Какво следва след промените в Изборния кодекс

Ограничението за изборните секции в чужбина създава бариери пред упражняване правото на глас и се нарушава принципа на равенство

Ключови думи: българия, изобрен кодекс, промени, какво следва, изборни секции, чужбина

Случиха се две промени в Изборния кодекс – едната е свързана с ограничаване до 20 секции на броя на секциите в държави извън Европейския съюз и другата е отлагане влизането в сила на район „чужбина”. Първата има юридически и обществено-политически аспект. Аз подкрепям ветото на президента, защото смятам, че така с такова ограничение се създават бариери пред упражняване правото на глас и се нарушава принципа на равенство.  Това каза бившият председател на ЦИК Ивилина Алексиева-Робинсън пред nova.bg.

Тя посочи, че подкрепя отлагането на влизането на район „чужбина” за 1 януари 2028 година. И допълни, че няма значение за резултатите дали има такъв район, или не, защото след като се отчете вотът, се прави разпределението на депутатите. В този случай в район „чужбина” има допълнителни листи и ще бъдат избрани хора от тях, но тези листи също се правят от политическите партии и коалиции, регистрирани в ЦИК, коментира още Алексиева-Робинсън. Също така допълни, че има ограничение кой може да бъде кандидат за депутат. Тя обясни, че такъв район трябва да има своите граници и избирателно тяло – също като останалите райони у нас, но е трудно да се определи колко българи живеят извън страната. Алексиева- Робинсън каза още, че е трудно да се следи предизборната кампания в чужбина.

Консултантът към ЦИК доц. Златогор Минчев каза, че обществената поръчка за машините за вота е на базата на неясен брой секции. И така, с по-малко секции, ако възникне проблем с някоя машина, ще има достатъчно, за да може да бъде заменена. Експертът каза още, че за параметризацията и развозването на машините е определена старата цена 4,4 милиона евро без ДДС, но фирмата изпълнител може да поиска друга цена. И допълни, че „така, както е направено, само тази фирма може да изпълни поръчката”. Той подчерта, че така, както е направена технологията, само конкретна фирма доставчик може да я управлява. Всякакви други методи се водят като нарушаване на авторските права, допълни още той.

Алексиева-Робинсън каза, че трябва да има стрес тест на хартията за бюлетините от машинното гласуване. Тя посочи, че липсва законова уредба какво трябва да се направи, ако машината не отпечата бюлетина.