КНСБ: Пазаруваме по германски цени с български заплати

Ключови думи: КНСБ, Любослав Костов, германски цени, български заплати, минимална работна заплата, цени на храните, покупателна способност, здравеопазване, доплащане от пациентите, работно време, доходи, Евростат

Българските работници плащат за част от основните храни цени, близки до тези в развитите европейски държави, но продължават да получават най-ниската минимална заплата в Европейския съюз, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

В свой анализ той поставя под съмнение икономическия модел, основан на ниски възнаграждения, износ на суровини и ограничено производство на стоки с висока добавена стойност. Според него България постепенно е загубила позиции в електрониката, машиностроенето, енергетиката и земеделието, докато зависимостта от внос се увеличава.

„Пазаруваме по германски цени с български заплати“, обобщава Костов. Изразът не означава, че общото ценово равнище в България е равно на това в Германия, но отразява болезненото доближаване при част от най-често купуваните храни.

Официалните данни на Евростат показват, че през 2025 г. общото равнище на потребителските цени в България е било 63% от средното за ЕС. При храните и безалкохолните напитки обаче разликата е значително по-малка - българското равнище достига 82,7% от средноевропейското.

Германия остава по-скъпа като цяло. При храните нейният индекс е 121,5% от средното за ЕС. Това показва, че определението за германски цени е силно послание за отделни продукти, а не буквално описание на цялата потребителска кошница.

Ядем на германски цени, а заплатите ни са няколко пъти по-ниски

Наблюдението на КНСБ върху малката потребителска кошница обаче показва, че при продукти като прясното мляко, ориза и олиото България достига едни от най-високите цени в ЕС. Проблемът е, че тези стоки заемат по-голяма част от бюджета на хората с ниски доходи.

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата в България е 620 евро, докато в Германия е 2343 евро. В номинално изражение българското минимално възнаграждение е малко над една четвърт от германското.

Разликата намалява, когато доходите бъдат преизчислени според покупателната способност, защото много услуги и разходи за жилище остават по-евтини в България. Дори тогава обаче българският работник разполага със значително по-ограничен бюджет за храна, техника, автомобили, лекарства и други стоки, които се търгуват на международен пазар.

КНСБ изчислява, че човек на минимална заплата в Германия може да купи около 30 малки потребителски кошници, докато работещият на минимално възнаграждение в България може да си позволи приблизително 15.

Минималната заплата в България остава най-ниската в Европейския съюз

Костов насочва вниманието и към продължителността на работното време. Българите не работят най-много в ЕС, както гласи една от разпространените формулировки, но са сред държавите с най-дълга работна седмица.

През 2025 г. реално отработеното време в България е средно 38,7 часа седмично. Същата стойност отчита Полша, а по-дълга седмица има единствено Гърция с 39,6 часа. Средното равнище за ЕС е 35,9 часа, а в Германия - 33,9 часа.

Тези числа се влияят и от разпространението на непълната заетост, която е много по-голяма в Западна Европа. Въпреки това сравнението показва, че по-дългото присъствие на работното място не гарантира по-висока производителност или по-добро заплащане.

Делът на възнагражденията и осигуровките на наетите работници в българската икономика също остава под средния за ЕС. По предварителни данни компенсацията на наемния труд е около 46% от БВП през 2025 г. През предходни години показателят се движеше между приблизително 42 и 45%.

Костов противопоставя този дял на приходите, които остават като печалба за бизнеса. Неговата теза е, че създадената стойност не се разпределя достатъчно към хората, които я произвеждат, и че увеличението на производителността трябва да води до по-бърз ръст на възнагражденията.

Другият голям проблем е здравеопазването. Главният икономист на КНСБ посочва доплащане от над 40% директно от пациентите. Последният подробен преглед на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отчита по-нисък, но все още изключително висок дял.

През 2023 г. българските домакинства са покрили от джоба си около 36% от всички здравни разходи при средно 19% за държавите от ОИСР. Най-голямата част от тези плащания - над две трети - е свързана с лекарства.

Това означава, че твърдението за над 40% не отразява най-новата налична стойност, но основният извод остава непроменен - българският пациент доплаща почти двойно повече от обичайното за развитите здравни системи.

Българите остават сред пациентите, които плащат най-много от джоба си за лечение

Финансовата тежест се съчетава с неравен достъп до медицинска помощ. В малките населени места липсват общопрактикуващи лекари, специалисти и аптеки, докато в големите градове има силна концентрация на болници, диагностични центрове и търговски обекти.

Костов критикува и зависимостта на България от вносни земеделски продукти. Той посочва високи дялове при месото, млякото и зеленчуците, въпреки добрите природни условия за производство.

Точният процент на вноса зависи от конкретната стока, годината и начина на изчисляване. Вносът на свинско месо например има много по-голям дял от този при други видове месо, а при плодовете и зеленчуците зависимостта се променя силно според сезона.

Общият проблем е, че България изнася значителни количества зърно и суровини, но внася преработени храни с по-висока добавена стойност. Така част от печалбата, работните места и данъчните приходи остават извън страната.

Според Костов моделът на евтината работна ръка вече е изчерпан. Ниското заплащане може временно да привлича производства с малка добавена стойност, но насърчава емиграцията, задълбочава демографската криза и оставя икономиката зависима от евтин труд.

Главният икономист на КНСБ настоява за изпреварващо увеличение на доходите, по-активен контрол върху нелоялните търговски практики и промяна в данъчната политика. Синдикатът поддържа тезата, че тежестта върху труда трябва да бъде намалена, а облагането на капитала и големите печалби - преразгледано.

Сравнението с Германия не може да бъде сведено само до цената на хляба, млякото или олиото. То включва заплатите, данъците, жилищните разходи, качеството на обществените услуги и размера на сумите, които хората доплащат за здраве и образование.

България все още е по-евтина държава по общо ценово равнище. За домакинствата с ниски доходи обаче това предимство постепенно се стопява, защото храните, лекарствата и енергията заемат голяма част от месечния им бюджет. Именно там предупреждението на КНСБ звучи най-силно - доходите изостават от цените на стоките, без които човек не може да живее.