От протест до пост: бързо, бързо към властта без подготовка

От всяко дърво, свирка (не) става

Ключови думи: от протест до пост, бързо към властта, без подготовка, млади, избори, анализ, състав на листите

На прага на поредните предсрочни избори сме, но този път освен съвсем нови играч –дългоочакваният и отдавна обсъждан проект на Румен Радев, има Джен Зи бум, както и такъв на спортисти.

Младите (и не толкова млади) в политиката

Някои от коалициите заложиха на съвсем свежи попълнения, буквално взети от студентската скамейка. Част от тях изглеждат толкова малки, че под някои от постовете им във Фейсбук, в които обещават да спрат мафията, коментиращи ги питат пълнолетни ли са. Макар и в рамките на шегата, прави впечатление, че особено ПП и ДБ ще заложат на много нови хора.

Част от тях бяха лица и на последните протести, а макар че след тях да заявиха, че не искат да влизат в политиката, само се борят за „промени в съдебната власт и МВР“, в последните дни – с всички излезли на преден план, стана ясно, че част от тях явно няма да откажат да са и депутати. Или може би е по-редно да кажем, че менторите им (въпреки че спокойно можем да кажем кукловодите им) са имали други планове за тях.

Идеята да се вкарат съвсем нови и неопетнени от политически игри и колаборации лица, е добра – или поне на пръв поглед. На гласоподавателите им е омръзнало да бъдат облъчвани от старите муцуни, които 24/7, 365 дни в годината, вече много лета и зими, ги убеждават, че трябва да гласуват за тях. И като гласуват за тях, нищо не се променя, но следващият цикъл вече е с мотото „дайте ни още един шанс“, както и обещания, че повече няма да допускат предишни грешки. И така постоянно. 
В тази връзка е жокер да се предоставят микрофоните, впоследствие и парламентарната трибуна, на заредени с нови сили, честни, почтени младежи. Но бърз преглед на някои от най-налаганите през последните седмици младежи и девойки ни навежда на мисълта, че отново не говорим за случайни „деца“, нито за необременени с нагласи.

Нещо повече, някои, макар и въобще не толкова млади, биват вкарани в тези редици, въпреки че отдавна са известни като подставени лица на партиите. Такъв е случаят с ромския пастор Марин Тихомиров, който също влиза в листите на ПП. Той отдавна е сочен като близък до Кирил Петков, а покрай събарянето на незаконните постройки в столичния кв. „Захарна фабрика“ миналата година, името му беше замесено и в натиска срещу районния кмет, както и в подстрекаване на обитателите там, които уверяваше, че им се полагали общински жилища. Тихомиров, сам, и то нерядко, се представяше за близък лично до Петков и ПП. Стигна се наистина и до намесата на бившия мин. председател, който опита да приложи натиск върху кмета, за да не бутат постройките.

Същият Тихомиров беше и един от говорителите на протеста на 10 декември 2025 г. в София.

Друго уж ново, но всъщност отдавна гравитиращо около ДБ (в случая) лице е Анна Бодакова. Тя – както сам написа наскоро депутатът Манол Пейков, е била негова сътрудничка – поканил я е преди години, защото бил семеен приятел с нейните родители, но после съпартийката му Елисавета Белобрадова я взела под крилото си. Че по-известната с приякора си Летящата Козила я е моделирала, личи ясно от последните месеци, в които снимките на младата дама – типични за възрастта и предизвикателни пози, по-разголени фотоси, нацупени муцунки и прочее, бяха заменени от уж внушителни и звучащи колкото нелепо, толкова и наивно видеа и словоизлияния на тема фискална политика, бюджет, мафия и прочее. Единственото, което все още напомня за това какви по-вероятно са интересите на Бодакова, са филтрите, които прилага на повечето си видеа и които накараха редица коментиращи да я питат дали устните и са естествени („да“, обидено отвърна тя, но не можа да отговори на въпроса защо тогава с ги уголемява с филтри).

Малена Малчева, която още няма висше образование, но вече е зам.председател на младежката организация на „Продължаваме Промяната“ - „Младежи за Промяната“, и е кандидат-депутат, хихикайки се похвали, че експертиза нямала, но пък и било писнало, затова влиза в политиката (въобще не е шега, точно това каза) и на предизборен митинг на партията тя заяви, че ще се бори с прасетата (?) в парламента, със завладяната държава, защото е възмутена, че в Созопол имало само една линейка, която тя била чакала два часа. А, да, и т.к. била живяла нелеко – явно заради случая с линейката, натърти отново, че искала да става депутат...

Това са само няколко от по-натрапваните ни медийно лица през последните месеца, иначе в ПП/ДБ листите прелива от тях. Всички говорят за борба с мафията, за задкулисие, за битка със злото – в лицето на Бойко Борисов и Делян Пеевски, разбира се. Общо взето, нищо ново и нищо свежо няма в тази претоплена манджа, сервирана и от старите муцуни в коалицията.

В редиците на Румен Радев пък се появи шармантна дама, която преди това дълго време се подвизаваше в ГЕРБ. Радост Маринкова, която имаше редица снимки с Бойко Борисов, а преди година беше назначена и за секретар на община Своге (единствената явила се на доста набързо и тихомълком обявен конкурс), изведнъж цъфна в подобно фото, но вече до Радев. Бившата кандидат депутатка от ГЕРБ, вече е активист на „Прогресивна България“ – тя ще води кампанията в София. Въпросното „ново“ попълнение е преминало и през още две формации, но явно в лицето на бившия президент е открило своя пристан.

Спортистите

са другата голяма група, която на тези избори ще се опитат да победят съперниците си, но този път на политическата сцена. Волейболистът Владимир Николов, олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова и плувецът Петър Стойчев са дори водачи на листи, което почти сигурно им отрежда място в бъдещия парламент, освен ако договорката не е просто да привлечат повече гласове за коалицията, а после да отстъпят местата си в НС. Гимнастикът Йордан Йовчев също ще подкрепи формацията, като е втори в листата за Пловдив-област, което отново вероятно означава почти сигурно място в Народното събрание.

Че както и при ПП/ДБ с младите, така и тук – с толкова популярни имена, донесли стотици медали и слава на България и имащи милиони почитатели, е ясно, че няма нищо случайно. Очевидно е, че именно на сериозната им бройка почитатели разчитат и гласилите листите. Разбира се, това носи на изявените имена и много хейт, и много разочаровани доскорошни фенове. Но и със сигурност ще заведе до урните много хора, които иначе не биха гласували.

Това, което обаче повече би трябвало да вълнува всеки гражданин, е, с какво всъщност могат да допринесат те за благото на страната си. Николов побърза да заяви, че влиза в политиката, за да помогне със знанията си за спорта в страната. И допълни, че обича родината си и му е смешно, че „хора, които може би не са се събличали дори в час по физическо, си позволяват да дават оценки на хора като Йовчев, Горанова, Стойчев“ (вероятно и на него самия). Надали наистина някой има съмнение, че това са хора, отдали младините си на страната си, надали има и съмнения, че я обичат. Да допринесе със знанията си в спорта е разумно обяснение, но по-скоро будят съмнение мотивите на Радев с избора на толкова много спортисти – надали точно спортът ще е приоритет за бившия държавен глава. И надали очаква от безспорно заслужилителите ни шампиони да имат експертиза в друга област.

И ако изброените по-горе отнесоха подигравки и сериозно недоумение защо им трябва да си плюят на името, намесвайки се в калната политика, лавина от оплюване, мемета и откровена злоба бе излята върху легендата ни в леката атлетика Стефка Костадинова, която крайно неочаквано обяви, че се оттегля от БОК и се кандидатира за народен представител, издигнат не от кой да е, а от партията на Делян Пеевски – ДПС „Ново начало“. Още повече, че преди две години самата тя – в интервю – заяви, че нееднократно е отказвала постове и предложения да се кандидатира депутат, допълвайки: „Не ни трябва да ни хвърлят в огъня и гнусотията, ние сме една шепа спортистите, доказани шампиони в тази малка страна“...

И след всичко изречено през годините, Костадинова оглави листата на "Ново начало" в Пловдив – дори пред бившия министър и евродепутат Искра Михайлова. Дали това е реабилитация, вследствие на избора на Весела Лечева за председател на БОК и последвалите скандали и оспорването от страна на шампионката ни (още тогава се появиха твърдения, че зад действията на Костадинова стои именно Пеевски), признаването от МОК на избора на Лечева, както и последвалото изваждане на кандидат-депутатката от „Ново Начало“ от списъка с акредитации за Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина д'Ампецо през 2026 г, е друга тема.

От всяко дърво, свирка (не) става

Проблемът не е в това, че в политиката влизат млади хора или популярни спортисти – напротив, повече от необходимо е да има нови лица, не само до болка познатите ни муцуни с познатите им рефрени. Въпросът е какво носят те със себе си, освен ентусиазъм, популярност и често добре режисирано онлайн присъствие – всички клипове на джензитата са старателно изпипани, с точните послания, често лицата са минали през обработка (общо взето, нищо спонтанно и случайно няма).

Но държавното управление не е нито студентски дебат, нито състезание по лайкове, нито спортно състезание. То изисква познания, подготовка, разбиране на сложни процеси. Не е достатъчно да можеш да повтаряш постоянно мантрата как ще се пребориш „мафията“ или да събереш гледания в TikTok – задължително е разбирането как функционират институциите и какви реални ефекти имат решенията, които взимаш.

Е, ще кажат много – ами тези хубостници, които досега са били в парламента, каква реална експертиза имат. И ще са прави, но и няма да са. Именно защото никой не иска поредната порция подставени кукли на конци, е нелепо младежи, някои буквално взети от училищната скамейка, да бъдат хвърлени в политиката. Колко от тях въобще са работили нещо, един ден трудов стаж имат ли (освен ако не броим за работа клипчетата и заучените реплики, които бълват).

Същото важи и за спортистите - уважението към техните постижения е безспорно, но то не може автоматично да се превърне в политическа компетентност. Да си шампион не означава, че си подготвен за законодателната зала. Когато цели листи се запълват с популярни имена, чиято основна функция е да привличат гласове, това не е търсене на качество, а маркетингова стратегия. И за пореден път парламентът ни се превръща в сцена за експерименти - неопитни лица, които тепърва ще се ориентират в реалността и ще трябва да наваксват базови познания за материята. Ако въобще успеят...

А резултатът е ясен – поредната порция, които тепърва ще се учат - за наша сметка, разбира се.