АПИ с нова интерактивна карта за договорите и разходите по пътните проекти

Една карта казва много повече от една екселска таблица, каза Николай Найденов

Ключови думи: АПИ, интерактивна карта, пътна инфраструктура, прозрачност, Николай Найденов

Идеята за интерактивна карта на Агенция "Пътна инфраструктура" звучи като техническа мярка, но в действителност засяга един от най-чувствителните въпроси за обществото - как се харчат средствата за пътища, ремонти и големи инфраструктурни договори. В в „Тази събота“ по бТВ служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов постави акцент именно върху това, че визуалната и лесно достъпна информация е много по-полезна за гражданите от сложните таблици и административни справки. Така заявката за подобен инструмент за АПИ се превръща в заявка за по-голяма публичност в сектор, който традиционно е под особено обществено наблюдение.

Причината темата да е толкова важна е очевидна. Пътната инфраструктура засяга всеки - шофьори, превозвачи, бизнес, жители на малки населени места, общини и туристически райони. Когато даден участък се ремонтира бавно, когато проектът се бави или когато липсва яснота кой изпълнява дейностите и по какъв договор, недоволството неизбежно расте. Именно затова една интерактивна карта на АПИ би могла да се превърне не само в административен регистър, а в реален инструмент за обществен контрол.

Подобна платформа би дала възможност на всеки да проследява къде се изпълняват ремонти, кои фирми работят по тях, какъв е срокът, каква е стойността и на какъв етап е конкретният обект. Това е важно не само заради политическата отчетност, а и заради практическата полза. Когато информацията е лесно достъпна, гражданите, местната власт и медиите могат по-бързо да засичат разминавания между обещаното и реално случващото се на терен.

Заявката на министъра идва на фона на по-широкия разговор за цифровизацията в държавното управление. Точно в това е и по-същественият смисъл на идеята. Ако данните не стоят скрити в таблици и вътрешни документи, а се визуализират разбираемо, това променя начина, по който обществото възприема управлението. Особено при АПИ подобна стъпка е чувствителна, защото агенцията от години е сред институциите, чиито действия се следят с повишено внимание заради значимите обществени поръчки, ремонтите по републиканската пътна мрежа и многомилионните договори.

В този смисъл една карта на АПИ не бива да се възприема само като технологично удобство. Тя може да бъде тест за готовността на държавата да покаже в реално време какво се случва с пътните проекти. Ако в платформата се публикуват всички договори, анекси, срокове, плащания и етапи на изпълнение, това би било сериозна стъпка към по-високо доверие. Ако обаче тя остане само на ниво обща визуализация без достатъчно дълбочина, общественото съмнение трудно ще бъде разсеяно.

Тук има и още един важен аспект. Прозрачността при АПИ не е само въпрос на отчетност, а и на ефективност. Когато институциите работят под постоянен обществен поглед, натискът за по-добра организация, по-стриктни срокове и по-малко административни пропуски е по-голям. Това важи особено силно за проекти, които имат пряко отражение върху безопасността на движението, транспортната свързаност и икономическата активност в регионите.

Изказването на Николай Найденов показва стремеж темата за публичните разходи да бъде извадена от затворения административен език и поставена в по-разбираема форма. В случая с АПИ това е особено необходимо, защото за обикновения човек пътната политика се измерва не с протоколи, а с реални резултати - проходими трасета, безопасни участъци, навременни ремонти и ясни отговори кой носи отговорност при забавяне.

Затова обещанието за интерактивна карта на АПИ не бива да се чете като второстепенна подробност от телевизионно интервю. То може да се окаже важна стъпка към по-ясна картина за управлението на пътната мрежа и за начина, по който се разходват средствата за нея. А когато става дума за инфраструктура, прозрачността не е просто добра практика. Тя е задължително условие за доверие.