Битка за ЦИК: Кой ще контролира изборната администрация до 2031 г.

Мандатът на настоящия състав изтече през май, Прогресивна България се очаква да има 7 от общо 15 членове в новия

Ключови думи: цик, драма, централна избирателна комисия, българия, избор, нов състав

Президентската институция стартира процедурата за назначаване на нов състав на Централната избирателна комисия (ЦИК) след изтичането на мандата на настоящия състав, ръководен от председателя Камелия Нейкова. Началото на процеса поставя старт на институционален и политически етап, в който парламентарно представените сили трябва да постигнат съгласие за разпределението на 15-те места в комисията, определяща правилата и организацията на изборния процес в страната, пише vesti.bg.

Процедурата се развива на фона на напрежение между политическите партии относно начина на разпределение на квотите, тълкуването на изборните резултати и ролята на ЦИК в условията на последователни изборни цикли и засилени обществени и институционални очаквания към изборната администрация.

Припомняме, че мандатът на ЦИК изтече 12 май. Той бе избран на 12 май 2021 г. с петгодишен мандат. По това време действаше 45-ото Народно събрание, където конфигурацията бе доста по-различна.

На 29 май 2026 г. президентът Илияна Йотова стартира процедурата по назначаване на нов състав на ЦИК заради изтичането на мандата на настоящата комисия. Публичните консултации с парламентарно представените сили са насрочени за днес 9 юни 2026 г.

Това е първата голяма институционална битка след парламентарните избори през 2026 г., защото новото разпределение на силите в Народното събрание води до преразпределяне на местата в комисията. 

Как се избира Централната избирателна комисия

Съгласно действащия Изборен кодекс Централната избирателна комисия е независим държавен орган, който се състои от 15 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар. Членовете се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, а окончателното им назначаване се извършва с указ на президента след провеждане на публични консултации.

Процедурата включва няколко основни етапа:

1. откриване на процедурата от президента;
2. излъчване на номинации от политическите сили;
3. провеждане на публични консултации и изслушвания, както и последващо издаване на указ за назначаване на новия състав.

Допълнително се определят и ръководните позиции в комисията, включително председател, заместник-председатели и секретар, съобразно политическия баланс.

Политическият спор за разпределението на местата

Основният политически и институционален въпрос около новия състав на ЦИК е свързан с разпределението на 15-те членове между парламентарно представените партии и коалиции.

При прилагане на квотен принцип местата се разпределят съобразно резултатите от последните парламентарни избори, като според публично оповестени разчети в медиите най-големият дял се пада на най-голямата парламентарна сила, следвана от останалите представени политически формации.

В публичното пространство се обсъжда следното ориентировъчно разпределение:

„Прогресивна България“ (ПБ) - 7;
ГЕРБ-СДС - 3;
„Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) - 2;
„Движение за права и свободи“ (ДПС) - 2;
„Възраждане“ - 1.

Тези изчисления обаче не са окончателно решение, а част от процеса на консултации, който се провежда под егидата на президентската институция.

Институционални и политически напрежения

Спорът около новия състав на ЦИК се съсредоточава не само върху численото разпределение, но и върху принципите, по които то се извършва. Част от политическите сили поставят въпроса дали коалициите трябва да се третират като единен субект при определяне на квотите, или като отделни партии.

Друг съществен въпрос е свързан с ръководните позиции в комисията, като се очаква отделните политически формации да настояват за участие не само в състава, но и в ръководството на органа.

Настоящият състав и преходът към нова комисия

Настоящият състав на Централната избирателна комисия е назначен през 2021 година и е с изтекъл петгодишен мандат.

Настоящият състав на ЦИК е с председател Камелия Стоянова Нейкова, заместник-председатели - Димитър Генчев Димитров, Емил Цветанов Войнов, Росица Борисова Матева и Цветозар Томов Томов. Секретар е Севинч Османова Солакова.

Членовете са:

• Георги Славчев Баханов,
• Елка Тодорова Стоянова,
• Ерхан Юксел Чаушев,
• Йорданка Цвяткова Ганчева,
• Красимир Георгиев Ципов,
• Любомир Петров Георгиев,
• Силвия Тодорова Стойчева,
• Цветанка Петкова Георгиева и
• Гергана Петрова Стоянова.

Сред основните публично разпознаваеми лица на комисията през последните години са именно Нейкова, Томов и Матева, които участваха в организацията на множество изборни кампании в периода на поредица от парламентарни, президентски и местни избори.

Към момента няма официално обявено решение кои от действащите членове ще бъдат преноминирани за новия състав. Това ще стане ясно в хода на консултациите между президента и парламентарно представените партии.

Реакция от ЦИК: предупреждения за „втори начин“ за тълкуване на закона

Заместник-председателят на Централната избирателна комисия Цветозар Томов публикува позиция в личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“, в която коментира спора около разпределението на квотите и тълкуването на Изборния кодекс при формирането на новия състав на комисията.

Томов поставя под съмнение тезата, изложена в становище на президентската институция, според която определянето на квотите в ЦИК следва „стриктно алгоритъма“ по чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс. По думите му в тази разпоредба не се съдържа алгоритъм, а три принципни изисквания, свързани с прилагането на метода Хеър-Ниймайер.

„В чл. 46, ал. 8 няма алгоритъм за приложение на метода. Има три изисквания, които следва да бъдат спазени“, посочва Томов, като определя като „съмнително тълкуване“ тезата, че самото изброяване на принципи представлява алгоритъм.

Според него алгоритъмът за разпределение е детайлно разписан в Приложение 1 към Изборния кодекс и се прилага при избори вече в продължение на години. Различният подход при формирането на състава на ЦИК, по думите му, създава риск от „втори начин“ за решаване на аналогични правни въпроси.

Томов предупреждава, че подобна практика би могла да отвори възможност за политически обусловени тълкувания, които да се прилагат избирателно според текущото парламентарно мнозинство.

В позицията си той коментира и по-широкия проблем с участието на политически партии в съставите на избирателните комисии, като поставя въпроса доколко този модел гарантира независимост на изборната администрация. По думите му в секционните избирателни комисии често попадат хора без достатъчна подготовка, а кадровото им определяне остава изцяло зависимо от партийни квоти.

Какво е методът Хеър-Ниймайер?

Методът Хеър-Ниймайер е математически способ за пропорционално разпределение на мандати между партии или коалиции според техния относителен дял. В първия етап всяка политическа сила получава брой места, съответстващ на цялата част от изчислената ѝ квота. Останалите незаети места се разпределят според най-големите остатъци.

Методът е заложен в Изборния кодекс и се използва в България за гарантиране на пропорционално представителство при разпределение на мандати в различни изборни процеси, включително при формиране на състави на институции.

Как работи накратко?

Методът следва няколко стъпки:

1. Изчисляване на квота

Общият брой мандати се дели на общия брой гласове (или представители), за да се получи „квота“.

2. Първично разпределение

Всяка партия получава толкова мандати, колкото пъти нейните гласове съдържат тази квота (закръглено надолу).

3. Разпределяне на остатъка

Останалите неизползвани мандати се разпределят според най-големите „остатъци“ - тоест при кои партии остава най-голяма неразпределена част.

Методът Хеър–Ниймайер:

• гарантира относително пропорционално представителство;
• намалява изкривяванията спрямо мажоритарни системи;
• използва се в много избирателни системи в Европа.

Критики и оценки за работата на ЦИК

Работата на настоящия състав на Централната избирателна комисия е обект на публични политически оценки и критики, особено в контекста на решения на Конституционния съд по изборни казуси и дебати относно организацията на изборния процес.

Сред основните теми на критика се посочват въпроси, свързани с преброяването на резултатите, организацията на машинното гласуване, комуникацията на комисията по време на избори и процедурите по проверка и обобщаване на изборните данни.

Хронология на събитията

Процесът по подмяна на състава на ЦИК се развива в няколко ключови етапа:

1. През 2021 година е назначен настоящият състав на комисията, който започва работа в условия на политическа динамика и последователни изборни кампании;
2. В периода до 2026 година комисията организира редица парламентарни, президентски и местни избори, като натрупва значителен институционален опит, но и политическо напрежение около отделни решения и процедури;
3. През 2025 година решения на Конституционния съд по изборни дела засилват общественото и политическото внимание към работата на ЦИК и поставят въпроса за необходимостта от нов състав;
4. На 29 май 2026 година президентската институция открива процедурата за избор на нов състав на ЦИК;
5. На 9 юни 2026 година започват публичните консултации с парламентарно представените партии и коалиции.