Париж удря празните апартаменти: Данъкът скача до 60%

Ключови думи: Париж, данък празни жилища, необитаеми апартаменти, наеми в Париж, жилищна криза, Франция, Жак Бодрие, данък 60 процента, кадастрална наемна стойност, втори жилища, имотен пазар, Франс прес

Да държиш празен апартамент в Париж ще става все по-скъпо. Общинският съвет одобри почти двойно увеличение на данъка върху необитаваните жилища, като максималната ставка ще достигне 60% от кадастралната наемна стойност на имота.

Мярката влиза в сила от 1 януари 2027 г. и има една основна цел - да принуди собствениците да избират между отдаване под наем, продажба или значително по-висока данъчна сметка, предаде Франс прес.

Решението идва в момент, когато френската столица изпитва остър недостиг на достъпни жилища, а десетки хиляди апартаменти остават необитаеми. Местната власт изчислява, че новият налог може да върне около 20 000 имота на пазара.

От 17 на 30%, а след това до 60%

Съгласно приетия във Франция Закон за бюджета за 2026 г. общините в районите с особено силен дисбаланс между търсенето и предлагането получават право сами да увеличат данъка върху празните жилища.

Стандартната ставка е 17% от кадастралната наемна стойност през първата година на облагане и 34% през следващите години. Париж избра максимално разрешения от закона вариант - 30% след първата година необитаемост и 60% от втората нататък.

Важно е да се уточни, че процентът не се начислява върху пазарната цена на жилището. Данъчната основа е т.нар. кадастрална наемна стойност - административна оценка на годишния доход, който имотът би могъл да носи, ако бъде отдаван.

Според изчисление на парижката община собственик на празен апартамент от 30 квадратни метра в 17-и район, който преди реформата е плащал около 790 евро, ще дължи приблизително 1400 евро през 2027 г. Ако жилището продължи да стои необитаемо, сумата може да достигне 2800 евро през следващата година.

Колко празни жилища има в Париж

Различните публични оценки очертават мащабен неизползван жилищен ресурс. Франс прес посочва около 150 000 необитавани жилища, представляващи приблизително 9% от жилищния фонд на столицата. Около 80 000 от тях са определяни като трайно празни и потенциално подлежащи на облагане.

На официалната си интернет страница общината цитира малко по-различни данни на френския статистически институт INSEE - 139 075 празни жилища, без да се включват вторите домове. Това е около 10% от жилищния фонд.

Разликата се дължи на използваните определения, периода на статистиката и разграничението между действително празни апартаменти, втори жилища и имоти, използвани само през част от годината.

И в двата случая изводът е един и същ - огромен брой жилища не участват на пазара в град, където намирането на дългосрочен наем се превръща във все по-трудна задача.

Жилищната криза в Гърция се задълбочава заради рекордните наеми и недостига на достъпни имоти

Общината не иска приходи, а ключове в ръцете на наематели

Заместник-кметът на Париж по жилищната политика Жак Бодрие определи решението като "историческа победа след 10-годишна борба". По думите му целта не е общинската хазна да събира повече пари, а собствениците да престанат да държат годни за обитаване имоти извън пазара.

Местната власт очаква поне 20 000 апартамента да бъдат продадени или отдадени под наем. Дори частичното постигане на тази цел би увеличило предлагането и би могло да отслаби натиска върху наемите.

Новият режим променя и посоката на приходите. Данъкът върху празните жилища досега постъпваше основно на национално ниво, а след реформата парите ще се насочват към общините и междуобщинските структури, които го прилагат.

Това дава на местната власт двоен инструмент - да оказва натиск върху собствениците и да използва приходите за жилищна политика.

Опит да се затвори данъчна вратичка

Парижките власти смятат, че по-високият налог ще ограничи и практиката втори жилища да бъдат декларирани като празни, когато това е по-изгодно за собственика.

Разграничението е важно, защото вторият дом и необитаваното жилище могат да попадат под различен данъчен режим. Общината се надява по-високата ставка да направи подобни декларации финансово неизгодни и да запази повече имоти като основни жилища.

Контролът ще се основава на информацията, която собствениците подават пред данъчната администрация за начина, по който използват имотите си. При неверни декларации могат да последват допълнителни проверки и санкции.

Не всеки празен имот ще бъде наказан

Режимът предвижда изключения за собственици, които не държат жилището празно по собствено желание. Данък няма да се дължи, когато имотът е блокиран от съдебно производство или наследствен спор, нуждае се от сериозен ремонт или е предложен за продажба или наем на пазарна цена, но не се намира купувач или наемател.

Освобождаване е възможно и ако жилището е било обитавано повече от 90 последователни дни през съответния период. Социалните жилища също са изключени от облагането.

Тези правила са важни, защото правят разлика между спекулативно задържан апартамент и собственик, който реално се опитва да използва или да предложи имота си.

Париж предлага и програми за помощ при ремонт, намиране на наематели и предоставяне на гаранции. Така натискът чрез данъка се комбинира със стимули за хората, готови да върнат жилищата си на пазара.

Опозицията: Това не е стимул, а данъчна принуда

Решението срещна съпротива от десните общински съветници. Грегори Канал от групата Paris Libertés обвини управляващите, че са определили данъка на максимално възможното ниво.

Според него мярката няма да доведе автоматично до нови жилища под наем, а може да се превърне преди всичко във финансов натиск върху собствениците.

Критиците предупреждават и за други възможни последици. Част от хората могат да предпочетат да продадат имотите, вместо да ги отдават, което би увеличило офертите за покупка, но не задължително и достъпните дългосрочни наеми.

Друг риск е собствениците да извършат минимално обзавеждане или формално краткосрочно обитаване, за да избегнат определението "празно жилище". Ефективността на мярката ще зависи от контрола, точността на регистрите и способността на администрацията да доказва реалното използване на имотите.

Двоен данък за втори дом може да извади на пазара 200 000 празни апартамента в София

Парижкият експеримент ще бъде наблюдаван и извън Франция

Жилищният проблем вече не е ограничен до Париж. Големи европейски градове губят дългосрочни жилища заради инвестиционно придобиване на имоти, втори домове и разрастване на краткосрочните туристически наеми.

Същевременно цените на покупките и наемите нарастват по-бързо от доходите. Резултатът е парадокс - готови апартаменти стоят тъмни, докато млади хора и семейства не успяват да намерят достъпен дом.

България е втора в ЕС по ръст на жилищата и наемите в началото на 2026 г.

Подобен дебат вече се води и в България, където се обсъжда по-високо облагане на вторите и необитаваните жилища. Привържениците на идеята смятат, че тя може да освободи хиляди апартаменти. Противниците предупреждават, че собствениците могат да прехвърлят допълнителния разход върху наемателите или да търсят начини да заобиколят правилата.

Затова истинският тест за Париж няма да бъде размерът на събрания данък. Успех ще има само ако след 2027 г. броят на празните жилища действително намалее, предлагането се увеличи и повече жители успеят да намерят дом на поносима цена.