НОИ сезира прокуратурата за съмнителни 77 "френски безработни"

Само едно лице е признато за виновно, а след европейското решение съдът потвърди първите 120 обжалвани акта на НОИ

Ключови думи: френска безработица, НОИ Благоевград, обезщетение за безработица, фиктивна заетост, работа във Франция, Районна прокуратура Благоевград, Съд на Европейския съюз, дело C-116/25, Кодекс за социално осигуряване, злоупотреби с обезщетения

Териториалното поделение на Националния осигурителен институт в Благоевград е сезирало Районната прокуратура за 77 души, декларирали кратка заетост във Франция, за да поискат високи обезщетения за безработица в България. Проверява се дали посочените работодатели и кандидатите за плащания са участвали в престъпна схема с фиктивни трудови договори.

Съмненията възникнали заради големия брой заявления, в които хора твърдели, че са работили във Франция само един, два или три дни. След прекратяването на тази заетост те се връщали в България и подавали документи за обезщетение, изчислявано според високия доход от последното им работно място.

НОИ поискал от френската компетентна институция да провери конкретни работодатели. Контролните органи изследват дали трудовите правоотношения са били реални, дали хората действително са изпълнявали служебни задължения и дали изобщо са се намирали във Франция през посочените периоди.

Схемата, при която безработни получаваха по над 2000 лева месечно, вече почти не работи

Преди да се произнесат по заявленията, служителите на осигурителния институт изисквали и информация от МВР в Благоевград за преминаванията през българските гранични контролно-пропускателни пунктове. Така проверявали дали кандидатът за обезщетение е напускал страната по времето, когато твърди, че е работил във Франция.

Ако системата не открие пътуване, възниква основателно съмнение, че трудовият договор е съществувал единствено на хартия. Дори при установено излизане от България проверката продължава, за да се сравнят продължителността на престоя, датите по договора и документите от чуждестранния осигурител.

За 77 лица НОИ е подал жалби до Районната прокуратура в Благоевград с искане да се установи дали френският работодател и безработният са извършили престъпление, свързано с получаването на обезщетение в необосновано висок размер.

Сезирането на прокуратурата не означава, че всички 77 души са виновни. Срещу тях трябва да бъдат събрани доказателства, а наказателната отговорност се установява от съда.

По информацията, получена от НОИ, една от преписките вече е приключила и човекът е признат за виновен за извършено престъпление. При друг случай събраните доказателства показали, че лицето не е полагало труд във Франция през декларирания период през 2022 г.

Осигурителният институт проверява и сходни заявления, свързани с работа в Испания. Испанската институция уведомила българските власти, че двама работодатели се разследват от местните служби за злоупотреби. НОИ няма информация дали тези проверки са приключили и до какви резултати са стигнали.

НОИ проверява големите обезщетения, високите доходи и кратките периоди на работа

Практиката, придобила популярност като френска безработица, достигнала най-големите си размери през 2022 и 2023 г. Само в Благоевградска област през 2022 г. били подадени 3107 заявления от хора, декларирали последна заетост във Франция.

През 2023 г. броят им нараснал до 4018. Година по-късно заявленията намалели до 2322, а през цялата 2025 г. били едва 210. От началото на 2026 г. до края на май НОИ е регистрирал само 24 подобни случая.

Спадът е пряко свързан с промяната в Кодекса за социално осигуряване от 2024 г. Преди нея доходът от последната работа в друга държава от Европейския съюз имал решаващо значение за размера на плащането.

Така човек, който дълго време се е осигурявал върху нисък доход в България, можел да представи договор за няколко дни във Франция с много по-високо възнаграждение. Последният доход повишавал размера на обезщетението, независимо от кратката продължителност на чуждестранната заетост.

Новите правила приравниха начина на изчисление за хората с осигурителни периоди в други държави от ЕС към този, който се прилага при работилите в България. НОИ вече отчита доходите и осигурителните периоди в рамките на определения от националното законодателство референтен период, вместо да използва единствено последната заплата в чужбина.

Разпоредбата започнала да действа веднага и обхванала и заварените заявления, по които все още не е било отпуснато обезщетение. След промяната средният дневен размер при хората с изключително кратка заетост в друга държава спаднал рязко.

Зачестяват опитите за източване на фондовете на Държавното обществено осигуряване

Новият начин на изчисление предизвикал масово обжалване. От септември 2024 г. до края на май 2026 г. в териториалното поделение на НОИ в Благоевград постъпили 1578 жалби срещу разпорежданията за отпускане на обезщетения.

След решенията на директора на поделението около 1400 жалби стигнали до Административния съд в Благоевград. Съдът отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз дали българската формула е съвместима с правилата за координация на системите за социална сигурност.

На 23 април 2026 г. Съдът на ЕС постановил решение по дело C-116/25. Европейските магистрати приели, че България като държава по пребиваване има право да прилага своя национален начин за изчисляване на обезщетението.

Решението потвърждава, че сумата не е задължително да бъде определяна единствено според възнаграждението от последната работа в друга държава членка. Националната институция има право да отчита и други доходи и осигурителни периоди според вътрешното законодателство.

След произнасянето на Съда на ЕС спряните производства в Благоевград били възобновени. Към момента на официалния отчет са приключили 120 дела, като при всички тях съдът е потвърдил решенията на директора на териториалното поделение на НОИ.

Това не означава, че всичките около 1400 съдебни производства вече са приключили. Официалните данни се отнасят до първите 120 завършени дела след европейското решение.

Контролът не се ограничава до кандидатите с кратка работа във Франция. Служителите на НОИ следят и хора, назначени за около месец при български работодател непосредствено преди регистрацията им като безработни.

При тази схема краткият договор се използва за промяна на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Целта е кандидатът да получава обезщетение за по-дълъг период или в по-висок размер.

Наблюдават се и случаи, при които човек прекратява работата си в чужбина по взаимно съгласие, след което се назначава за кратко в България. НОИ проверява работодателите, когато има данни, че назначението не е свързано с реално полагане на труд.

Работодатели заподозряха злоупотреби с обезщетенията за безработица

От началото на 2022 г. до края на май 2026 г. териториалното поделение в Благоевград е подало стотици сигнали за фиктивна краткотрайна заетост. Те са 183 през 2022 г., 96 през 2023 г., 86 през 2024 г., 122 през 2025 г. и 89 само за първите пет месеца на 2026 г.

Когато проверката установи, че за даден човек изобщо не е възникнало основание за осигуряване, НОИ издава задължително предписание за заличаване на неправомерно подадените данни. За разглеждания период са издадени 57 такива предписания.

След заличаването на информацията институтът отново преценява правото на обезщетение според действителния трудов и осигурителен стаж. От началото на 2022 г. до края на май 2026 г. са издадени 953 разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени обезщетения за безработица.

Драстичният спад от 4018 френски заявления през 2023 г. до 24 за първите пет месеца на 2026 г. показва ефекта от законовата промяна и засиления контрол. Схемата вече не осигурява автоматично високо плащане след няколко дни работа в чужбина, а съмнителните договори преминават през проверки в България и съответната европейска държава.

За хората, които действително са работили и са се осигурявали в друга страна от ЕС, правото на обезщетение остава защитено от европейските регламенти. Промените са насочени към размера на плащането и към случаите, при които кратката заетост е създадена само за получаване на повече обществени средства.