Forbes: Поражението на Иран ще доведе до катастрофа за Русия и Китай

В момента Йерусалим и Вашингтон изглежда са на една стратегическа вълна. Но това не е задължително да продължи вечно

Ключови думи: анализ, поражение на иран, сащ, израел, катастрофа, русия, китай

Военната кампания на САЩ в Близкия Изток продължава вече втора седмица. От стартирането си на 28 февруари операция "Епична ярост" разтърси фундаментално иранския режим и в процеса положи основите на нов регионален ред. И макар че за бъдещото развитие на конфликта все още много неща са неизвестни, първите дни дадоха така необходимите признаци за това в каква посока може да се развие самата война – и по-широката политика на САЩ. Планът за нападение на САЩ и Израел е методичен, пише сп. Forbes, цитирано от "Фокус".

Медиите и експертите повдигнаха много въпроси относно стратегическите цели на операция "Епична ярост". В същото време противоречивите изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп не допринесоха за изясняване на ситуацията. Зад кулисите планът за война изглежда едновременно последователен и убедителен, пише epicenter.bg.

Всичко започна на 28 февруари със стратегическа изненада, когато израелски въздушни удари ликвидираха върховния лидер Али Хаменей, както и висши военни и ръководители на разузнаването на режима, като по този начин ефективно обезглавиха командната верига на страната. Кампанията продължи с съвместни израелски и американски въздушни атаки, насочени към ликвидиране на настъпателните възможности на иранския режим, основните от които са арсеналът му от балистични ракети и запасите от безпилотни самолети. Ефективността на тези усилия е видима от намаляващия брой ракети, които иранският режим вече е в състояние да изстреля срещу САЩ, Израел и съседите си.

След това трябва да се очаква, че военните действия на САЩ и Израел ще се съсредоточат върху отбранителните възможности на Иран, включително елементи от неговата отбранително-промишлена база, които трябва да бъдат ликвидирани, за да се предотврати възстановяването на запасите от ракети и безпилотни самолети от режима в краткосрочен и средносрочен план, пишат медиите. След това Вашингтон и Йерусалим вероятно ще се концентрират по-интензивно върху стъпки, насочени към сриването на режима, с надеждата, че до тогава ще започне масова мобилизация на ниско ниво, каквато президентът призова в обръщението си от 28 февруари.

Финалът все още е неясен

В момента Йерусалим и Вашингтон изглежда са на една стратегическа вълна. Но това не е задължително да продължи вечно, отбелязват журналистите. Администрацията на Тръмп ясно даде да се разбере, че е готова да допусне запазването на властта на реконструирана версия на сегашния режим, при условие че ще има влияние върху неговото ръководство, а новите управници на Иран ще направят значителен компромис по въпроси като ядрените разработки.

Засега останалите официални лица на режима не отстъпват, а новоизбраният върховен лидер на страната Моджтаба Хаменей е далеч от типа прагматик, който вероятно би сключил такава сделка с Вашингтон.

Въпреки това такава възможност не може да бъде изключена. И ако иранският режим наистина стигне до споразумение с администрацията на Тръмп, Израел няма да има друг избор, освен да прекрати военната си кампания – и то рязко.

"Ето защо виждаме, че Израел продължава да нанася удари по официални лица на режима и ключови политически органи, опитвайки се, доколкото е възможно, да насочва развитието на събитията в Иран", се посочва в материала.

Регионът иска слаб Иран

В началните етапи на конфликта Иран не губеше време, разширявайки конфликта колкото се може повече, нанасяйки удари по съседите си в Персийския залив (и дори по страни извън него). Тази стратегия беше разработена, за да се окаже натиск върху американските съюзници, така че те, от своя страна, да окажат натиск върху Белия дом с цел прекратяване на кампанията.

Този подход не проработи както беше планирано. Всъщност, случи се точно обратното. На съседите на Иран им беше напомнено нещо, което и без това знаеха много добре: Ислямската република е опасен и непредсказуем играч.

Поне някои ирански официални лица със закъснение разбраха, че са допуснали критична грешка, затова през изминалия уикенд иранският президент Масуд Пезешкиан се извини и се опита да увери регионалните официални лица, че всъщност те не са цели на режима. Въпреки това Революционната гвардия продължи да нанася такива удари, демонстрирайки колко маргинална всъщност е ролята на президента в иранската политическа система.

Но дори и съветите на Пезешкиан в крайна сметка да бъдат чути, щетите вече са нанесени, се посочва в материала. Някои регионални партньори на Иран (например Катар) започват да се дистанцират от Ислямската република, докато други страни (например ОАЕ) преминават от пасивни наблюдатели към активни участници в конфликта.

Тази тенденция вероятно ще се запази, колкото по-дълго продължава войната, а това означава, че Вашингтон вероятно ще чуе за това от регионалните си партньори, ако се опита да прекрати войната, без да е удържал и обезоръжил Техеран по подходящ начин.

Войната е изпитание за "оста"

През последните години се появяват все повече признаци за стратегическо сближаване между Китай, Русия и Иран (а също и страни като Венецуела и Северна Корея) по отношение на военната координация, политическите приоритети и икономическата стратегия – всичко това е насочено към подкопаване на световния ред, оглавяван от САЩ.

Но колко е стабилен този съюз? В миналогодишната "дванадесетдневна война" Москва и Пекин демонстративно отсъстваха. Никоя от страните не направи нищо съществено за защита на Техеран или за укрепване на регионалните му позиции нито по време, нито след израелско-американската кампания.

Миналогодишният конфликт обаче не заплашваше с промяна на режима. Сегашният – заплашва. Ето защо сега виждаме повече признаци на живот от страна на "оста", пише медията. Китай се изяви като активен противник на настоящата офанзива на САЩ и Израел и изпрати нов регионален пратеник, за да се опита да посредничи в конфликта.

Москва направи повече, включително предоставянето на разузнавателни данни, за да помогне на иранските военни да нанесат удари по американски обекти в региона. В момента обаче общата помощ, оказана на Техеран, изглежда незначителна.

Въпреки това залогът за Кремъл и Китай е висок. Ако иранският режим бъде изваден от играта – било то в резултат на народно въстание или защото по-прагматични лидери решат да сключат сделка с администрацията на Тръмп – последствията ще бъдат значителни и за двете страни. Русия ще загуби важен фактор на влияние в Близкия изток точно в момент, когато регионалното й присъствие вече е намаляло в резултат на неотдавнашния падане на режима на Асад в Дамаск.

Китай, междувременно, потенциално ще загуби значителен източник на регионален петрол, което ще го принуди да търси трескаво заместител, за да поддържа стабилността на доставките. Затова трябва да се следи как Русия и Китай ще помагат на Ислямската република по всички възможни начини, без да влизат в пряк конфликт.

Следващите дни със сигурност ще дадат повече яснота. Но това, което вече видяхме, ясно показва, че залозите са изключително високи и въпреки всички изявления на президента, краят все още не е близо.