По-малко протеин за по-здраво стареене? Нов научен обзор преобръща популярна хранителна мода

Ключови думи: Дъдли Ламинг, протеин, белтъчини, здравословно стареене, дълголетие

Модата да се добавя протеин към почти всяко хранене получава сериозен научен контрапункт - обзор на над 350 публикации свързва умереното ограничаване на белтъчините и на определени аминокиселини с по-добро метаболитно здраве и по-бавно развитие на част от механизмите на стареене. Анализът е дело на Бейли Кнопф и проф. Дъдли Ламинг от Университета на Уисконсин-Мадисън и е публикуван в научното издание Cell Press Blue. Авторите разглеждат данни от хора, мишки, други животински модели и по-прости организми, затова резултатите не бива да се тълкуват като доказателство, че рязкото намаляване на протеина удължава живота на човека. Най-категоричните резултати за дълголетие засега идват от експерименти с животни.

Научният интерес идва в момент, когато т.нар. proteinmaxxing превърна високопротеиновите режими в една от най-видимите хранителни тенденции. Протеинови напитки, десерти, барчета, каши и обогатени продукти вече се рекламират далеч извън средите на професионалния спорт. Ламинг подчертава, че белтъчините имат ясна роля за изграждането и възстановяването на мускулатурата при физически активните хора. Според него проблемът възниква, когато заседнали хора приемат значително повече протеин от необходимото, без организмът им да има съответната потребност.

Колко протеин ни е необходим и откъде да го набавим, ако не ядем месо

Изследователите обръщат специално внимание не само на общото количество белтъчини, а и на отделните аминокиселини в храната. Ограничаването на метионин, изолевцин и валин при лабораторни модели предизвиква част от същите метаболитни промени, които се наблюдават при цялостно намаляване на протеина. При гризачи подобни режими са свързани с по-добър контрол на кръвната захар, по-ниско натрупване на мастна тъкан и при определени експерименти - с по-дълъг живот. При хората краткосрочни изпитвания също дават сигнали за подобрена чувствителност към инсулина и промени в телесния състав, но няма пряко доказателство, че този режим увеличава човешката продължителност на живота.

Един от механизмите, които учените изследват, е свързан с хормона FGF21. Нивата му се повишават при ограничен прием на протеин и той участва в регулирането на енергийния разход, телесното тегло и обмяната на мазнините. Отделни експерименти показват, че част от метаболитния отговор към нископротеинов режим зависи именно от FGF21. Учените изследват паралелно промени в системи за клетъчно хранително сигнализиране, митохондриалната функция, възпалението и процесите, чрез които клетките разграждат и рециклират увредени компоненти.

Храненето и дълголетието - кои продукти традиционно се свързват със здравословното стареене

Това не означава, че медицината препоръчва масово преминаване към нископротеиново хранене. Европейският орган за безопасност на храните определя референтен прием от 0,83 грама протеин на килограм телесно тегло дневно за здрави възрастни, което означава около 58 грама при човек с тегло 70 килограма. EFSA посочва също, че при част от физически активните и здрави хора количества до два пъти над този референтен прием се срещат редовно и се считат за безопасни. Европейският регулатор не е определил универсална горна допустима граница, защото наличните данни не са достатъчни за такава стойност.

Възрастта се оказва една от най-важните граници при тълкуването на новите резултати. При хора над 65 години ниският прием на белтъчини в редица наблюдения се свързва с по-неблагоприятни резултати, тъй като загубата на мускулна маса и сила се превръща в отделен здравен риск. Бременните жени, растящите деца и хората, които се възстановяват след тежки травми или заболявания, също имат различни хранителни потребности. Затова авторите поставят акцент върху персонализирането според възрастта, физическата активност и здравословното състояние, вместо върху еднаква нископротеинова диета за всички.

Как да изберем хранителен режим според начина си на живот, а не според поредната мода

Особено внимание заслужава и разликата между необходимия протеин и огромните количества, превърнати в цел сами по себе си. Човек, който тренира силово няколко пъти седмично, има различни потребности от човек със заседнала работа и почти никаква физическа активност. Самият Ламинг посочва, че препоръките за по-висок прием на белтъчини често вървят паралелно с препоръките за повече упражнения и тези два фактора не трябва да се разделят. Според екипа бъдещите хранителни насоки трябва да отчитат не само възрастта, а и реалното количество движение.

Научният обзор не установява, че протеинът причинява рак, диабет или ускорено стареене при хората, нито че отказът от белтъчини предпазва от тези заболявания. Той събира доказателства, според които умереното ограничаване на протеина и на конкретни аминокиселини влияе върху множество биологични процеси, свързани със стареенето. Авторите определят тези резултати като основа за бъдещи интервенционни изследвания, които трябва да установят кои хора биха имали полза и при какъв прием. EFSA от своя страна продължава да посочва 0,83 г на килограм дневно като референтен прием за здравото възрастно население в Европа.