Етикетите на „Бургаско“ от миналия век разказват история

Бира с етикет „Бургаско“ се произвежда и до днес, но нека бъдем честни - не носи същата  емоция 

Ключови думи: Бургаско, бира, пиво, история, етикети, бирен фестивал

И днес се произвежда бира с етикет „Бургаско“. И днес тя е светло пиво от типа лагер - с онзи познат златист блясък, който обещава прохлада. Но нека бъдем честни: тя не носи емоцията на една друга бира със същото име, произвеждана някога тук, на морския бряг.

Днешното „Бургаско“ се бутилира в… Хасково. Географията тук не е просто подробност. Тя е съдба. Защото някога зад името стоеше реален местен труд, реален завод с името „Черно море“, реални хора. Днес зад етикета стои корпоративна логика - собственик, който не е местен работодател и не плаща данъци тук, но ползва репутацията на марка, наложена в продължение на десетилетия. 

Ала старата бирена фабрика на Бургас продължава да живее в спомените на хиляди работници, на които е давала хляб в продължение на няколко десетилетия. Част от славата е останала, но коренът е пресаден. А корените, както знаем, трудно оцеляват далеч от родната почва.

По рождение „Бургаско“ е светло пиво от типа лагер. 

Лагерът, за разлика от ейла, е рожба на исторически по-новата технология на долната ферментация. Тоест използва дрожди, които се утаяват на дъното. Ферментацията продължава няколко дни при температури между 5 и 15 градуса, след което бирата отлежава около нулата. Резултатът е напитка по-лека, по-изчистена, с по-малко аромати, която задължително се консумира изстудена. 

Етикетите на „Бургаско“ от миналия век разказват история. Сами по себе си те носят много информация. Върху тях виждаме повтарящи се елементи: кораб, котва, корабни въжета, вълни, гларуси. Тогава символите на града не просто са украсявали бирата, а са я легитимирали. 

После - „Златен медал Мадрид 1984“. През 80-те Мадрид е бил отвъд Желязната завеса. Там, където конкуренцията почти сигурно е била немска, чешка, белгийска. И въпреки това - победа за „Бургаско“. Малък черноморски град, изправен срещу вековни пивоварни традиции - и отличен със златен медал. Наистина сериозен повод за самочувствие.
За съжаление, в интернет не откривам доказателства днешното „Бургаско“ да има някакви отличия където и да е. 

Не е случаен и надписът „Под патронажа на белгийски пивовари“, който виждаме на някои от старите етикети. Това е знак за принадлежност към европейска школа, към висока мярка за качество. 

„Гордостта на Черноморието от 1969“ - така гласи друг специалено добавен надпис върху един от старите етикети. Въпреки че в Wikipedia началото на „Бургаско“ е отбелязано през 1971 г., това изречение сякаш шепне, че истината може би е по-стара с две години. 

Цената? 

20 стотинки за 330 милилитра и 28 стотинки за 500 милилитра - това са най-ранните отбелязани стойности. Виждат се върху десетките етикети на „Бургаско“, чиито изображения открих в сайта на Обществото на колекционерите на бирени артикули в България:

https://www.societybbc.org/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8/%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8/%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B5/ 

Следва бавно, почти благопристойно нарастване: 30, 40, 50, 60, 80 стотинки до края на ХХ век. Цифри, зад които стои покупателна способност и усещане за достъпна радост.

На повечето етикети от „доброто старо време“ ще видите посочена стойността 12%. 

Това не е алкохолното съдържание, а екстрактната плътност. Ала двата показателя са в пряка зависимост. Бира със средно алкохолно съдържание – около 5% – се получава при действителен екстракт не по-малко от 12%. Силната бира е с плътност над 14%. Ако напитката е с нисък екстракт и едновременно с това високо алкохолно съдържание, значи е добавен спирт – компромис, който някогашните бургаски технолози едва ли биха допуснали. Защото качеството тогава е било въпрос на чест.

Не само жителите на града, но и неговите приятели и гости си спомнят с носталгия старото „Бургаско“. Казват, че днешното не е като тогавашното. И вероятно са прави. Не защото рецептата е изгубена напълно, а защото времето, в което се е пиела онази бира, е било различно. Имало е бургаски завод, бургаски работници, мирис на малц и хмел, и усещането, че това е наше.

На мястото на разрушения пивоварен завод „Черно море“ днес има мол. 

Лъскав, климатизиран, пълен с марки, които не се произвеждат тук, само се продават. Символ на новата потребителска култура. 
Иронията е тиха, но отчетлива: на мястото, където дрождите бавно са се утаявали на дъното, днес се утаява паметта. Някъде между ескалаторите и магазините за дрехи още звучи далечен морски вик на гларус и витае аромат на хмел. А ние отпиваме от „Бургаско“ - силно изстудено, коректно бутилирано - и се чудим защо вкусът не е същият.
Може би защото истинската „Гордост на Черноморието“ не беше просто бира. Тя беше чувство. А чувството, за разлика от търговската площ, не може да се купи или отдаде под наем.

Не ми е известно компанията, притежаваща марката, да е правила някакви запомнящи се жестове към града, чието име носи напитката. 

През 90-те години на миналия век Бургас си имаше бирен фестивал. Неговите емблеми бяха „Бургаско“ и блусът на Пламен Ставрев. От няколко години тук отново се провежда бирен фестивал. Но той не се организира от корпоративния гигант, а от сравнително малката занаятчийска пивоварна „Металхед“ с адрес на Минералните бани, далеч от центъра на града. Затова отправям предизвикателство към собствениците на „Бургаско“. Покажете и вие някакво отношение към родното място на една от най-продаваните ви бири. Направете жест. Изберете комуникативно място и подходящо време. Платете за монтирането на сцена. Платете хонорари на няколко местни рок групи. И продавайте от собствената си бира на събитието. Цялата организация няма да ви излезе безкрайно скъпо. Може дори да излезете на печалба, ако организирате всичко както трябва. И хем ще си направите реклама, хем ще ни накарате поне мъничко да повярваме, че корпоративната политика не е чак толкова бездушна.

Вижте как можеха да изглеждат в наше време тези легендарни бургазлии

Незнайно защо окупаторът на Варна е почетен гражданин на Бургас. На Варна не е

Един от босовете на руската „Рибна мафия“ е почетен гражданин на Бургас

Освободителят на Бургас притежавал огромна библиотека – над 6000 книги