Дарение за Киев: Правителството отпусна 17,3 млн. евро тихомълком

След като ядоса президента Йотова със сключеното 10-годишно споразумение за сигурност с Украйна, се оказа, че Андрей Гюров е натоварил хазната, за да помогне на Зеленски

Ключови думи: дарение за Киев, дарение за Украйна, НАТО Украйна, бюджет 2026, военна помощ, Гюров Украйна

31 Март 2026, Вторник, 23:25 ч.

Автор: Михаил ДИМИТРОВ

3 дни кабинетът "Гюров" кри решението си

Служебното правителство направи дарение на Украйна. Кабинетът "Гюров" реши да отпусне 17,3 млн. евро. Парите от джобовете на българските данъкоплатци изтичат към бившата съветска република без обществен дебат. Може би и затова три дни служебната власт кри решението си, съобщава glasove.com.

Решение е било взето още на 27 март, но е публикувано едва вчера и е обвързано с механизъм на НАТО. Дарените средства са предвидени за доставка на оборудване. Не става ясно обаче при условията на удължен бюджет, когато разходите за месеца не бива да надвишават тези за същия период от предходната година, откъде ще дойдат парите.

Формално подобен ход може да бъде облечен в институционална процедура, но политическият проблем остава - когато става дума за милиони от държавния ресурс, обществото очаква прозрачност, аргументи и яснота, а не постфактум публикувани решения и половинчати обяснения.

Дарението не е просто превод на средства или символичен външнополитически жест. То винаги съдържа в себе си политически сигнал, обществена цена и въпрос за националния интерес. Когато една държава прави дарение в контекста на война, геополитическо напрежение и вътрешен бюджетен натиск, логично е хората да питат какво точно се финансира, по какъв механизъм, при какви условия и какво получава България насреща.

Дарението за Киев се прави в при липса на приет бюджет.

НАТО действително поддържа канали за подкрепа на Украйна чрез доверителни фондове и чрез структурата NSATU, която координира предоставянето на оборудване и обучение. Това не отменя нуждата от яснота. Напротив - колкото по-сложен е международният механизъм, толкова по-необходимо е обществото да знае каква част от средствата са политически жест, каква част са съюзнически ангажимент и има ли участие на български компании, логистика или отбранителна индустрия.

Ако държавата прави дарение, тя е длъжна да каже защо. Ако то е част от по-широк съюзнически формат, трябва да посочи параметрите. Остава въпроса защо служебното правителство взема тихомълком решения, които ощетяват българските данъкоплатци.