Поетът Румен Леонидов публикува гроба на Ивайло Калушев и написа: Народът свикна да мрази различното

Не сбогом, а довиждане, написа за Ивайло Калушев Румен Леонидов

Ключови думи: Румен Леонидов, новини, Ивайло Калушев, Флагман, погребение на Калушев

Поетът Румен Леонидов публикува снимка с гроба на Ивайло Калушев и дълго послание, от което стана ясно, че днес близките на водолаза са положили тленните му останки в Софийските централни гробища. Интересен факт е, че родителите на двама от другите мъртви - Алекс Макулев и Ники Златков още не са прибрали труповете им от моргата във Враца, въпреки че са били уведомени, че трябва да го направят, защото камерите не са трупохранилище и не могат да се държат трайно ниски температури. 

Ето какво написа Румен Леонидов:

ПОГРЕБАХМЕ ИВО КАЛУШЕВ

Скъпи Иво, днес сме се събрали около твоето име, но не да ти кажем Сбогом, а Довиждане, не да ти кажем Бог да те прости, а да ти кажем Здравей, да кажем Здравей на твоя извисен Дух и същина, да прошепнем Здравей на твоята безсмъртна Душа, която е тук някъде около нас и ни наблюдава с разбиране и съпричастие…

Ти тук не си сам, ти си заедно с Ивей, с Пламен, с Дечо, с Ники и Сашо… Вие сте били, бяхте и ще бъдете завинаги заедно във Висшето съзнание на Светлината, в която се събират всички просветени човешки души. За мнозина от нас имената ви ще останат задълго като дълбоки кървави разрези върху лицето на днешното общество, и няма лесно и бързо да зараснат, нито белезите от тях скоро ще бъдат забравени.

Макар че Националното ни самосъзнание отдавна е поробено от Силите на Мрака, народът ни свикна да живее в духовен Мрак, да диша не чист въздух, а тъмнина и чернота, свикна да бъде примитиви да ненавижда различното, необяснимото, другостта. Това общество е загърбило звездната карта над себе си, забило е поглед в земята, и гази в себе уличната кал, от която си мисли, че е създадено.

Както казва дякон Лъвский, незаконното дете на Свободата, вие, днешните българи свикнахте да криете гузната си съвест зад моите портрети, ковете ги по стените на кабинетите си, и се кълнете, че никога няма да ме забравите, но докато търсите моя предател,вие отдавна забравихте моето дело, и го предадохте като го оставихте недовършено…

Вие свикнахте да живеете в Мрак, да бъдете част от вашия вътрешен Мрак, и затова в днешната ни национална леха виреят само бурени и плевели, също рожби на Мрака. И ако случайно между тях изникне някое цветно цвете, някое различно лютиче, вие веднага го убивате в мрачната си сенчеста прегръдка, защото не прилича на вас.

Скъпи на болката ми Иво, Ивей, Пламене, Дечо, Ники и Сашо!

Вие знаехте и знаете, че смърт няма – тя не е нищо повече от една планетарна съблекалня, където, много рано или много късно всеки от нас съблича горната си дреха от плът, жили, кости и кръв и голите ни души поемат по обратния път към Светлината, откъдето са дошли. Там те дават отчет за земните си дела, за личните си мисии, постъпки, вдъхновения и престъпления. Там просветените като вас продължават своето духовно израстване и усъвършенстване, защото просветлението като явление няма таван, то не е един единствен връх, който може завинаги да изкачен и покорен.

Този Небесен Еверест има различни ИМЕНА и различните ясновиждащи нации се изкачват към Него по различни стръмни и опасни за неподготвените люде маршрути. Особено непристъпен е този Вселенски връх за масата людоеди живеещи и сега между земляните, недостъпен е и за милионите озверели човекоподобия, за онези нещастни съществат, чиято душа е изчегъртана от нейното Лоно, от Началото на всички Начала. Като вашите преки извършители и техните поръчители.

За тях няма да има втори живот. Те още на знаят това, но ще го узнаят, когато ще бъде късно.

Сега те и техните медийни съучастници ни се присмиват със злоботворната си, изгнила още в зародиш същина, но утре ще молят за милост с кървава сълзи. И векове на ред ще зъзнат в самота в космическата пустош.

Днес за безпросветната тълпа тяхното престъпно злодеяние изглежда ненакърнимо, мнозина вярват, че високопоставените повелители на убийствата са абсолютно недосегаеми, ала съдбата не винаги оставя въздаянието си за утре. И не винаги тайните на Мрака остават приживе неосветени. Ние няма да си оставим правото на възмездие единствено с ръцете на Бъдещето. Ние, макар и все още да сме малцинство, не сме трето качество като мнозинството в тази държава. Ние сме първо качество граждани и искаме първокачествено следствие, първокачествена прокуратура и екстра качествено правосъдие!

Скъпи Иво, ти и твоите момчета, ни завещавате огромна духовна енергия, огромни количества духовна материя, за което свидетелства реакциите на хилядите български жени, които боледуват и съпреживяват скръбта от загубата заедно с вашите майки. За мен това е свидетелство Свише, че господарите на Мрака не са ослепили съзнанието на всички наши сънародници, че Свещената вродена интуиция на по-голямата част от българките е все още дишаща, все така древна и разярена.

В бездуховното ни време вие ни завещавате и част от своята духовна храна, която ни предстои да преосмислим поотделно и заедно.Но ще ни е адски трудно – в нашата нисша цивилизация ние, и аз включително, все още делим света на „добро“ и „зло“, не можем да възприемем, че е възможно човек да утолява глада на духа си с всичко, което реалността ни поднася — болка, радост, объркване и яснота. .

Но за нас е ясно, че вие не сте самоубийци. Самоубийци са вашите джелати, те са кармични убийци на себе си и на своите родени и неродени деца.

За това не ви казваме Сбогом, защото и смъртта не може да ни раздели. Оставаме завинаги заедно. От името на всички присъстващи и отсъстващи, аз ви казвам: Довиждане ,братлета! Да са живи и здрави чистите ви души, все така неугасими, осветени и просветлени и чието вечно безсмъртие предстои.

Бъдете! Бъдете! Бъдете!

Обичаме ви!