Уникална съдова реконструкция в Бургас спаси крака на пловдивчанин

Близо 7 часовата операция, заради която Живко Радков днес отново може да използва крака си, бе извършена от екип от Клиниката по съдова хирургия към УМБАЛ "Дева Мария"

Ключови думи: съдова реконструкция, умбал дева мария, флагман

Изключително сложна съдова реконструкция, за която няма данни да е прилагана в България до този момент, бе осъществена от екипа на Клиниката по съдова хирургия на университетска болница „Дева Мария“ – Бургас. Благодарение на конструирана съдова протеза от говежди перикард с дължина 80 см. бе спасен крайника на 63-годишен пациент с критична исхемия и тежки следоперативни усложнения след предходно лечение в друго лечебно заведение. Интервенцията е особено значима не само заради високата си техническа сложност, но и защото представлява рядко прилагано решение в случаи, при които възможностите за реваскуларизация са практически изчерпани.

Близо 7 часовата операция, заради която Живко Радков днес отново може да използва крака си, бе извършена от екип в състав д-р Тодорка Найденова-Адем – началник на Клиниката по съдова хирургия, д-р Христо Атанасов специалист по съдова хирургия, специализантите д-р Александър Димитров и д-р Денис Али, както и анестезиологичен екип в състав д-р Гълъбена Василева, началник КАИЛ и д-р Стоян Милушев. Съдовите хирурзи подчертават ключовата роля на анестезиолозите- пациентът е с множество придружаващи заболявания и висок оперативен риск, което прави поддържането на стабилно състояние по време на седемчасовата операция съществен фактор за крайния резултат.

Историята на Живко Радков започва преди няколко месеца. „Аз си знаех, че имам някакво запушване в крака и не можех да вървя повече от 20-30 метра без да спра за почивка. Операцията, която направих в Пловдив беше наложителна, но неуспешна-оказах се с неработещ байпас. Три месеца не знаех къде съм, всичките кръгове на ада ги минах- такива болки претърпях. Кога съм спал не мога да кажа.  Операцията се отвори на втория ден, отидох при лекаря, за да му покажа каква дупка е станала, а той неглижира проблема. След няколко дни почна да тече лимфна течност, целият станах в рани- отново нищо ми нямало и всичко било наред. И така три пъти при един, после при друг... Случайно попаднах в кабинета на д-р Христо Атанасов и му се доверих- а след като се доверих на него, се доверих и на екипа в УМБАЛ „Дева Мария“ разказва пациентът. Той постъпва в болницата с тежка периферна артериална болест, неработещ протезен байпас, активна инфекция в областта на предходната операция, ранева дехисценция и силни болки в покой – състояние, характерно за критичната крайникова исхемия и свързано с изключително висок риск от ампутация. „Пациентът беше изправен пред реалната опасност да загуби крайника си. Освен тежката инфекция и липсата на функциониращ кръвоток, случаят беше допълнително усложнен от факта, че той е претърпял три аорто-коронарни байпаса и собствените му вени вече са били използвани за сърдечните операции“, обяснява д-р Христо Атанасов.
При подобни пациенти златният стандарт е използването на собствен венозен графт за изграждане на байпас. В конкретния случай обаче тази възможност не съществува. Това налага екипът да потърси алтернативно решение извън рутинната практика.

След задълбочен анализ на състоянието съдовите хирурзи вземат решение да конструират индивидуална биологична съдова протеза от говежди перикард. Специално за пациента е изработен байпас с дължина около 80 сантиметра, който да възстанови кръвоснабдяването на крайника.

„Това беше последният шанс за спасяване на крака. Освен, че трябваше да създадем нов съд, трябваше и да избегнем инфектираната зона, което допълнително усложняваше процедурата“, допълва д-р Атанасов.
Избран е нетрадиционен латерален достъп към една от артериите на подбедрицата – подход, който позволява реконструкцията да бъде извършена далеч от инфектираните тъкани и значително намалява риска от повторно инфектиране на новия байпас.

„Особеното в този случай е, че байпасът е изграден към съдове с много малък диаметър. Това са едни от най-предизвикателните операции в съдовата хирургия. Те се извършват само когато всички останали възможности са изчерпани и ампутацията е единствената алтернатива. Успехът изисква прецизност на всеки етап – от избора на реконструктивната техника до изпълнението на съдовите анастомози“, коментира д-р Найденова-Адем.

Благодарение на извършената реконструкция кръвотокът към крайника е възстановен, болковият синдром е овладян, а условията за лечение на инфектираната рана са значително подобрени. „Такъв тип байпас, изработен от говежди перикард с подобна дължина и използван за реваскуларизация на артерии под коляното, не е описван в рутинната практика у нас. Случаят изискваше нестандартно мислене, задълбочена подготовка и отлично взаимодействие между всички членове на екипа“, подчертава д-р Найденова-Адем.

Днес пациентът е без исхемични болки, крайникът е съхранен, а възстановяването протича успешно. Доверието му към екипа на Клиниката по съдова хирургия на университетска болница „Дева Мария“ е толкова голямо, че след изписването, въпреки че трябва да преминава през превръзки на всеки два дни, той избира да пътува до Бургас за всяка контролна процедура.

„Мислих много и реших, че най-доброто място за продължаване на лечението ми е УМБАЛ „Дева Мария“. След всичко, което преживях, искам именно този екип да следи възстановяването ми“, завършва разказа си Живко.