на изборите ще продължи по новите правила.

В секциите с над 300 избиратели гласуването ще става задължително с машина. Хартиените бюлетини там ще се пазят като резервен вариант и ще влизат в употреба при технически проблем, който спира работата на устройството. В секциите с по-малко от 300 души вотът остава на хартия.

По този начин хартиени бюлетини ще се ползват като основен начин за гласуване в над 3000 от общо около 12 000 секции. В останалите избирателят ще подава гласа си през устройство, което отпечатва контролна разписка.

Бомба в парламента седмици преди вота: Как започна битката за връщането на машините

Предложението на Продължаваме промяната машините да станат задължителни още в секциите с над 100 избиратели не получи подкрепа. Управляващите посочиха липсата на време и средства за закупуване на допълнителни устройства преди президентските избори.

Министерството на външните работи също е изразило резерви за по-ниския праг. Причината е свързана с транспортирането, съхранението и техническото обезпечаване на повече устройства до отдалечени точки по света.

На последния национален вот машини са били изпратени в 130 секции зад граница. При праг от 100 избиратели броят им би достигнал около 420, включително секции в Австралия и Нова Зеландия. При окончателно приетия праг от над 300 души устройства ще са нужни в 236 секции извън България.

Машините вече няма да изпълняват само ролята на принтери. След края на изборния ден всяко устройство ще отпечатва протокол с отчетения резултат. Секционната комисия ще преброява ръчно и пуснатите в кутията контролни разписки, след което ще сравнява двата резултата.

Двойната проверка връща модела от изборите през юли 2021 г. Целта е електронното отчитане да намали грешките при попълването на протоколите, а ръчното броене да осигури допълнителна проверка при съмнения или разминаване.

В началото на годината депутатите отхвърлиха изцяло машинния вот и настояха за смесено гласуване

С окончателното решение отпадна предложението на ДПС вотът да остане само с хартиени бюлетини, които да се отчитат от специални сканиращи машини. От ГЕРБ заявиха, че подкрепят идеята като принцип, но подобна промяна представлява цялостен нов модел и не следва да влиза между първото и второто четене на законопроекта.

По време на дебата Цвета Караянчева заяви, че макар да е машинен инженер и да има техническа подготовка, не възнамерява да гласува чрез устройство. Председателят на правната комисия проф. Янка Тянкова от Прогресивна България отговори, че предложението за сканиращи устройства излиза извън рамките на разглеждания законопроект и изисква пълна ревизия на кодекса.

Втората голяма промяна е създаването на специално обучително звено към Централната избирателна комисия. То ще организира периодични курсове за хората, които желаят да участват в секционни и районни избирателни комисии.

Обученията няма да се провеждат единствено непосредствено преди избори. Завършилите курс ще получават сертификат и ще влизат в публичен електронен регистър. При назначаването на съставите на комисиите обучените кандидати ще получават предимство.

Новото звено трябва да намали грешките, породени от неправилно попълване на изборните книжа, неразбиране на протоколите и различно тълкуване на указанията. При предишни избори проверките откриха голям брой несъответствия, а представители на изборната администрация признаха, че част от членовете на СИК не разбират логиката на протокола.

Промяната поставя начало на по-професионална изборна администрация, за каквато Общественият съвет към ЦИК настоява от години. Законът не въвежда задължително образование за всички членове на комисиите, но създава постоянен механизъм за подготовка и оценяване на знанията им.

Предложението на Възраждане членовете на СИК задължително да имат поне основно образование не беше прието. Управляващите посочиха риск подобно ограничение да противоречи на Конституцията, въпреки задължителното училищно образование до 16-годишна възраст.

Парламентът отстъпи от намерението да забрани на социологическите агенции да предоставят междинни данни от екзитпол преди края на изборния ден. Текстът получи подкрепа в правната комисия, но отпадна при окончателното гласуване в пленарната зала.

Вместо санкции за социолозите депутатите увеличиха рязко глобите за медиите, които нарушават ограниченията за публикуване на резултати преди края на вота. Санкцията вече ще бъде между 5000 и 10 000 евро, а при повторно нарушение - между 10 000 и 15 000 евро.

Общественият съвет към ЦИК поиска край на междинните екзитполове в изборния ден

Първоначалната идея включваше и по-широка забрана за агитация и публикуване на изборни резултати в социалните мрежи в деня за размисъл и преди затварянето на секциите. Депутатите променяха текстовете няколко пъти, но не успяха да изработят точна граница между медийно съдържание, политическа агитация и публикации на граждани.

Промяна в разпределението на депутатските мандати между районите няма да има. Избирателният район Чужбина отпадна окончателно от закона, след като предложенията той да излъчва поне четирима народни представители не събраха необходимата подкрепа.

Поддръжниците на отделния район настояха, че българите зад граница трябва да гласуват преференциално за свои представители и да разполагат с депутати, към които да се обръщат по конкретни проблеми. Мнозинството защити позицията, че всеки народен представител представлява всички български граждани, независимо от мястото, на което живеят.

Как предишните промени ограничиха секциите извън Европейския съюз

Парламентът премахна ограничението за максимум 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства в държавите, които не членуват в Европейския съюз. За откриването на секция в конкретно населено място ще са нужни поне 40 предварително подадени заявления.

Не беше прието предложението секции автоматично да се разкриват и на места, където през последните пет години на поне едни избори са гласували 100 или повече души. Така подаването на заявления остава задължителното условие за откриване на нова секция зад граница.

Промените въвеждат и мерки за самостоятелното гласуване на незрящи и слабовиждащи хора. Още за президентските избори на 25 октомври всяка секция трябва да разполага с тактилен шаблон, който да подпомага избирателите при отбелязването на избора.

За местните избори през следващата година машините трябва да получат аудиоинтерфейс, чрез който да дават гласови инструкции. Предвижда се и функция за увеличаване на шрифта за хората с намалено зрение.

Аудиоинтерфейсът няма да бъде готов за президентския вот, тъй като изисква разработване на нов софтуер и провеждане на обществена поръчка. Промените бяха предложени от незрящия депутат Иван Янев от Прогресивна България, който определи приемането им като гаранция за тайната на вота на хората със зрителни увреждания.

Новите правила ще преминат първия си реален тест на президентските избори. ЦИК трябва да подготви машините, методическите указания, тактилните шаблони и обученията за комисиите в оставащите до 25 октомври месеци.