Един от босовете на руската „Рибна мафия“ е почетен гражданин на Бургас

Александър Ишков стои като символ на международно сътрудничество, но и е в основата на т.нар. скандал с хайвера

Ключови думи: робна фабрика, океан, рибна мафия, СССР

Името на петнадесетия в списъка с почетните граждани на Бургас е Александър Акимович Ишков. Нека почива в мир. Той отдавна се е преселил в другия свят.

В летописа на Бургас той стои с високото си отличие, което вероятно е признание за подкрепа в развитието на родното държавно предприятие „Океански риболов“. За сътрудничеството между съветски и български моряци, за смелите експедиции в далечни и опасни води, включително край бреговете на Антарктика. Това са факти. Те не подлежат на оспорване.

Но има и други факти. И те също не подлежат на забрава.

В собствената му родина името на Ишков и до днес се споменава не само като дългогодишен министър на рибното стопанство на СССР, а и като политически покровител на една от най-големите корупционни схеми – скандал, останал в историята като „Рибната мафия“.

Витрината „Океан“ и скритата икономика

През 1976 г. в целия Съветски съюз се появил нов търговски феномен  - специализираните магазини „Океан“. По това време Ишков управлявал цялата рибна индустрия, а три години по-рано бил обявен и за почетен гражданин на Бургас.

„Океан“ бил представян като символ на модерност. Модерни витрини, колички, хладилни щандове, разфасована и красиво подредена продукция – естетика, непозната за масовия съветски потребител. Оборудването било внесено от Испания, концепцията била западна, пропагандата – триумфална.

„Океаните“ били реакция на партийния елит срещу недостига на месо – отговор на провала на показателите в животновъдството. В Кремъл било взето решение народът да бъде пренасочен към риба, като бил въведен и „рибен ден“.

Проектът „Океан“ проработил. Хората бързо свикнали и с името, и с това, че рибата не е дефицит. Например обяд в „рибния четвъртък“ струвал на съветския работник само 30 копейки.

Неофициално обаче витрината криела нещо друго.

Консервата с цаца и черният хайвер

Продажбите на цаца скочили стремглаво. Но освен до купувачите, слухът достигнал и до прокуратурата.

Сметката била проста и цинична. Бурканче червен хайвер струвало 5 рубли, в ресторант с надценка – 20. Консерва цаца – 32 копейки. Ако в нея бъдел поставен хайвер, разликата се превръщала в чиста печалба. Умножена по хиляди тонове продукция – това вече не било просто спекула, а система.

По заповед на тогавашния шеф на КГБ Юрий Андропов в Москва се събрали следователи от целия Съюз. Разследването започнало да разплита нишките.

Прехвърлените функции и ролята на „Боцмана“

Ключов момент за подготовката на цялата корупционна схема настъпил, когато Александър Ишков успял да изземе функциите по реализация на собствената си продукция от Министерството на външната и вътрешната търговия. Решението било одобрено от председателя на Съвета на министрите Алексей Косигин.

Създаден бил „Союзрибпромсбит“, част от Министерството на рибното стопанство. Начело застанал Юрий Рогов, но реалният оперативен център бил в ръцете на заместник-министъра Владимир Ритов, известен с прозвището „Боцмана“. Прякора си получил, защото и преди да стане зам.-министър, и след това отговарял за снабдяването.

Точно Ритов получил задачата да изгради мрежата „Океан“. Именно в тази структура следствието по-късно открило стройна, пирамидална схема за отклоняване на продукция, за манипулиране на теглото, за „отписване“ на хайвер при разфасовката и за системни подкупи по вертикала на властта. Схемата била елементарна: при океански улов винаги има разлика в теглото. По два-три килограма „в повече“ във всяка каса. В мащаба на една партида това са тонове неотчетена стока. А неотчетената стока означава кеш – „живи“ пари, извън отчетността.

Разплитането на „рибното дело“

Пробивът дошъл отвън. Ръководители на магазини „Океан“ били заловени при опит да изнесат подкупните средства през социалистически държави, да ги конвертират във валута и да напуснат СССР. Под натиска на разследването започнали признания. Появили се списъци, имена. Делото се разраснало като лавина. Всички показания сочели нагоре – към „Боцмана“.

Когато Ритов проговорил, мащабът на корупцията шокирал дори опитните следователи. В показанията му изплували връзки в най-високите етажи на властта.

Ръководителят на КГБ Юрий Андропов подготвил ареста и на самия министър Александър Ишков – почетният гражданин на Бургас. Но тук се намесил генералният секретар Леонид Брежнев, също почетен гражданин на Бургас. Старият партиен другар бил защитен. Ишков не застанал пред съда. Той бил „почетно“ пенсиониран.

Ритов обаче нямал този късмет. При ареста у него били открити над 300 хиляди рубли – сума, равняваща се на десетки апартаменти в онова време. Месец след присъдата „Боцмана“ бил разстрелян.

Паметта и въпросите

От една страна, в основата на цялата история стои постижение на съветското народно стопанство – СССР бил сред лидерите в добива на морски продукти. От друга страна, парадоксално, проектът „Океан“ работел за лично обогатяване на чиновници.

Делото срещу „Рибната мафия“ остава в историята като първото, което доказва корупция на най-високо държавно ниво в СССР. Но един въпрос остава без отговор: къде изчезнали милионите, прехвърлени на Запад?

Днес в Бургас името на Александър Ишков стои в списъка на почетните граждани. Като символ на международно сътрудничество и развитие на океанския риболов.

Историята обаче не е витрина. Тя не е „Океан“ с подредени щандове и лъскави хладилници. Тя е и складът отзад – с неизписаните каси, с разликите в теглото, с мълчаливите договорки.

Бургас има право да знае цялата биография на своите почетни граждани – и светлата, и тъмната ѝ част. Защото паметта без истина не е чест, а декор.