Цветан Цеков: Веригите представят вносни продукти като български

Ключови думи: търговски вериги, български производители, вносни продукти, Цветан Цеков, плодове и зеленчуци, нелоялни практики, произход на храните, търговски надценки, родно производство, хранителен суверенитет

Големите търговски вериги ограничават достъпа на българските производители до щандовете си и предлагат вносни плодове и зеленчуци под български бранд, заяви председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков.

По думите му земеделци от различни региони на страната подават все повече сигнали за трудности при реализацията на своята продукция. Те произвеждат стоки, които покриват изискванията за качество, но срещат откази или ограничения при опит да достигнат до клиентите на големите магазини.

Цеков настоява българската продукция да получава достъп до търговската мрежа, когато отговаря на поставените стандарти. Според него веригите следват дългогодишен модел на работа, при който местните земеделци остават в неравностойна позиция спрямо големите вносители, посредници и дистрибутори.

Българинът яде все повече вносни храни, докато родното производство се свива

Председателят на браншовата организация твърди, че има случаи на подменен произход на стоки. При тази практика продукти, които не са произведени в България, достигат до щандовете с обозначения или брандове, които създават впечатление за родно производство.

Подобно представяне заблуждава потребителите и поставя българските стопани в още по-тежка ситуация. Те инвестират средства в производство, спазват изискванията и поемат риска от климатични условия и слаба реколта, но накрая не получават сигурен достъп до пазара.

Според Цеков веригите търсят максимална печалба чрез внос на продукция от трети държави, където себестойността е по-ниска. Между производителя и магазина работят посредници и дистрибутори, а изградената система затруднява директната реализация на българските плодове и зеленчуци.

Той смята, че доброволна промяна в поведението на търговците няма да реши проблема. Браншът настоява за законови правила, контрол и санкции при подмяна на произхода или продажба на продукция, която не отговаря на обявените характеристики.

Доклад на КЗК показа високи надценки и отстъпление на българските храни

Другият сериозен проблем са търговските надценки. Цеков заяви, че земеделските производители приемат свободния пазар, но не приемат стоката да поскъпва два или три пъти между стопанството и щанда.

Това разминаване между изкупната и крайната цена намалява приходите на производителя и увеличава разходите на купувача. В същото време най-голямата част от добавената стойност остава по веригата на доставки, а не при стопанина, който е произвел храната.

Търговските вериги често обясняват отказа от български стоки с несъответствие със стандартите за качество и търговски вид. Цеков отхвърля този аргумент. Той посочва, че в магазините също присъстват вносни плодове и зеленчуци с незадоволителен външен вид.

По думите му българските производители покриват необходимите изисквания, но не разполагат с ресурсите и влиянието на големите чуждестранни доставчици. Така местните стопани постепенно губят пазар, въпреки че имат готова продукция и желание да работят.

Производители обвиниха хранителните вериги в надценки над 100 процента

Цеков предупреди, че отнемането на достъпа до търговската мрежа ще унищожи мотивацията за производство. Земеделците не могат да поддържат стопанствата си, когато не знаят дали ще продадат реколтата и на каква цена ще бъде изкупена.

Според него държавата трябва да изгради ясни механизми за подкрепа на уязвимите земеделски сектори. Той даде за пример останалите европейски държави, които защитават местните производители чрез различни политики и правила за достъп до пазара.

България не е създала последователна политика за развитие на производството на плодове и зеленчуци през последните 30 години, смята председателят на камарата. Натрупаните проблеми вече засягат не само отделни стопани, а способността на страната да произвежда достатъчно собствена храна.

Цеков определя хранителното производство като част от националната сигурност и хранителния суверенитет. Според него държавата трябва да постави родната продукция във фокуса на своите политики и да гарантира реален път от стопанството до щанда.