Абитуриенти не могат да говорят български, но са отличници по литература

"Общото ниво на родните гимназии се срива", категоричен е историкът Петър Стоянович

Ключови думи: абитуриенти, България, градове, села, образование

"Общото ниво на българската гимназия преди е било много по-високо. Сега завършващите гимназия в голяма степен са полуграмотни". Това каза по бТВ историкът проф. Петър Стоянович.

"Знаем състоянието, в което се намира средното ни образование. То е много далеч от нивото на добре подготвен гражданин на Европа и света", коментира проф. Стоянович. "Ако има обективно измерване на знанията и подготовката, ще се видят гигантските разлики между големите градове, бившите окръжни градове и селата", смята той.

За депутат всеки е готов, но не може болтче да смени

Проф. Стоянович сподели, че ходи на срещи и вижда как на матури в селата всички са с почти 6. "Половината от тези хора не знаят български, а имат отлични оценки по литература", каза той. По думите му проблемът е колосален. "Този млад човек утре ще вземе диплома и ще ви оперира. И ще ви зашие крака под мишницата, ако човек си вземе диплома формално, въпросът е, че после ние разчитаме на него като специалист", обясни историкът.

Разпадът на образователната система

Критиката на проф. Стоянович не е изолиран глас в пустиня, а поредната болезнена диагноза на една хронично боледуваща система. Българското средно образование отдавна се намира в капана на криворазбрания хуманизъм и порочния пазарен модел на финансиране. Днешната училищна реалност се диктува от пагубния принцип, че парите задължително следват ученика. Този механизъм превърна училищата в търговски дружества, които са принудени да угаждат на своите клиенти, за да оцелеят финансово. Резултатът от това е масово и безогледно раздаване на високи оценки без никакво реално покритие.

Порочният кръг на фиктивния успех

Когато превърнеш шестицата в най-евтината стока, ти обезценяваш труда на знаещите деца и демотивираш учителите. Матурите и националните външни оценявания често се превръщат във фарс, при който административният натиск за резултати надделява над обективността. Дипломирането на функционално неграмотни младежи вече не е изключение, а тенденция, която застрашава националната ни сигурност. Младото поколение масово губи способността да анализира текст, да мисли критично и да прави логически връзки.

Бъдещето на заем

Истинската драма обаче ще се разиграе утре, когато тези кухи дипломи се превърнат в лиценз за упражняване на отговорни професии. Няма как да очакваме качествено здравеопазване, работещо правосъдие или модерна икономика, когато основите са изгнили. Козметичните промени в учебните програми и дигитализацията на парче няма да спасят положението. Младите хора пък не са галеници на системата, а нейни жертви.

Петър Стоянович за DARA: „Bangaranga“ е шанс за България, не я критикувайте