Иван Гешев осъди прокуратурата да му плати 130 000 евро

Като Прокурор №1 у нас Гешев е взимал месечно възнаграждение от 12 573,40 лв.

Ключови думи: иван гешев, заплата, осъди, прокуратура, освобождаване на поста, флагман

Бившият главен прокурор Иван Гешев е осъдил прокуратурата да му плати 130 000 евро за прослужените му години в съдебната власт, които му бяха отказани след освобождаването му от поста на върха на прокуратурата, съобщава "Lex.bg".

Софийският градски съд (СГС) прие, че Гешев има право на 20 заплати за годините, през които е работил в системата и отхвърли съжденията на Софийския районен съд (СРС), че освобождаването му като главен прокурор е равносилно на дисциплинарно уволнение от системата.

Искането за възстановяване и оттеглянето му
За да се изясни казусът със статута на Иван Гешев, след като на 15 юни 2023 г. президентът подписа указ за освобождаването му като главен прокурор за уронване на престижа на съдебната власт (заради израза „политически боклук“, който той няколко пъти използва на пресконференция, на която се очакваше да подаде оставка, но вместо това я скъса), следва да се припомни хронологията на събитията.

Както е известно, още на следващия ден (16 юни 2023 г.) Гешев подаде молба до Прокурорската колегия на ВСС да бъде възстановен като прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП). На 19 юни обаче депозира ново заявление, че не желае да бъда назначаван във ВКП и изобщо да продължи да работи в прокуратурата.

Същия ден Прокурорската колегия на ВСС прие за сведение заявлението, с което Гешев отказва да се върне на работа в прокуратурата и сочи, че то трябва да се приеме като подаване на оставка.

Десетина дни по-късно бившият главен прокурор изпрати ново писмо в съвета, в което настоя колегията да гласува изрично подадената от него оставка.

На 5 юли 2023 г. обаче ПК на ВСС отново не излезе с нарочно решение и остави без разглеждане писмото на Гешев. Според кадровиците няма как да се гласува оставката му, при положение че той вече е загубил качеството си на магистрат с освобождаването си като главен прокурор.

Бившият главен прокурор подаде две жалби във ВАС. Едната беше срещу решението от 5 юли. Но ВАС изтъкна, че след освобождаването си като главен прокурор, Гешев вече не притежава качеството на магистрат и ПК правилно е отказала да разгледа искането му да бъде възстановен като такъв и после да му бъде гласувана оставката.

Втората жалба беше срещу решението от 19 юни 2023 г., когато ПК прие само за сведение заявлението му, че не желае да бъде възстановен на работа в прокуратурата. ВАС обаче остави тази жалба без разглеждане, като посочи, че въпросното решение на колегията не представлява индивидуален административен акт и няма самостоятелно правно значение.

Докато чака Прокурорската колегия да се произнесе по писмото му, с което настоява да бъде гласувана оставката му, Иван Гешев поде молба в прокуратурата, с която поиска да бъде оформена трудовата му книжка и да му бъде изплатено обезщетение от 20 заплати. На 10 юли 2023 г. тогавашният и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов издаде заповед, че не му се дължат никакви обезщетения.

Така се стигна до делото на Иван Гешев срещу прокуратурата, в което той настоява тя да бъде осъдена да му плати 20-те заплати с лихвите. Сумата е 251 468 лева, тъй като заплата на му като главен прокурор през 2023 г. е била 12 573,40 лв.

Защо това не е дисциплинарно освобождаване от длъжност
Спорният момент по делото е дали той има право на това обезщетение, тъй като по закон, когато на магистрата е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“, не му се изплаща въпросната благодарствена компенсация за прослужените години в системата. Т.е. дали решението на Пленума на ВСС, че Гешев е уронил престижа на съдебната власт, последвано от указ на президента за освобождаването му като главен прокурор, е равнозначно на „дисциплинарно освобождаване от длъжност.

Преди да се заеме с отговора на този въпрос СГС заявява, че статусът на тримата големи в съдебната власт след края на мандата им се определя от това дали са били магистрати преди встъпването им в длъжност като председател на върховен съд или главен прокурор. „Ако същите не са били магистрати, то техният статут на магистрати окончателно се изгубва, а ако са били, в общия случай същите могат да се възползват от  възможността да бъдат възстановени като магистрати по реда на чл.169,ал.5 ЗСВ“, пише СГС.

Въпросната разпоредба предвижда, че след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател или остават на длъжност съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който са заемали длъжността административен ръководител, съответно заместник на административен.

Градските съдии изтъкват, че тя се прилага и за тримата големи и допълват, че „..при граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.169,ал.5 ЗСВ се налага безспорен извод, че възстановяването на административните ръководители като редови магистрати не настъпва автоматично по силата на закона, а е обусловено от съответно заявено искане от същите и решение на съответната колегия“.

И понеже Иван Гешев финално заяви, че не иска да бъде възстановен на работа в прокуратурата, СГС приема, че той не е магистрат от указа на президента за освобождаването му като главен прокурор.

Въззивната инстанция е категорична, че „преклудиране на правото по чл.169, ал.5 ЗСВ като последица от предсрочно прекратен мандат не е изрично предвидено нито в Конституцията, нито в ЗСВ, като не е изводима и от други правни норми и принципи“, т.е. Гешев не е загубил правото си да заяви, че иска да остане в съдебната власт след указа за освобождаването му.

„Особената процедура по назначаване и освобождаване на всеки от т.нар. „трима големи“ и фактът, че същата протича при участието на други органи, различни от тези, които имат по принцип правомощия относно решаването на кадровите и дисциплинарни въпроси относно съдии и прокурори, води до безспорен извод, че освобождаването от заеманата длъжност председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор посредством налагане на дисциплинарно наказание няма последици отвъд предсрочното прекратяване на техния мандат“, заключава СГС.

В решението се заявява ясно, че това не значи, че освободен от системата поради уронване на престижа ѝ председател на върховен съд или главен прокурор автоматично остава в системата като редови магистрат. СГС заявява, че когато колегията на ВСС получи искането му за възстановяване, тя „следва да извърши преценка относно притежаваните от освободения административен ръководител нравствени и професионални качества съобразно нормата на чл.162, т.3 ЗСВ“, т.е. като прецени, че той няма такива, няма да го „пусне“ в системата.

Така съдът стига до въпроса дали освобождаването от длъжност „главен прокурор“ е равнозначно на „дисциплинарно освобождаване от длъжност“.

„Предсрочното освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор въз основа на проведено дисциплинарно производство представлява специфичен вид дисциплинарно наказание, различно от общите наказания за магистрати, изброени изчерпателно в нормата на чл.308,ал.1 ЗСВ, като разкрива повече общи черти с наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител по чл.308,ал.1,т.5 ЗСВ, отколкото с наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ по чл.308.ал.1,т.6 ЗСВ. Това е така, доколкото председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор съвместяват и функцията на административен ръководител, а извършените нарушения по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията могат да бъдат основание за налагане на различни дисциплинарни наказания, вкл. освобождаване от длъжност като административен ръководител“, заявява СГС.

И стига до извода, че „невъзстановяването на ищеца на длъжност „прокурор“ и окончателното прекратяване на магистратското му правоотношение не е в причинна връзка с предсрочното му освобождаване от длъжността „главен прокурор“, а с оттегленото му заявление от чл.169,ал.5 ЗСВ“.

След тези съждения съдът заключава, че Иван Гешев има право на обезщетение за прослужени над 20 години в съдебната система и осъжда прокуратурата да му го плати.

Финалната дума по казуса с обезщетението на бившия главен прокурор ще е на Върховния касационен съд.